Решение № 4373 от 01.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4373

Хасково, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20267260701116 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с Глава V от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС (Регламент (ЕС) 2024/1348).

Образувано е по жалба на Ю. С. Х., [държава], с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): с.Пъстрогор, Транзитен център на ДАБ при МС, подадена чрез процесуален представител, против Решение №УПП-32 от 21.07.2026 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че процедурата за международна закрила е опорочена. Навеждат се доводи, че молбата е отправена с вх. № 105450 - 2060 от 16.06.2026г. на Дирекция „Миграция“ на МВР - С. - Любимец, а регистрацията на кандидата и на молбата е извършена на 23.06.2026г. в ТЦ - с. Пъстрогор. В решението изрично било отразено, че спрямо кандидата е наложена ПАМ с Peг. № 4536р ПАМ-236 от 08.06.2026 г. и че на кандидата не е провеждан скрининг, а съгласно регламента от 12.06.2026г., скринингът бил задължителен при тези процедури, като въз основа на него се събирала и структурирала информация, необходима за вземане на правилното, законосъобразно и справедливо решение. Това обстоятелство било съществено, защото процедурата предполагала ранно установяване на самоличност, сигурност, здравословно състояние и процесуални потребности, както и насочване към подходящата процедура. Сочи се, че при липса на скрининг органът следвало да изложи ясни мотиви защо въпреки това приема, че са налице предпоставките за отказ от закрила на кандидата. В случая такава информация не била събрана по съответния ред. Отделно от това, оспорващият бил к. от И. К. и говорел само к. език - с. диалект, а в административния акт се сочело, че при регистрацията информацията била предоставена на „разбираем а. език“, без да било изяснено дали това е език, който кандидатът действително разбира. Навеждат се доводи, че административният орган следвало да извърши последователна и индивидуална проверка на случая, която не можело да бъде заменена с общ извод за „икономически мигрант“, когато в интервюто са посочени и факти за несигурност, семейна вражда, заплахи и актуална обстановка в държавата на произход. Твърди се също, че квалификацията на молбата като „явно неоснователна“ била приложена формално. Органът се позовавал едновременно на б. „а“ и б. „й“ от чл. 42, nap. 1 от Регламент (ЕС) 2024/1348, но не направил конкретна проверка дали изложените лични факти действително са „без значение“ за международната закрила, нито доказал по ясен и проверим начин приложимостта на критерия за държава с дял на решенията за предоставяне на международна закрила 20 % или по-малко. Посочването на общ линк към Евростат не замествало индивидуални мотиви относно конкретния кандидат, конкретната му област на произход, етническа принадлежност, семейна вражда и твърдените заплахи. Сочи се, че бързината на процедурата не освобождавала органа от задължението да провери всички значими елементи по случая за пълна и справедлива преценка и да се мотивира защо те не достигат прага за международна закрила. Навеждат се подробни съображения, че органът следвало да проведе допълнително изясняване, а не да квалифицира изложеното единствено като икономически мотив. Твърди се също, че в решението се приемало, че не са налице предпоставки за субсидиарна закрила, но анализът бил вътрешно противоречив и недостатъчен. В тази връзка се сочи, че от една страна, органът цитирал справка за [държава] с данни за стотици атаки с дронове и ракети, довели до смъртни случаи и ранени; а от друга страна, без детайлна индивидуална връзка с областта на произход на кандидата - Х. Д., И. К., и без конкретно обсъждане на риска при връщане, заключавал, че в [държава] не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт, който да обуславя субсидиарна закрила. Счита се, че преценката за субсидиарна закрила не се изчерпва с абстрактен извод дали в цялата държава съществува въоръжен конфликт. Следвало да се прецени реалният риск за конкретния кандидат при връщане в съответната държава и район на произход, включително с оглед личните му обстоятелства, етническа принадлежност, принадлежност към к.ската общност, семейна ситуация, твърдените заплахи и актуалната информация за сигурността в И. К.. Липсата на такава индивидуализация представлявала нарушение на материалния стандарт по Регламент (ЕС) 2024/1347 и на процедурното изискване за обстойно, обективно и индивидуално разглеждане. Сочи се също, че в подадената от кандидата молба било изложено, че районът на И. К. е засегнат от засилени атаки с дронове и ракети, трансграничен обстрел, напрежение между САЩ, [държава] и [държава] и действия на свързани с [държава] милиции, както и че [населено място] и околностите му са под постоянен риск. Тези твърдения следвало да бъдат проверени и обсъдени от органа в контекста на риска при връщане, вместо да бъдат заместени с общо заключение за липса на въоръжен конфликт в [държава] като цяло.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли да бъде отменено оспореното решение като незаконосъобразно и да се върне преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне при задължителни указания по тълкуването и прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1348 и Регламент (ЕС) 2024/1347, както и да се позволи на оспорващия да остане до приключване на съдебното производство по жалбата. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, Интервюиращ орган в Транзитен център – с. Пъстрогор към Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в представен чрез процесуален представител писмен отговор моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Заповед рег. №4536р ПАМ-236 от 08.06.2026г. на ГПУ – Свиленград, на чужденеца Ю. Х. е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход“ – [държава]. От съдържанието на заповедта се установява, че чуждият гражданин е задържан на 07.06.2026г. в 22.00 ч. на ГКПП „[населено място]“.

Молбата на Ю. С. Х., [държава], за международна закрила от властите в Република България, е регистрирана с рег. №УП-18085/23.06.2026 г. на ДАБ при МС.

Попълнен е Регистрационен лист рег. №УП-18085/23.06.2026г., с който чужденецът е регистриран като Ю. С. Х., [държава], етническа принадлежност к., роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, с основно образование, професия общ работник, религия сунит, неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на родителите, брат и сестра на чужденеца, за които е отбелязано, че се намират в [държава].

Под рег.№УП-18085/02.07.2026г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Ю. С. Х., [ЛНЧ].

С обжалваното Решение №УПП-32 от 21.07.2026г., издадено от Интервюиращ орган към ДАБ, след проведена в Транзитен център (ТЦ) – с.Пъстрогор – териториално поделение на ДАБ – МС по реда на чл.42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1348, като процедура на границата за предоставяне на убежище при условията на чл.54, във вр. с чл.45, във вр. с чл.44, параграф 1, б.„б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, въз основа на подадена молба за международна закрила в Република България с вх. №105450-2060 от 16.06.2026г. на Дирекция „Миграция“ на МВР С. – Любимец:

(т.1) е отхвърлена молбата за международна закрила, подадена от Ю. С. Х. относно статута на бежанец, поради липса на условия да бъде признат за бежанец, съгласно чл.13 от Регламент (ЕС) 2024/1347;

(т.2) е отхвърлена молбата за международна закрила, подадена от Ю. С. Х. относно статута на субсидиарна закрила, поради липса на условия за предоставяне на субсидиарна закрила, съгласно чл.18 от Регламент (ЕС) 2024/1347, като на основание чл.42, параграф 1, б.„а“, във връзка с б.„й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, подадената от Ю. С. Х. молба за международна закрила е обявена за явно неоснователна;

(т.3) на основание чл. 37 от Регламент (ЕС) 2024/1348 е постановено да бъде изпълнена наложената със Заповед рег. №4536р ПАМ-236 от 08.06.2026г. на МВР принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход“ – [държава], на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, като е посочено, че в съответствие с чл. 68, параграф 3, б. „а“, предложение „ii“ от Регламент (ЕС) 2024/1348 мярката се прилага незабавно, като подлежи на предварително изпълнение от датата, на която кандидатът е уведомен за това решение.

На 21.07.2026г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 27.07.2026 г.

По процедурата следва да се отбележи, че въз основа на регистрираната на 23.06.2026г. молба на жалбоподателя за международна закрила, производството по издаване на обжалваното решение е проведено по реда на Регламент (EС) 2024/1348, който установява обща процедура за предоставяне и отнемане на международната закрила съгласно Регламент (EС) 2024/1347, и който Регламент (EС) 2024/1348, по силата на чл.79, параграф 3 от същия, се прилага по отношение на процедурата за предоставяне на международна закрила във връзка с молби, подадени от 12 юни 2026 г.

В Глава III „Административна процедура“ от Регламент (EС) 2024/1348 са обособени Раздел II „Процедура за разглеждане“ и Раздел IV „Специални процедури“. Последният включва Ускорена процедура за разглеждане, условията за провеждане на която са предвидени в чл.42, включително параграф 1, буква „з“ – когато кандидатът е влязъл незаконно на територията на държава членка.

Съгласно чл.43 „Условия за прилагане на процедурата на границата за предоставяне на убежище“, параграф 1 от Регламент (EС) 2024/1348, след скрининга, извършен в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1356, когато е приложимо и при условие, че кандидатът все още не е получил разрешение да влезе на територията на държавите членки, дадена държава членка може, в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II, да разгледа молбата в рамките на процедура на границата, когато молбата е подадена от гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за влизане на територията на държава членка, установена в член 6 от Регламент (ЕС) 2016/399.

В чл.45 „Задължително прилагане на процедурата на границата за предоставяне на убежище“, параграф 1 предвижда, че държавите членки разглеждат дадена молба по процедура на границата в случаите, посочени в член 43, параграф 1, когато е налице някое от обстоятелствата, посочени в член 42, параграф 1, буква „в“, „е“ или „й“.

Доколкото предвиденото в ЗУБ ускорено производство при разглеждане на молбите за международна закрила е сходно на установените с Регламент (EС) 2024/1348 ускорена процедура за разглеждане и процедура на границата, то при липса на друга специална нормативна уредба в националното право, следва да бъдат прилагани онези разпоредби от ЗУБ, които не противоречат на Регламента.

Същото е относимо и за разпоредбите от Глава седма „Съдебен контрол“ на ЗУБ, приложими при липса на друга изрична уредба в Глава V „Процедура за обжалване“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, включително в частта относно сроковете и инстанционността на съдебния контрол, съответстващи на регламентираното в чл.67, параграф 3 и параграф 7 от Регламент (ЕС) 2024/1348.

Съгласно чл.67, параграф 1, б.„б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, кандидатите за международна закрила имат право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в глава II основни принципи и гаранции, отнасящи се до процедурата по обжалване на решение, с което молбата се отхвърля като неоснователна или явно неоснователна както по отношение на статута на бежанец, така и по отношение на статута на субсидиарна закрила. Същевременно предвиденият в чл.84, ал.2 от ЗУБ 7-дневен срок за съдебно обжалване на решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна попада в границите, предвидени в чл.67, параграф 7, б.„а“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, относими към хипотезите на оспорване на решение, с което молба се отхвърля като недопустима, като мълчаливо оттеглена, като неоснователна или като явно неоснователна.