Решение № 68 от 08.03.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. гр. Добрич, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20243200500015 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод въззивна жалба с вх.рег.№ 2069 от 28.11.2023г. по регистратурата на Районен съд – Т., подадена от Община Т., гр. Т., ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 8, с ЕИК 000852925, представлявана от кмета С. С., чрез юрисконсулт К. К., срещу решение № 109 от 14.11.2023г., поправено с решение № 113 от 01.12.2023г., по гр.д.№ 27/2023г. по описа на Районен съд – Т., в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Ю. Б. П. ЕГН **********, гр.Т., ул. ***, сумата от 2048 лева по иска с правно основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 258 от ЗЗД, съставляваща сбор от възнаграждения за изпълнена работа по договор за пазене, охрана и дежурство на обекти на Община Т., за времето от 13.04.2020г. до 21.04.2020г. вкл., от 24.04.2020г. до 04.05.2020г. вкл., от 11.05.2020г. до 11.06.2020г. вкл., от 14.06.2020г. до 20.07.2020г. вкл. и от 02.10.2020г. до 23.10.2020г. вкл., по заповеди издадени, както следва: заповед № 202а от 30.03.2020г. , заповед № 201а от 30.03.2020г., заповед № 251 от 08.05.2020г., заповед № 296а от 02.06.2020г. и заповед № 5176 от 30.09.2020г., всички издадени от кмета на Община Т..

Въззивникът намира решението за неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Навежда твърдение за нередовност на исковата молба, тъй като ЕГН на ищеца било погрешно посочено в нея. Изразява несъгласие с приетото от районния съд за сключен 1 между страните облигационен договор, респективно за възникване на основание за плащане на възнаграждение за извършената работа. Въз основа обстоен анализ на събраните по делото доказателства поддържа доводите си, наведени и в първата инстанция, основани на твърдения за възникнало между страните трудово правоотношение, предвид това, че съгласно структурата на Община Т. служителите в отдел "***" са назначаеми от кмета и подчинен на първо място на него. Изтъква още, че във връзка с въведените противоепидемични мерки в страната и преустановените посещения на децата в детските градите и ясли, съгласно издадени заповеди и прието решение на Отраслов съвет за тристранно сътрудничество, Община Т. осигурила работна среда на ищеца в други направления в населеното място, за което съответно и му била заплатила трудово възнаграждение. Между страните не бил сключен трудов договор за допълнителен труд, нито било уговорено плащане на допълнително трудово възнаграждение при вътрешно заместване, поради което в полза на ищеца възнаграждение не се дължало по издадените заповеди от кмета по време на епидемичната обстановка. Счита предявените искове да са с правно основание чл. 259, ал. 1, предл. 2 от КТ и поддържа, че те не са установени по своето основание, тъй като за заместванията страните не са уговорили да се заплаща възнаграждение, респективно не било приложимо и правилото на чл. 162 от ГПК за определяне размера на задължението. Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на иска, с присъждане на разноските за двете инстанции.

Въззиваемият Ю. Б. П. не е подал отговор на жалбата.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на дата 15.11.2023г. Правото си на жалба страната, с правен интерес от оспорването на отчасти неизгодното за нея решение, е упражнила надлежно в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК – на 28.11.2023г. Жалбата е допустима.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При служебната проверка на решението въззивният съд не установи пороци, които го определят като недопустим съдебен акт. По правилността на акта съдът намира следното:

Производството по гр.д.№ 27/2023г. по описа на Районен съд – Т. е образувано след като с решение № 20 от 16.01.2023г. по в.гр.д.№ 490/2022г. по описа на Окръжен съд – Добрич е обезсилено решение № 39/06.06.2022г. по гр.д.№ 369/2021г. на Районен съд – Т., като постановено по непредявени искове с правно основание 259, ал. 1, предл. 2-ро от КТ и делото е върнато на районния съд за произнасяне по предявените искове с правно основание чл.

2

79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 258 от ЗЗД.

Ищецът Ю. Б. П. е изложил в исковата молба с вх.№ 1265/04.11.2021г., уточнена с допълнителна искова молба с вх.№ 1381/23.11.2021г. с отстранени нередовности с молба вх.№ 4513/25.08.2022г., пояснена и в първото съдебно заседание, че е бил назначен в Община Т., отдел „***“, на длъжност „***”, по силата на трудов договор; че трудовото правоотношение на ищеца с Община Т. е било прекратено в края на месец март 2008г. и считано от 01.04.2008г. и до пенсионирането си на дата 01.11.2020г. е бил зает по трудово правоотношение с *** (***) ** “***“ в град Т., като първоначално трудовият му договор с директора й бил сключен за длъжността “***“, а впоследствие за длъжността “***“. Трудов договор с ответника през процесния период не е имал сключен. Изпълнявал трудовите си задължения по договора с *** ** “***“ и наред с това, без да има сключен трудов договор с Община Т., по възлагане от кмета на общината със заповеди на основание чл. 49, ал. 2 от ЗМСМА с номера 201 и 202 от 30.03.2020г., 251 от 08.05.2020г., 296 от 02.06.2020г. и 517б от 30.09.2020г. замествал отсъстващи поради отпуск охранители по утвърден график. Според ищеца, отношенията, свързани с полагането на труд са договорни и възмездни, поради което претендира за времето, през което му е било наредено да изпълнява дейност за ответника, да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 3 638,43 лв., както и дължимите осигуровки. Изложил е съображения, че договорните отношения между страните подлежат на уреждане от КТ, който в разпоредбата на чл. 242 предвижда, че положеният труд е възмезден и с оглед правната характеристика на заповедите на кмета, с които му е наредено да изпълнява работа за него, като такава на трудови договори. В становище с вх.№ 752/04.05.2023г. ищецът допълнително е посочил, че документите му за пенсиониране от 01.11.2020г. са били издадени от директора на *** – 3 и от бюджета на *** – 3 са му били изплатени полагащите му се обезщетения, като не може да се говори за вътрешно съвместителство 12 години след като е бил освободен от общинската администрация (от 01.04.2008г.).

С писмен отговор с вх.№ 415/10.03.2023г. Община град Т. е оспорила иска като недопустим и неоснователен. Ответникът е посочил, че ищецът е бил назначен в Община Т., отдел „***“, на длъжност „***" по силата на трудов договор от 04.10.2006г. по чл. 70, ал. 2 от КТ, непрекратен в уговорения срок за изпитване от 6 месеца, към който е било подписано допълнително споразумение от 14.12.2007г. за длъжността „***". Кметът на Община Т. издал заповеди с номера 201 и 202 от 30.03.2020г., 251 от 08.05.2020г., 296 от 02.06.2020г. и 517б от 30.09.2020г., с които задължил ищеца да осъществи вътрешно заместване в звено „ОМП“ като изпълнява длъжността „***“ в звено „ОМП" при Община Т. за периодите: 13.04.2020г. 21.04.2020г., 24.04.2020г. - 04.05.2020г., 11.05.2020г. - 11.06.2020г., 14.06.2020г. - 20.07.2020г., 02.10.2020г. - 23.10.2020г. Основанието за издаване на заповедите било чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, както и заместването на служителите И. Г. Ж., М. И. К., Н. Д. П., Б. Ж. Ж. поради ползването от тях на 3 платен годишен отпуск. Според ответника е налице вътрешно съвместителство по смисъла на чл. 252, ал. 1, изр. първо от КТ, тъй като работодателят - кметът на Община Т. е издал заповед за заместване на отсъстващ работник или служител до завръщането му на работа. За периода на заместването служителят е изпълняват задълженията си и по основното си трудово правоотношение като „***", и длъжността *** в звено „ОМП“ при Община Т.. Издадените заповеди съставлявали едностранно волеизявление на работодателя и следвало да се приеме, че заместването е било осъществено, без да е постигнато писмено съгласие между страните по трудовото правоотношение. В случая нямало значение, че в заповедта липсва посочено основание от Кодекса на труда. При вътрешно заместване на служител в хипотезата на чл. 259 от КТ служителят следвало да получава възнаграждението на замествания служител, ако то е по - благоприятно за него. На ищеца не се полагало заплащане на допълнително възнаграждение според чл. 259, ал. 1, изр. второ от КТ такова следвало да е уговорено между страните. В случая нямало договореност за плащане на възнаграждение за работата по заместване и за служителя не възниквало правото да получи допълнително трудово възнаграждение.

Липсата на уговорено възнаграждение водела до неоснователност на претенцията и тъй като искът не бил установен в своето основание, неприложимо било правилото на чл.

162 от ГПК за определяне на неговия размер.

В проведеното открито заседание на 15.05.2023г. съдът е обявил за окончателен проекта за доклад, с който е дал правна квалификация на иска по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 258 от ЗЗД и се е произнесъл по направените от страните доказателствени искания. Предоставените на вещото лице от ответника с придружително писмо № РД-25-2359/18.08.2023г. материали (в частност тези на л. 108 – 130, 133 от делото на ТРС), приложени към заключението, не са своевременно посочени и приети като писмени доказателства по делото. Както за въвеждане в предмета на делото на нови обстоятелства, така и за посочване и представяне на нови доказателства (доколкото не се твърди ответникът да не е могъл да ги узнае, посочи или представи своевременно) преклузията е настъпила с провеждане на първото съдебно заседание и докладването на делото по реда на чл. 146 от ГПК. Нито с отговора на исковата молба, нито в проведените открити заседания по делото, ответникът е въвел възражения, основани на въведените противоепидемични мерки в страната и преустановените посещения на децата в детските градите и ясли, съгласно издадени заповеди и прието решение на Отраслов съвет за тристранно сътрудничество във връзка с обявеното в страната извънредно положение и въведени противоепидемични мерки. Едва в хода на устните състезания и в писмените бележки по гр.д.№ 27/2023г. ответникът е развил довод, че въз основа издадена заповед на министъра на образованието кметът (който бил и основен работодател) имал право да осигури на лицата с непедагогическо образование във времето, в което децата не посещават детската градина, работа в различни сфери в града.

4

При това процесуално поведение на ответника неоснователно е поддържаното от него оплакване във въззивната жалба за допуснато от районния съд процесуално нарушение, свеждащо се до несъобразяване на тези възражения и доказателства при установяване на фактическата обстановка и формиране на правните изводи по съществото на спора. Въззивният съд също не следва да подлага на обсъждане доводи, които не са своевременно наведени от ответника и писмени доказателства, които не са посочени и представени от него в процесуалния срок за това, а също и не са приети по делото.

Безспорно е, установява се и от писмените доказателства, че ищецът е бил зает на длъжност „***“ в Отдел „***“ при Община град Т. по силата на сключен трудов договор № 7/04.10.2006г. и на длъжност „***“ на основание допълнително споразумение към него от 14.12.2007г. Трудовото правоотношение между ищеца и Община Т. е прекратено, считано от 01.04.2008г., видно от записванията в трудовата книжка на ищеца и от тази дата той е заемал по нов трудов договор, сключен с *** ** „***“ в гр. Т. длъжността „*** на автобус“, като от 29.04.2013г. с допълнително споразумение с работодателя *** ** „***“ е променена длъжността му на „***“, която длъжност е заемал до 01.11.2020г.