Разпореждане № 434 от 22.06.2026, Районен съд - Първомай

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 434 гр. Първомай, 22.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Частно гражданско дело № 20265340100217 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Подадено е заявление от „Би енд Джи Кредит“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. В. П. за заплащане на следните суми: 628,14 евро – главница по Договор за кредит с номер *** от 30.01.2025 г.; 185,15 евро – договорна лихва за периода 20.02.2025 г. – 20.03.2026 г.; 717,22 евро – динамично плащане;

122,76 евро – разходи за просрочено вземане; 41,69 евро – законна лихва за периода 20.02.2025 г. – 20.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 27.05.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В изпълнение на това законово изискване заявителят е представил сключения с длъжника договор за кредит. В чл. 5 от съглашението изрично е посочено, че кредиторът се е задължил да предостави заем в размер на 1300 лв. Договорната лихва за целия период възлиза на 412,90 лв., като е уговорено главницата и договорната лихва да бъдат изплатени на 14 месечни вноски, т. е. до 20.03.2026 г. В чл. 9 е отразено желанието на клиента да ползва динамично плащане при условията на т. 7.3. от раздел V от Общите условия, за което следва да заплати сумата от 1510,88 лв., като плащането е разсрочено заедно с месечните погасителни вноски по кредита, с което общата дължима сума възлиза на 3223,78 лв. В т. 7.3. от раздел V от Общите условия са отразени условията, при които потребителят може да се ползва от бързо разглеждане и експресно обслужване по своя кредит, като не се сочи нищо за динамично плащане. Съгласно чл. 12 от договора всички цени за допълнителни услуги, разходи и такси са посочени в тарифата на кредитора, която се намира на видно и достъпно място във всеки един от представителните му офиси, както и на неговия сайт – www.maxcredit.bg. Според тарифата на дружеството динамичното плащане дава възможност на кредитополучателя да бъде посетен от представител на кредитора в удобно за кредитополучателя място, където би могъл да направи плащане, а при неизпълнение на което и да е задължение по договора за кредит и общите условия към него от страна на кредитополучателя, включително и на 1 задължението за редовно плащане (пълно или частично) на дължимите по договора за кредит суми, което независимо и от своя страна води до 45 дни просрочие, считано от 46-тия ден просрочие кредитополучателят дължи направените от кредитора разходи за събиране на просрочените вземания в размер на 20 лв./10,23 евро на месец.

Съдът, като съобрази всичко изложено, намира, че искането на заявителя е частично основателно. Заявлението отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл.

127, ал. 1 ГПК и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК, като са посочени обстоятелствата за правнорелевантните факти, от които произтичат претендираните парични вземания.

Същевременно, при така заявените обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че искането по отношение на паричните вземания за динамично плащане в размер на 717,22 евро и разходите за просрочено вземане в размер на 122,76 евро на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК противоречи на закона и на добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи с потребител.

За да достигне до този правен извод, съдът взе предвид следното:

Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Именно такива са поетите задължения за динамично плащане и разходите за просрочено вземане, доколкото в случая очевидно потребителят е приел клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). В резултат на това той не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за неравноправието им по силата на чл.

143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Предвидените клаузи за динамично плащане и за разходи за просрочено вземане са и неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото сумите по тях са необосновано високи. Съдът достигна до този извод, тъй като тези суми водят до скрито оскъпяване на кредита. Същите съставляват сигурна печалба за заемодателя, която значително увеличава стойността на договора, без да е налице насрещна престация от страна на кредитора. Поради това съдът намира, че потребителят не би приел тези клаузи, ако е знаел, че ще следва да заплати допълнителна сума, надвишаваща стойността на кредита. От това следва, че основната цел на тези уговорки е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Поради това и предвид създаденото значително неравновесие между правата на потребителя и поетите задължения, съдът приема, че тези клаузи се явяват неравноправни, поради което следва да бъде прието, че са нищожни.

Независимо от гореизложените съображения, основаващи се на общата потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на процесните договорни клаузи и на основание ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Именно такъв е и настоящият случай, тъй като 2 чрез начисляването на суми за динамично плащане в размер на 717,22 евро и на разходи за просрочено вземане в размер на 122,76 евро кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална грижа съгласно ЗПК на потребителя. Освен това, с уговарянето на тези суми се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Поради това съдът приема, че посочените клаузи, на които се основават вземанията за динамично плащане и разходите за просрочено вземане, са нищожни.

Също така, тези уговорки са в пряко противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Възможността на кредитора да въвежда суми за заплащане извън стойността на договорения размер на кредита е регламентирана в чл. 10а ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК да се изискват такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквото е да се извърши плащане по кредита, което не е задължително да става с посещение на представител на заемодателя до определено място. Следователно целта на динамичното плащане не попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, защото е действие по предоставянето/усвояването/управлението на кредита. Отделно от това, липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от него сума в размер, надхвърлящ главницата по кредита.

Начисляването на сума за разходи за просрочено вземане нарушава и императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава на длъжника кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Не се твърдят конкретни разходи, сторени от кредитора, а се касае за начисляване на фиксирана сума, обусловена от неизпълнение на длъжника и независимо от стойността на евентуално сторените разноски.

Тъй като противоречието между тези уговорки и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение за заплащане на сумите, начислени за динамично плащане и за разходи за просрочено вземане, и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за издаването на заповед за изпълнение.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде отхвърлено по отношение горепосочените суми. В останалата част следва да бъде уважено.

С оглед уважената част, на заявителя следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 14,53 евро, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 20,63 евро (определено на база сумата от 40,90 евро (80 лв.) съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП).

Воден от гореизложеното, РС Първомай

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Изток, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, срещу Д. В. П., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, като бъде разпоредено длъжникът Д. В.

3

П. да заплати на кредитора „Би енд Джи Кредит“ ООД следните суми: 628,14 евро – главница по Договор за кредит с номер *** от 30.01.2025 г.; 185,15 евро – договорна лихва за периода 20.02.2025 г. – 20.03.2026 г.; 41,69 евро – законна лихва за периода 20.02.2025 г. – 20.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 27.05.2026 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 14,53 евро – разноски по делото за държавна такса, и 20,63 евро – за юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Изток, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК срещу Д. В. П., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за заплащане на следните суми: 717,22 евро – динамично плащане; 122,76 евро – разходи за просрочено вземане.

Разпореждането в отхвърлителната част може да бъде обжалвано от заявителя пред ОС Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Първомай: _______п________________ СТ/ЕД

4