Акт № 2458 от 29.10.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 2458

Разград, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II тричленен състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

ХРИСТО МОНЕВ

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО МОНЕВ канд № 20267190600518 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Електра – МС“ ООД, [ЕИК], представлявано от управител М. Е. М. чрез процесуален представител, против Решение № 87 от 19.05.2026 г., постановено по АНД № 60/2026 г. по описа на Районен съд – Разград, с което в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН е потвърдено Наказателно постановление № 17-2500189 от 18.12.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Излагат се съображения за неправилно тълкуване на събраните в хода на въззивното производство доказателства. Развиват се доводи, че отношенията, възникнали между касационния жалбоподател и установеното на място физическо лице, не са трудовоправни, а облигационни, уредени със сключен между тях граждански договор, поради което и не е налице съставомерно противоправно деяние, което да съставлява административно нарушение. С оглед на това се иска от съда да отмени въззивното решение, като отмени и наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна, а оспореното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно. Аргументира, че установеното на място лице е било ангажирано с дейности, характерни за сектор „Строителство“, в който граждански договор е неприложим. Дейността, която е извършвало лицето, се характеризира като трудова. Извършваните работи са подчинени на дейността на дружеството и са се изпълнявали с предоставено от работодателя оборудване, и като такива следва да бъдат уредени като трудови. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема становище по основателността на касационната жалба.

Административен съд – Разград, като провери законосъобразността на атакуваното решение във връзка с наведените от касатора пороци, анализира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, които обсъди с доводите и становищата на страните, при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват всички относими към спора факти и обстоятелства. Същите сочат, че на 23.10.2025 г. около 10.00 ч. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград извършили проверка по работни места в обект: СМР „Полагане на външно кабелно електрозахранване на два броя многофамилни жилищни сгради с общ подземен гараж в гр. Разград на ул. „Марин Дринов“ № 4“ с изпълнител „Електра – МС“ ООД, гр. Сливен. По време на проверката в контролирания обект, в полза и за сметка на посоченото дружество, лицето А. Г. С. осъществявал трудова дейност като „общ работник”, състояща се в изкопаване на канал, без работодателят да е сключил с него трудов договор. В хода на проверката А. С. попълнил декларация, в която посочил писмено, че работи на обекта от 21.10.2025 г., като копае канал, с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., с договорено дневно възнаграждение в размер на 60,00 лв., като последно такова е получил на 22.10.2025 г. Отбелязал, че има сключен граждански договор. Проверката продължила по документи в офиса на ДИТ в гр. Разград на 04.11.2025 г., когато били представени граждански договор № 4/21.10.2025 г., сключен с А. С., както и трудов договор № 239/27.10.2025 г., сключен със С. за длъжността „Общ работник“, Длъжностна характеристика за длъжността „Общ работник“ и Протокол за вписване на трудовия договор. Въз основа на констатациите от проверката на „Електра – МС“ ООД бил съставен АУАН № 17–2500189/21.11.2025 г. за това, че дружеството, в качеството си на работодател е допуснал на 23.10.2025 г. А. Г. С. да предоставя работната си сила на обекта, без да е сключил писмен трудов договор с работника преди постъпването му на работа, като с това е нарушил чл. 61, ал. 1 КТ. Актът е редовно съставен и надлежно връчен на управителя на дружеството, който го подписал без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Отразените в акта констатации са възприети изцяло от наказващия орган, който с обжалваното пред въззивния съд Наказателно постановление № 17-2500189 от 18.12.2025 г. на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложил на „Електра – МС“ ООД имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

При така установените фактически обстоятелства районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от оправомощени органи, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените за това срокове. По своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН, като вмененото нарушение е описано достатъчно пълно, точно и ясно. Районният съд мотивирано е отхвърлил всички възражения на жалбоподателя. С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление като правилно и законосъобразно. За да достигне до този извод, районният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и е приел за безспорно установено, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му административно нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ, поради което и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Отчел е, че видът на осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл. 415в КТ, както и че наложеното наказание е на законовия минимум и не може да бъде намалено.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил в пълнота фактическата обстановка, след като е събрал писмените и гласни доказателства, и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Всички фактически обстоятелства по делото, включително това, че лицето А. Г. С. е полагал труд (извършвал е изкопни работи по канал) на проверявания обект в полза и за сметка на жалбоподателя, са установени от въззивния съд в съответствие със събраните по делото доказателства. Въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения нито при събирането на доказателствата, нито при тяхната оценка. Фактите по делото са правилно установени, доказателственият материал е пълен и достатъчен, и подложен на обективен и задълбочен анализ. Районният съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя и аргументирано ги е отхвърлил. Не е нарушено правото на защита на наказаното дружество и то го е осъществило в пълен обем пред въззивния съд. Ето защо касационният състав намира, че районният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК.

Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е приложил правилно и материалния закон.

Съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 КТ редовно съставеният АУАН се ползва с доказателствена сила и нарушителят носи доказателствената тежест да опровергае фактическите констатации по него с всички допустими доказателствени средства. По делото не са събрани доказателства, които да оборват установените с АУАН обстоятелства.

Спорният въпрос между страните е дали възникналото правоотношение между „Електра – МС“ ООД и А. С. има елементите на трудово или е гражданско такова. Разликата между двете се състои в техния предмет – трудовото правоотношение възниква при осъществяването на трудова функция, а гражданското правоотношение, когато се уговаря определен резултат. По правило страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. В случая нормата на чл. 1, ал. 2 КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. Тази норма е императивна и абсолютно задължителна. Преценката относно характера на конкретните правоотношения следва да се прави при отчитане на основната разлика между трудовите и гражданските правоотношения. При трудовите отношения дължима е престация на труд, на работна сила, а при вторите се дължи изпълнението на определен резултат. От това произтичат и другите разлики между тях. При трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред, работно време, работно място, установена технология на производството, работен цикъл и пр. При гражданските договори изпълнителят е независим, стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението и сам, на свой риск решава кога да извърши работата, как, по какъв механизъм, с какви материали и т.н.

Декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ е попълнена информирано от работника, като установените с нея данни за мястото и характера на работата и уговореното дневно възнаграждение разкриват признаците на трудово правоотношение. Правилно е отчетено, че установеният при проверката работник е полагал труд при определено от наказаното лице работно време и място, с негови материали и оборудване, под негов надзор, срещу уговорено дневно трудово възнаграждение, което му е било заплатено без да е приет и отчетен резултат от свършената работа. Показателно е и обстоятелството, че само няколко дни след проверката от 23.10.2025 г. от страна на контролните органи, между „Електра – МС“ ООД и С. е бил сключен Трудов договор № 239 от 27.10.2025 г. за длъжността „Общ работник“ в условията на пълно работно време и договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер [рег. номер]., в който е удостоверено срещу подпис на работника постъпването му на работа на 28.10.2025 г.

След като между касатора, в качеството му на работодател и А. Г. С., в качеството му на работник, е възникнало трудово правоотношение, то съгласно чл. 61, ал. 1 КТ същото е следвало да бъде оформено в писмен трудов договор преди постъпването на работника на работа. Въззивният съд правилно е приел за извършено от касатора вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ. Според чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. Анализът на писмените и гласни доказателства установяват, че на инкриминираната дата и място А. С. е допуснат до работа и престирал своя труд в полза на санкционираното дружество, без да има сключен трудов договор за това. Правилно е приложена и съответстващата му санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ. Наложената имуществена санкция е в минималния размер, определен от закона, съответства на критериите по чл. 27, ал. 2 ЗАНН и липсва възможност тя да бъде намалена по размер или заменена с по-леко по вид наказание, с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН. Правилен е и изводът на районния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ с оглед изрично посоченото изключение в ал. 2 от същата.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице отменителните основания по чл. 348 НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.