Решение № 78 от 19.03.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Сливница, 19.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20231890200166 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образвано е по жалба на А. М. Р. С. Б., подадена чрез адв. О. М. – САК, с която се иска на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР да бъде отменена заповед рег. № 4379зз-100 от 21.02.2023 г., издадена от В. Г. Т., старши полицай в група „ОДГ“ при ГПУ-Калотина, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че в нея не се съдържат необходимите правни и фактически основания за издаването й.

В съдебно заседание оспорващият А. М. Р. С. Б. - редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. О. М. - САК, който поддържа жалбата по изложените в същата доводи.

Ответната страна В. Г. Т., старши полицай в група „ОДГ“ при ГПУКалотина се явява лично. Същият пледира процесната заповед за задържане да бъде оставена в сила като законосъобразна, издадена от компетентен орган в съответната форма, при спизване на материално-правните и процесуалните разпоредби на закона и съобразено с целта на закона.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на 14дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.

1

Разгледана по същество е и основателна.

На 20.02.2023 г., в 23:40 часа, е била издадена обжалваната заповед за задържане на лице № 4379зз-100 от 21.02.2023 г., издадена от В. Г. Т., старши полицай в група „ОДГ“ при ГПУ-Калотина. На жалбоподателя е извършен личен обиск на 21.02.2023 г., за което е бил съставен протокол от същата дата. При обиска не са били намерени вещи, забранени от закона.

Задържаният е попълнил декларация на 20.02.2023 г., в 23:40 часа, в която е посочил, че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, желае адвокатска защита от служебен адвокат, няма здравословни проблеми, не желае медицински преглед от лекар и желае член на семейството да бъде уведомен за задържането му, желае да се свърже с консулските власти и да ги уведоми за своето задържане. Извършена е проверка на собствения на жалбоподателя лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“ с рег № СВ6020СК за което е съставен протокол от 21.02.2023 г. като не са открити вещи забранени от закона.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорваната заповед е издадена от В. Г. Т., като в нея е посочено, че той е старши полицай в група „ОДГ“ при ГПУ-Калотина. По делото са представени доказателства, от които се установява материалната компетентност на лицето, издало заповедта – удостоверение с рег № 4078001070/28.02.2023 г.

В заповедта е посочено основанието за издаването – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но същата не съдържа мотиви относно фактическото основание за издаването й - тези факти и обстоятелства от обективната действителност, които са дали основание на административния орган да издаде съответното властническо разпореждане (съответния административен акт).

По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа мотиви, както относно правното основание за издаването си, така и изложение на факти и обстоятелства (фактически мотиви), които да дадат възможност на засегнатото лице да разбере властническото разпореждане и да организира защитата си срещу него. В конкретния случай в оспорената заповед е посочено, че има данни, че лицето извършва престъпление. Липсва обаче цялостна конкретика за обстоятелствата около твърдяното престъпление и как се установява съпричастността на задържаното лице, чрез което да се допълнят мотивите на акта.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон.

В чл. 72, ал.1 от ЗМВР са посочени изчерпателно основанията за 2 задържане на лица, като в оспорената заповед е вписано като материалноправно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Следователно, необходимо условие, обуславящо упражняването на правомощието на полицейския орган е наличие на данни, че лицето е извършило престъпление.

В конкретния случай в заповедта не е посочено каквото и да било фактическо основание. Не са описани каквито и да било факти и обстоятелства, обосноваващи заключението, че действително за жалбоподателя са налице данни за извършването на престъпление.

Освен това, следва да се има предвид, че проверката е приключила успешно, самоличността на лицето е установена, а видно от протокола за личен обиск, у лицето не са открити вещи и предмети, забранени от закона.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е длъжен да установи фактическите основания, послужили за издаването на административния акт, което в случая не е спазено, поради което оспорената заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон.

По така изложените съображения се налага изводът за основателност на жалбата и оспорената заповед за задържане на лице следва да се отмени като незаконосъобразна.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателят има право на разноски, и доколкото своевременно е заявил искане и е представил доказателства за сторени разноски, то такива следва да му бъдат присъдени в размер на 210 лева, от които 10 лева за държавна такса и 200 лева за адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие, който е представен по делото.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на А. М. Р. С. Б., ЕГН **********, подадена чрез адв. О. М. – САК, заповед за задържане на лице рег. № 4379зз-100 от 21.02.2023 г., издадена от В. Г. Т., старши полицай в група „ОДГ“ при ГПУКалотина.

ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 от АПК , ГПУ-Калотина при РДГП – Драгоман, да заплати на А. М. Р. С. Б., ЕГН **********, сумата от 210 лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София-област в 14–дневен срок от съобщението.

3

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4