Решение № 576 от 10.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20221110169871 по описа за 2022 година

Г. А. Д. е предявил срещу „С,,, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. с чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено, че клаузата на чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит №753683/24.10.2022 е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 145.41 лева, представляваща недължимо платено въз основа на нищожна клауза, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -22.12.2022 до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 24.10.2022 между страните е сключен договор за потребителски кредит №753683, по силата на който на ищеца е отпуснат заем в размер на 500 лева, платим на 11 седмични погасителни вноски.Счита, че гореописаният договор е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.Сочи, че в договора липсва методика за формиране на ГПР, тъй като същият е посочен само като процентна величина.Твърди, че размерът на ГПР е неправилно изчислен, като действителният такъв не отговаря на изискването на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК.Твърди, че не е посочен приложимият лихвен процент, както и че е нарушено изискването за написването на договора на ясен и разбираем за потребителя начин.Навежда твърдения за нищожност на 1 уговорената в чл.11.1 от процесния договор неустойка в размер на 145.41 лева за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, като противоречаща на чл.33, ал.1 от ЗПК.Излага твърдения за наличие на неравноправни клаузи.Твърди, че с плащането на сумата в общ размер на 671 лева е погасил изцяло задълженията си по договора на 27.10.2022.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „С,,, е подал отговор на исковата молба, с който заявява, че не оспорва сключването на процесния договор, както и че заемните средства са предоставени на ищеца.Оспорва твърденията за нищожност на процесния договор, както и на неустоечната клауза.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит №753683 към искане №9133994 от 24.10.2022 „С,,, е предоставил на Г. А. Д. кредит в размер на 500 лева, при ГПР-49.93%, ГЛП-40.05% и обща сума за плащане 525.59 лева.Към договора е приложен погасителен план- Приложение №1.

С приходен касов ордер №100453386 от 24.10.2022 Г. А. Д. е заплатил в полза на „С,,, сумата от 61 лева по кредит №753683.

С приходен касов ордер №100457065 от 27.10.2022 Г. А. Д. е заплатил в полза на „С,,, сумата от 610 лева по кредит №753683.

Съгласно заключението на ССЕ изплатената сума от Г. А. Д. в полза на „С,,, по Договор за паричен заем №753683 от 24.10.2022 за погасяване на на задълженията по процесния кредит е в размер на 671 лева.Съгласно заключението на ССЕ с постъпилите суми от ищеца в общ размер от 671 лева са погасени задължения по процесния кредит, както следва:главница в размер от 500 лева, възнаградителна лихва в размер от 25.59 лева и неустойка в размер от 145.41 лева.Съгласно заключението на ССЕ ГПР е в размер от 49.93%.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и неустойката в размер на 145.41 лева, ГПР е в размер на 1344.04%.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Страните не спорят, че са сключили договор №753683/24.10.2022, по силата на който ищецът е получил в заем от ответника сумата от 500 лева.

С оглед на което съдът приема, че страните са в облигационни 2 отношения по силата на договор №753683/24.10.2022 за потребителски кредит в размер на 500 лева, при ГПР-49.93%, ГЛП-40.05% и обща сума за плащане 525.59 лева.

По отношение на неустойката

Съгласно чл.5, ал.1 от договора страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с едно от посочените по –долу обезпечения:безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка или поръчителство на едно или две физически лица.Съгласно чл.5, ал.2 от договора страните се споразумяват, че кредиторът ще предостави обезпечението в срок до 3 дни от сключването на договора.

Съгласно чл.11, ал.1 от договора с подписването на договора кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 145.41 лева.

Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице, когато се нарушават принципите на справедливост и на добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.

Договорената клауза за неустойка би могла да се счита за нищожна, като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора.Неустойката следва се приеме за нищожна, ако единствената цел за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Съдът намира, че уговорената неустойка, която е в размер почти 1/3 от кредита, накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на 3 имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно обогатяване.Освен това преценката за кредитоспособността на кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с чл.16 от ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Предвид изложеното съдът намира, че клаузата на чл.11, ал.1 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

По отношение на ГПР

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 24.10.2022,с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент от 1.10. 2022 г. е 0.49%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10.49 %.В случая по договора ГПР е 49.93% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 52.45%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за неосигурено обезпечение.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.Невключването на неустойката в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

Съгласно заключението на ССЕ ако бъде включена и неустойката за неосигурено обезпечение ГПР възлиза на 1344.04% , което многократно надвишава ограниченията по чл.19, ал.1 от ЗПК.

4

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен.

Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита , но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 671 лева, с която са погасени задължения по процесния кредит, както следва:главница в размер от 500 лева, възнаградителна лихва в размер от 25.59 лева и неустойка в размер от 145.41 лева.

Доколкото договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, съдът приема, че ищецът дължи само чистата на стойност на кредита или сумата от 500 лева.

С оглед на което съдът приема, че сумата от 145.41 лева, с която е погасена неустойка за неосигурено обезпечение, е платена на ответника без основание.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца.Ищецът е реализирал разноски в размер от 350 лева, от които 100 лева – държавна такса и 250 лева – депозит за ССЕ

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

5

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит №753683/24.10.2022 поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, по предявения от Г. А. Д., ЕГН**********, с адрес:гр.,,,0, ет.4, със съдебен адрес:гр.С,,,и”, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, чрез адв. Милев, срещу „С,,,, ЕИК,,,, със седалище и адрес на управление:гр.,,”№29, ет.7, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, ОСЪЖДА „С,,,, ЕИК,,,, със седалище и адрес на управление:гр.,,”№29, ет.7, да заплати на Г. А. Д., ЕГН**********, с адрес:гр.,,,0, ет.4, със съдебен адрес:гр.С,,,и”, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 350 лева- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6