Решение № 532 от 12.12.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Плевен, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Е. М. Р. като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20244400500777 по описа за 2024 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1137/23.08.2024 г., постановено по гр. дело № 5724/2023 г. по описа на Плевенски районен съд е отхвърлен предявеният от В. В. С., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „А.К.“ *** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.Д.“, ул. „Р.П.К.“ ***, представлявано от Р.М.Т. иск с правно основание чл.439 ГПК, да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника плащане, като погасена по давност сумата от 20792,36 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 23.10.2012 г. до 12.05.2023 г., за която е издаден 25.10.2012 г. по гражданско дело № 5987/2012 г. по описа на Районен съд - Плевен, като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба от В. В. С., ЕГН ********** чрез пълномощника му – адв. И. А. от ПлАК, в която се изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

1

Въззивникът счита за неправилни изводите на съда, че не е изтекла нито общата петгодишна давност, нито кратката такава, като твърди, че от страна на първоинстанционния съд неправилно са анализирани събраните по делото доказателства, не са обсъдени всички допустими, относими и своевременно представени доказателства в мотивите и не са формирани изводи, въз основа на съвкупната им преценка, както и не са обсъдени всички възражения. Счита, че вземането за законна лихва върху главница за периода от 23.10.2012 г. до 12.05.2023 г. в размер на 20792,36 лв. по изпълнителен лист, издаден на 25.10.2012 г. по гражданско дело № 5987/2012 г. по описа на ПлРС е погасено по давност. От 25.10.2012 г., когато е издаден изпълнителния лист по гражданско дело № 5987/2012г. по описа на ПлРС до 2020 г., когато е образувано изпълнително дело № 20207560400301/2020 г. по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ПлОС са изтекли повече от три години, поради което и на основание чл.111 от ЗЗД вземането за законна лихва върху главница за периода от 23.10.2012 г. до 12.05.2023 г. в размер на 20792,36 лв. по издадения изпълнителен лист е погасено по давност и същото не се дължи. Твърди, че Заповед за изпълнение № 3953/24.10.2012 г., издадена по гр. дело № 5987/2012 г. по описа на ПлРС не му е връчвана в рамките на процеса.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените деловодни разноски в настоящото производство. В случай, че съдът не уважи въззивната жалба, моли, да бъде определено адвокатско възнаграждение на противната страна в минимален размер.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *** чрез пълномощника му – гл. юрк. М.М., в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и обосновано, тъй като е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.

Въззиваемият твърди, че е наложен запор, който не е довел до погасяване на дълга и представлява изпълнително действие, годно да прекъсне давността, като посочва, че съгласно т.5 от ТР № 3/2015 г. на ВКС, изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл.508 ал.1 от ГПК отговор, че 2 длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор. Посочва, че и неуспешните изпълнителни действия, т.е. действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116, б. „б" ЗЗД. Дали вземането, върху което се налага запор, действително съществува и може да бъде събрано, не са обстоятелства, които водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до тяхната безрезултатност. Посочва, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, т.е. дори да се приеме, че в хода на изпълнителното производство е настъпила перемпция, то същата е без правно значение за прекъсването на давността. Счита, че правилната преценка на това, кога и дали е изтекъл установения давностен срок следва да се съобрази и чл.3 ал.1 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването в Държавен вестник /13.05.2020 г./ на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето. Съответно, давност не е текла от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. Посочва, че по силата на чл.115 ал.1 б.„ж" от ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес по иска за оспорване на вземането от длъжника и в процесния случай той е спрян с предявяване на исковата молба.

Въззиваемият счита за неоснователно и твърдението, че в процесния случай за лихвите следва да се прилага кратката 3-годишна давност, като посочва, че вземането, установено със съдебен акт става изискуемо от деня на влизане в сила на съдебния акт, а в случая, от дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, доколкото тя не е обжалвана.

Въззиваемият моли

Окръжния съд да потвърди изцяло първоинстанционното решение, като остави без уважение въззивната жалба.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

3

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

От приложения в първоинстанционното производство Изпълнителен лист от 25.10.2012 г., издаден на основание чл.404 т.1 и чл.405 ал.1 ГПК по ч.гр.д. № 5987/2012 г. по описа на ПлРС на основание Заповед № 3953/24.10.2012 г., е видно, че В. В. С. е осъден да заплати на кредитора „Обединена българска банка“ АД сумата общо в размер на 22460,57 лв., от които 19266,00 лв. главница, 1574,36 лв. договорна лихва за периода 25.11.2011 г. до 22.10.2012 г.; 1660,21 лв. наказателна лихва за периода 25.11.2011 г. до 22.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1258,74 лв. разноски по делото.

С молба № 4352/09.10.2015 г. от „ОББ“ АД, подадена до ЧСИ е направено искане за образуване на изпълнително производство, въз основа на приложения Изпълнителен лист от 25.10.2012 г., като е образувано изп. дело № 20157560401060 по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег. № ***, с район на действие ПлОС. С молбата е направено искане да бъде наложен запор върху вземанията по договори за управление на три юридически лица, да бъде наложена възбрана върху посочен недвижим имот, запор върху посочени дружествени дялове и вземания по банкови сметки. Със запорни съобщения от 13.10.2015 г.

4 е наложен запор върху посочените активи на длъжника.

С молба от 24.01.2017 г. е направено искане изпълнението да бъде насочено към движимото имущество на длъжника, като бъде извършен опис, както и да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и вземанията по банкови сметки. Със запорно съобщение от 06.02.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на В. С. от „Транс Инвест“.

С молба № 4153/13.06.2018 г. до ЧСИ Ц.Н., „ЕОС Матрикс“ ЕООД е уведомил ЧСИ за сключения Договор за цесия с „ОББ“ АД, по силата на който „ОББ“ АД е цедирало вземането си, произтичащо от Договор за кредит по изпълнителното дело на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като са представени доказателства с искане за конституиране като взискател по делото на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

С молба № 2039/23.04.2020 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал молба до ЧСИ Ц.Н. за прекратяване на изпълнително дело № 01060/2015 г. и връщане на изпълнителния лист. С Постановление на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е прекратено изпълнително дело 20157560401060 по описа на ЧСИ Ц.Н..

С молба № 2041/23.04.2020 г., подадена до ЧСИ Ц.Н., „ЕОС Матрикс“ ЕООД е отправила искане за образуване на изпълнително производство, въз основа на Изпълнителен лист от 25.10.2012 г., като е образувано изп. дело № 20207560400301 по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег. № ***, с район на действие ПлОС. С молбата е направено искане да бъде насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника. Със запорни съобщения от 24.07.2020 г. са наложени запори върху вземания по банкови сметки на длъжника.

На 08.04.2022 г. е направено искане от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Със запорно съобщение от 19.04.2022 г. е наложен поискания запор.

Със запорни съобщения от 12.05.2023 г. са наложени запори върху вземания на длъжника от „Изипей“ АД, „Пейнетикс“ АД и за трудово възнаграждение от „Глобъл Рециклинк“ ООД.

С молба от 18.01.2024 г. взискателят е направил искане за налагане на запор по банковите сметки на длъжника в посочена банка.

Настоящият въззивен състав счита, че фактическата обстановка по 5 делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това, какви факти се установяват от тях.

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предоставя възможност на длъжника в изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна давност за вземанията, каквото е наведеното от ищеца възражение за недължимост на сумата.

Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

Перемцията не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.

Разпечатката съдържа 41 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e6a9665-beee-4179-8635-70eacbde2205