Решение № 3575 от 20.03.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 2946/2025
- Вид
- Решение № 3575
- Подписан
- 20.03.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Наталия Дичева
Цитирани разпоредби
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60, ал.1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 8, ал. 4 · Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места
- чл.53 · Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование
- чл.57а · Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование
РЕШЕНИЕ
№ 3575
Варна, 20.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXIII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА административно дело № 20257050702946 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 8, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места (Наредбата).
Образувано е по жалба на З. В. А. от гр. Варна чрез адв. Я. срещу отказ на Заместник кмета на Община Варна да компенсира разходите за обучение и отглеждане на дете-В. В. Г., обективиран в писмо с изх.№ РД24032121ВН_006ВН от 04.03.2025 г. на заместник-кмет на Община Варна.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Не споделят мотивите на ответника, че на детето В. Г. е предложено свободно място за прием във втора възрастова група в детска градина №29 „Звънче“, предвид поставената резолюция, че в действителност има обявено място за възрастовата група, но последната надвишава посочените в заявлението като брой деца и поради тази причина е отказан приемът на детето. Сочи, че Община Варна незаконосъобразно е обявила свободно място за прием във втора възрастова група в ДГ „Звънче“, тъй като броя на децата в двете втори възрастови групи е по 30 деца, което недопустимо надвишава нормативно определеният максимален брой деца. Позовава се на Приложение №7 към Наредбата, според която максималният брой деца в детските градини допустим за постигане на образователните цели е 23 деца, като съгласно нормата на чл.57а от Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато броят на децата в групите в детските градини, изчислен на базата на средна месечна посещаемост за период от три последователни месеца, е по-малък от 12 – за яслените групи, и съответно 18 – за останалите групи, максималният брой на децата в групите може да бъде завишен на максималния по приложение №7 или над определения по реда на чл.57 с до 3 деца. Твърди, че завишаването на броя на децата се извършва с решение на общинския съвет и при условие, че са спазени здравните изисквания към детските градини, определени с Наредба на министъра на здравеопазването. Пояснява, че след като броят на децата в детската градина надвишава нормативно допустимия капацитет деца в група, то качеството на образователната услуга ще е намалено и записването на деца над допустимата бройка ще е незаконосъобразно. Твърди, че в случая не е налице предложено от страна на Община Варна място в група в детска градина, съобразено с допустимия максимален брой деца в една група, поради което неизпълнението на ответника не би следвало да влече и неизпълнение от страна на жалбоподателката като не приеме предлагания й незаконосъобразен прием на детето й в група, надвишаваща допустимия норматив в групата. Представя доказателства, че детето В. Г. е включено в самостоятелна организация на педагогическо взаимодействие в рамките на учебната програма на детската градина. Моли се съдът да отмени оспорения отказ и да върне за ново разглеждане за произнасяне по преписката по подаденото заявление от З. А. с вх. № РД24032121ВН/29.11.2024 г. за изплащане на компенсация за учебната 2024/2025 г. за обучението и отглеждане на сина й В. Г.. Претендира присъждане на съдебни разноски в размер на 10 лв.
Ответната страна – Заместник-кмет на Община Варна, чрез процесуален представител в депозиран писмен отговор оспорва жалбата. Заявява, че в Наредбата няма хипотеза, съгласно която да се изплащат компенсации при неспазване на норматив 23/25 деца в група. Твърди, че на основание чл.60, ал.1 от Закон за предучилищното и училищното образование, броят на групите и броят на децата в група в държавните и общинските детски градини се определят от директора на детската градина след съгласуване с педагогическия съвет в съответствие с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите и с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. Излага съображения, че отказът е законосъобразен, като не са налице предпоставки за изплащане на компенсация. Пояснява, че на детето е предложено свободно място за прием във втора възрастова група на предучилищното образование в детска градина №29 „Звънче“. Представя доказателства, от които е видно, че в детска градина №29 „Звънче“ са били налични 2 свободни места във втора възрастова група. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На 26.11.2024 г. З. В. А. е подала заявление до Директора на детска градина №29 „Звънче“ синът й – В. В. Г. да бъде приет във втора възрастова група. Като се е позовала на чл.53 от Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, е посочила, че желае детето й да бъде записано в група до 23 или 25 деца/при спазване на стандартите за физическата среда/ или да получи отказ. На заявлението е поставена резолюция „Отказвам! Има обявено място за възрастовата група, но тя надвишава посочените в заявлението до 25 деца“.
На 29.11.2024 г. З. А. е подала заявление до Кмета на Община Варна, с което е посочила, че иска да й бъдат изплащани компенсации за извършваните от нея разходи за обучението и отглеждането на сина й – В. В. Г.. Посочила е, че обучението на детето й ще се осъществява от юридическо лице с нестопанска цел/лице, регистрирано като търговец.
На 23.12.2024 г. З. А. е подала искане до кмета на Община Варна, във връзка със заявление вх. №РД24032121ВН, за периода 12.2024 г. да й бъдат изплатени компенсации за извършените от нея разходи за заплащане на такси по договори за обучение, сключени с лица, регистрирани като търговци или с юридически лица с нестопанска цел, предоставящи организирани услуги за деца, на сина й – В. Г..
На 02.01.2025 г. Заместник-кмет на Община Варна, във връзка със заявлението от 29.11.2024 г., е изпратил писмо до З. А., в което е посочил, че не следва да бъдат изплатени компенсации за извършени разходи за обучението и отглеждането на сина й – В. Г.. Посочено е, че не е изпълнено условието по чл.3, ал.1, т.3 от Наредбата – общината по настоящ адрес на детето не е предложила на родителите друго равностойно място за предучилищно образование на детето в общинска детска градина или училище за съответната учебна година, поради липса на свободни места във всички детски градини и училища в прилежащия район от Наредбата. Посочено е, че за детето В. Г. е било налично свободно място за прием във втора възрастова група на предучилищното образование в Детска градина №29 „Звънче“.
На 20.01.2025 г. З. А. е подала жалба срещу писмо изх. №РД24032121ВН/29.11.2024 г., с което й предлагат свободно място за детето – В. Г. в ДГ №29 „Звънче“. В жалбата е изложено, че ако групата все още не отговаря на изискванията за максимален брой деца, защо й е отказано правото на компенсация съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата.
На 04.03.2025 г. с писмо рег. № РД24032121ВН_006ВН Заместник-кмета на Община Варна е отказал да изплати компенсация, поради неизпълнение на условие по чл.3, ал.1, т.3 от Наредбата, тъй като на детето е било предложено свободно място за прием във втора възрастова група в ДГ №29 „Звънче“. Посочено е, че свободното място е обявено по надлежния ред от ДГ №29 „Звънче“. Посочено е в писмото, че общинската администрация, отчитайки несъответствието между Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища, поради липса на свободни места и конкретните потребности на родителите от Община Варна, се стреми да създаде механизми за компенсирането на тези несъответствия.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК поради което съдът приема, че е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че обжалваното писмо е издадено от некомпетентен орган – Заместник-кмета на Община Варна.
Производството по компенсиране на разходите е двустепенно, като първият етап е по вземане на решение за компенсиране на разходи. Отказът за компенсиране на разходите е в правомощията на Кмета на общината, като не е предвидена възможност за делегиране на правомощието, арг. чл. 8, ал. 4 от Наредбата. Вторият етап е етапът по определяне на размера на компенсациите за допустимите разходи за съответния период. Това правомощие е възложено на Кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, арг. чл. 10, ал. 2 от Наредбата.
Заповед № 1838/13.06.2025 година на Кмета на Община Варна е за делегиране на правомощията по наблюдение и контрол върху планиране и осъществяване изпълнението на задачите, произтичащи от законите, актовете на Президента и Министерския съвет, решенията на Общинския съвет, както и на дадените разпореждания към ръководителите на структурни звена в Община Варна – дирекция „Образование и младежки дейности“ и дирекция „Култура и духовно развитие“. Както беше посочено по-горе, за правомощието по чл. 8, ал. 4 от Наредбата не е предвидена законова делегация. В този смисъл Решение № 1095/31.01.2024 година, постановено по адм. д. № 5134/2023 година по описа на Върховния административен съд на Република България, V отделение.
Спазено е изискването за форма на индивидуалния административен акт - оспорената заповед е издадена в писмена форма (чл. 59, ал. 1 АПК).
В оспореното писмо е посочено, че се отказва изплащане на компенсации, поради неизпълнение на условие по чл.3, ал.1, т.3 от Наредбата. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата гласи, че родителите имат право да получат средства за компенсиране на разходите им, пряко свързани с отглеждането и обучението на децата им, ако едновременно са изпълнени посочените условия. В случая условията следва да са изпълнени кумулативно, докато в писмото липсват мотиви, че са изпълнени останалите условия на чл.3, ал.1 от Наредбата. Дори да се приеме, че всички основания са налице, липсват мотиви на органа, които да кореспондират с тези правни основания. Фактическите и правни основания за постановяването на един административен акт трябва да бъдат конкретни и недвусмислени. Недопустимо е същите да бъдат разкривани от съда по пътя на подразбирането или тълкуването, защото чрез мотивите се дава възможност на адресата да организира и проведе своята защита, а на съда да формира правните си изводи относно обосноваността и законосъобразността на акта. Ето защо, допуснатото нарушение съставлява самостоятелно основание по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на заповедта.
Изискването за мотивиране на акта е насочено към стриктно посочване на фактическите основания, и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Съдът не може и не следва да замества мотивите, фактическите и правни основания за издаване на административния акт, тъй като по този начин би подпомогнал една от спорещите страни, с което би нарушил един от основните принципи в административния процес - принцип за равенство на страните, прогласен в чл. 8 АПК.
Предвид горното обжалваното писмо, обективирано в писмо с рег. № РД24032121ВН_006ВН/04.03.2025 година, следва да се отмени. Преписката по заявлението следва да се изпрати на органа за ново произнасяне от компетентния орган с мотивиран акт по същество.
Разпечатката съдържа 29 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e6d6b98-8a33-4d21-a719-233431c524df