Решение № 299 от 16.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100506269 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „У.Е.У.“Лтд срещу решение № 14842/19.12.2022г. постановено по гр.д. № 49308/2021г.. по описа на Софийски районен съд, ГО, 39 състав, с което дружеството е осъдено да заплати на И. Д. Д. на основание чл. 4 параграф 3 във вр. с чл. 7 параграф 1, б. „б“ и по чл. 4 параграф 3 във вр. чл. 8 параграф 1, б.

„а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, сумата от 782,33 лв. - левова равностойност на 400 евро, представляваща обезщетение за неосъществен превоз с полет W6 4331 от 17.05.2021 г. по направлението София-Дортмунд, както и сумата от 127,99 лв., представляваща цената на билет за полет W6 4331 от 17.05.2021 г., по направлението София-Дортмунд, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото.

Във въззивната жалба са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционният съд при събиране на доказателствата и ограничаване правото на ответника да ангажира такива във връзка с наведените в отговора на исковата молба възражения. Счита, че по след събиране на поисканите в първоинстанционното производство доказателства по искане на ответника, би се установила неоснователността на предявените претенции от страна на ищеца. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И. Д. Д. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК депозира отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, съответно правилност и законосъобразност на изводите на първоинстанционния съд. Моли решението 1 да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на „У.Е.У.“Лтд - двужеството „Г.Х.Б.“ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 4 параграф 3 във вр. с чл. 7 параграф 1, б. „б“ и по чл. 4 параграф 3 във вр. чл. 8 параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неосъществен полет, поради отказан достъп до борда, както и за заплащане на стойността на билета по неосъществения полет.

В Регламент (EО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети е уредено правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз/да го изпълни точно - чл. 1, § 1 от Регламента, с който се признават минимални права за пътниците, когато: а) им е отказан достъп на борда против тяхната воля; б) техният полет е отменен; в) техният полет е закъснял. Регламентът определя конкретен /твърд/ размер на дължимото парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета – 250 евро при полет с разстояние до 1500 км., 400 евро - от 1500 к. до 3000 км. , за всички останали – 600 евро.

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 5, параграф 1, б. "в" и чл. 7, параграф 1, б. "б" от Регламент (EО) 261/2004г., в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, 2 . опериращият въздушен превозвач е отказал достъп до борда на самолета; 3. отказът да е против волята на пътника.

В тежест на ответника е да установи точното изпълнение по договора за въздушен превоз исъответно наличие на обстоятелства, които го освобождават от отговорност.

По делото не спорно, а и от събраните писмени доказателства, че:

2

- между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за превоз на пътници с въздушен транспорт, по силата на което за ответника У.Е.У.“Лтд, в качеството му на опериращ въздушен превозвач по см. на чл. 2 б. „б“ Регламент №(ЕО) 261/2004 г., е възникнало задължението да извърши превоз съгласно уговорените условия - полет № W6 4331 на 17.05.2021 г., по направлението София-Дортмунд с планиран час на излитане 07,25 от летище София, като разстоянието между двете летища е над 1 500 км./, срещу насрещното задължение за ищеца, като пътник, да заплати цената на превоза и да окаже необходимото съдействие за реализирането му; ответникът е уведомил ищецът по имейл на 16.05.2021г. за необходимите документи за допускане на борлда на самолета, а именно – онлайн регистрация за влизане в Германия на сайта на немското здравно министерство; ищецът е имал потвърдена резервация и се е явил на 17.05.2021г. на терминал 1 на летище София, в необходимия час на гишето за регистрация по смисъла на чл. , § 2 б. „а“ от Регламента; представил е отрицателен PCR тест, както и разпечатана на хартиен носител регистрационен формуляр на германските здравни власти, но първоначално не е представил онлайн регистрация съобразно дадените указания от ответника в имейл от 16.05.2021г., след което му е отказан достъп до борда; съставен е писмен доклад от Н.Г. – служител на дружеството „Г.Х.Б.“ООД извършващо наземно обслужване по проверка на документите на пътниците на летище София преди качването им на борда на самолетите, в който е посочено, че пътника е агресивен и спрял процеса на регистрация; процесният полет е осъществен без ищеца да е допуснат на борда, като самолета е излетял от летище София в 7,32ч.

Спорните между страните въпроси са: дали ищецът е бил изправна страна по договора и при явяване на гишето за регистрация е представил всички изискуеми документи, необходими за да бъде допуснат до борда на самолета, изпълняващ процесния полет, както и налице са били други основания регламентирани в ОУ на превозвача за отказ от допускане до борда на самолета.

Във въззивната жалба липсват изложени конкретни оплаквания във връзка с приетите за установени факти релевантни към посочените спорни въпроси от първоинстанционният съд и направените въз основа на тях правни изводи, като въззивникът твърди единствено решението да е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и несъбиране на допуснати гласни доказателства по искане на ищеца. Въпреки, че във въззивната жалба е направено искане за събиране на допуснатите в първоинстанционното производство гласни доказателства, но неангажирани от ответника в срока по 158 ал.1 от ГПК, преди произасяне на въззивният съд по това доказателствено искане, с молба от 04.4.2024г. въззивникът е направил изрично оттегляне на направеното доказателствено искане.

Следователно при събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, настоящият състав счита, че районният съд правилно е приел, че липсват каквито и да са обективни обстоятелства, които да са основание на ищеца да бъде отказан достъп до борда – нито поради липса на изискуеми документи /ищецът е притежавал необходимия регистрационен формуляр от здравното министерство на Германия, придружен с отрицателен тест за ковид 19, като не е установено, че е била необходима описаната в електронно писмо от ответника до ищеца от 16.05.2021г. и изискваната от служителите на третото лице помагач онлайн регистрацията за влизане в Германия с оглед предпоставките, при които е посочено, че е следва да бъде извършена като условие за влизане на територията на Република Германия, но въпреки това - направена своевременно и много преди обявения 3 час за полет от ищеца на 17.05.2021г. в 05,35 ч.; /, нито че е налице което и да е от обстоятелствата по 12.1 от ОУ на превозвача т.1-5, като доклада на служителя на третото лице помагач – Н.Г., като писмени гласни доказателства, не са годно доказателство за посочените факти, а други доказателства не са ангажирани.

В този смисъл релевираната претенция се явява изцяло основателна,.

Предявеният иск с правно основание чл. 4 параграф 3 във вр. чл. 8 параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети е основателен, доколкото по делото е безспорно установено, че ищецът е закупил самолетен билет за полет W6 4331 от 17.05.2021 г. по направлението София-Дортмунд на 17.05.2021г. с час излитане 7,25 лв. на стойност 127.99 лв. /два броя фактури издадени от ответника/ и на ищеца е отказ достъп на борда против неговата воля.

Следователно в неговата правна сфера е възникнало притезателното право да получи възстановяване в пълен размер и на платената цена на билета, за неосъществения полет.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва на основание чл.271 ал.1 изр.1 хип.1 от ГПК да бъде потвърдено.

Разноски

С оглед неоснователността на въззивната жалба, на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва се присъдят разноски по представения списък по чл.80 от ГПК - в размер на 400,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14842/19.12.2022г. постановено

49308/2021г.. по описа на Софийски районен съд, ГО, 39 състав. по гр.д.

№

ОСЪЖДА „У.Е.У.“Лтд, вписано в регистъра на дружествата под №01-09-964332 със седалище и адрес на управление:******* сграда Б, Н-1103 Будапеща, Унгария чрез адв. К. И. и съдебен адрес:гр. София, ул******* да заплати на И. Д. Д. с ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. София, ул. *******, чрез адв. А. И. на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК разноските по в.гр.д. № 6269/2023Г. по описа на Софийски градски съд, II-E въззивен състав, в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/.

4

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на „У.Е.У.“Лтд - „Г.Х.Б.“ООД с ЕИК: *******.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5