Решение № 114 от 12.04.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Ботевград, 12.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261810200019 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Р. Л. Л., с ЕГН: **********, с постоянен адрес АДРЕС, чрез пълномощника си адв. Г.Д. от САК, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 21-0246-001864/15.03.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР, РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 517з-3703 от 01.09.2025 г. на Директора на ОДМВР, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 20,00 лева/10,23 евро/десет евро и 0,23 цента/ и за нарушение на чл. 103 ЗДвП, е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 200,00 лева/102,26 евро/сто и две евро и 0,26 цента/.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателя н е с е явява лично.

Представлява се от адв. Д. от САК, който моли за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган Началника на РУ Ботевград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

1

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща птавител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени д о к а з а т е л с т в а : АУАН

№ 495076/1 7 . 1 2 . 2 0 2 1 г.; НП № 21-0246001864/15.03.2022 г.; заповед № 517з-3703/01.09.2025 г., справка за нарушител/водач, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Ц. И. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” в РУ Ботевград, и М. Н., се установява следната фактическа обстановка:

На 07.12.2021 г., около 15,00 часа, на път I-3 , на пътен възел Премиер, с посока на движение от с. Трудовец към гр. Ботевград, жалбоподателят Л. управлявал л.а. „Пежо 206“ с рег. № ЕН9773КК, собственост на Г. Г.ев, и предприел маневра изпреварване, като пресякъл непрекъсната маркировка М1. На място били полицейските служители на РУ Ботевград – свид. В. И. и свид. М. Н.. При подаване на стоп палка по образец тип МВР и посочване с ръка на място за спиране, жалбоподателят Л. не спрял, а подължил движението си в посока гр. Ботевград. За констатираните нарушения, бил съставен АУАН № 495076/07.12.2021 г., от мл.автоконтрольор В. И. от РУ Ботевград.

Въз основа на горецитирания АУАН, е издадено от Началника на РУ Ботевград, атакуваното наказателно постановление № 21-0246001864/15.03.2022 г., с което на Р. Л. Л., ЕГН: **********, с адрес гр. Правец, ул. ”Цветко Вълков“ № 9, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 20,00 лева/10,23 евро/десет евро и 0,23 цента/ и за нарушение на чл. 103 ЗДвП, е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 200,00 лева/102,26 евро/сто и две евро и 0,26 цента/.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от 2 обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият състав като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи (Заповед № 517з-3703/01.09.2025 г. на Директора на ОДМВР София) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен. В НП изцяло е намерила отражение изложената в АУАН фактическа обстановка.

Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП за това, че като водач на МПС не е съобразил движението си с пътната маркировка - М1 /единична непрекъсната линия/, като е пресякъл същата, осъществявайки изпреварване на автомобил, движещ се в същата посока. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП по императивен начин предписва, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл.

63, ал. 2, т. 1 от Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/ "Единична непрекъсната линия" – М1 е надлъжна пътна маркировка, чието значение е забрана пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. При излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението в акта и постановлението е посочено още, че пресичането на пътната маркировка в нарушение на предписанието в чл. 6, т. 1 от ЗДвП е осъществено от жалбоподателя при изпреварване, доколкото е навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещното движение. На жалбоподателят е вменено и извършването на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, задължаваща водачът на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол 3 място и да изпълнява неговите указания.

По делото не е спорно, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ЕН9773КК, както и че е спрян за проверка от служители на РУ Ботевград. Не се оспорва и наличната в района на пътен възел Премиер на път I-3 в посока гр. Ботевград, пътна маркировка М1, установена от гласните и писмените доказателства по делото.

Спорно е обстоятелството пресякъл ли е жалбоподателят единичната непрекъсната линия, при извършване на изпреварване, в нарушение на забраната, произтичаща от вида на пътната маркировка, както и подаван ли му е сигнал за спиране със стоп палка от полицейски служител, на който не е реагирал.

Посочените обстоятелства съдът приема за доказани от показанията на свидетелите И. и Н., непосредствено установили поведението на жалбоподателя по осъществяване на нарушенията и потвърждаващи констатациите, обективирани в АУАН и НП. Свидетелите излагат възприетите от тях факти еднопосочно, логично и детайно, макар и не при не много запазени спомени, но съдът няма основания да счита, че свидетелите са такива със заинтересованост от изхода на делото, с оглед липсата на отношения с жалбоподателя, които да влияят на добросъвестността им при излагане на показанията, поради което съдът ги ползва при постановяване на решението си. И двамата свидетели са категорични, че жалбоподателят е извършил маневра изпреварване на място, където това е забранено, предвид наличие на пътна маркировка М1 "Единична непрекъсната линия". Действието му възприели ясно, тъй като се намирали на мястото и имали видимост, както и че именно това действие, което не се твърди да е създало опасност за движението, е предпоставило подаване на сигнал на водача за спиране, на който последният не реагирал. Свидетелите изясняват, че сигналът е бил със стоп палка по образец тип МВР. Макар и в жалбата си, жалбоподателя да твърди, че не е извършил това нарушение, той не е ангажирил доказателства, които да оборват наличните по делото гласни и писмени доказателства.

На база горното съдът приема, че отразените в АУАН и НП фактически обстоятелства, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Същите налагат извод, че нарушенията по чл. 6, т. 1 и чл.

4

103 от ЗДвП са доказани по несъмнен начин и правилно квалифицирани, съгласно материалния закон.

Наличен е и субективният елемент от състава на нарушенията.

Относимата санкционна разпоредба за нарушението по чл. 103 от ЗДвП се регламентира от правилно посочената в НП разпоредба на чл. 175, ал.

1, т. 4 от ЗДвП, предвиждаща санкция за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, а за нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП.

Санкцията, определена в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП/ Изм. ДВ, бр. 43 от 2002 г./ е лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец до 6 месеца и с глоба от 50 до до 200 лв. /102. 26 евро/. В случая на жалбоподателя е наложено лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 200,00 лева, като и двете наказания са определени в границите, посочени от разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗДвП, поради което съдът не намира за необходимо да ги ревизира.

Правилно за другото нарушение е приложената общата санкционна разпоредба, предвид, че за неспазване на предписанието на пътната маркировка наказване е предвидено в нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, съгласно която се наказва водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, в случая такава не е създадена. От друга страна правилата за изпреварване са регламентирани в Глава втора, Раздел IX от ЗДвП. На жалбоподателя не е вменено нарушаване на никое от предписанията за изпреварване, поради което правилно е възприета санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДП/ Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г./, приложима в случаите на нарушение, за което не е предвидено друго наказание в специална санкционна норма. Размерът на наказанието е наложен в неговия фиксиран размер от 20 лв., равняващ се на 10,23 евро.

Деянията не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от този вид, още повече, че жалбоподателят многократно е санкциониран за нарушения, свързани с правилата за движение по пътищата.

Въпреки, че съдът приема, че нарушенията по чл. 6, т. 1 и по чл. 103 5

ЗДвП са извършени от обективна и субективна страна от жалбоподателя, издаденото НП следва да се отмени поради изтекла погасителна давност.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Възражението е основателно, тъй като възможността за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя е била преклудирана към датата на връчване на Наказателното постановление /01.12.2025 г. /, тъй като Наказателното постановление е издадено на 15.03.2022 г. и до 01.12.2025 г. /когато е връчено НП на жалбоподателя / административно – наказващият орган е бездействал. Няма приложени от страна на въззиваемата страна доказателства, че след 15.03.2022 г. нарушителят е бил търсен или да са били извършвани други действия от страна на административно – наказващия орган, спиращи относителната давност, която според чл. 11 от ЗАНН, вр. чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК е тригодишна. Това означава, че с изтичане на три години от последното действие на административно – наказващия орган, предприето за преследване на Р. Л. Л., а това е издаването на НП на 15.03.2022 г., административно – наказателното преследване следва да се изключи по давност, ако съответният орган е бездействал, както в случая, тъй като до 15.03.2025 г. не е връчил НП на Р. Л. Л..

По изложените съображения съдът прие, че следва да отмени обжалваното Наказателно постановление и съответно да прекрати административно – наказателното производство, водено срещу Р. Л. Л., поради изтекла относителна давност.