Определение № 2903 от 20.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2903 гр. Бургас, 20.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20232100501757 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 583/21.09.23г. на ДСИ при ЦРС, от К. К. В., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. С., район „В.“, ж.к.“С. т.“, бл. ***, вх.Б, ап.46, в качеството на длъжник, представляван от адв. Св. Димитров, съдебен адрес: гр.София, р-н „Лозенец“, ул. „Илка Попова“ № 2, вх.Б, ет.5, ап.14-15, против Разпореждане на ДСИ при СИС към Царевски районен съд, от 11.08.2023г. по изп.д.№ 20212180400100 на същия ДСИ, с което е постановен отказ за вдигане на наложения със запорно съобщение изх.№ 767/13.06.2023г. по изп.д.№ 100/2021г. на ДСИ при ЦРС запор върху вземанията на В. за трудово възнаграждение и разпределени дивиденти от дейността на „Агро Форест Консултинг“ ООД, гр.София.

Твърди, че е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и молбата за вдигане на запора, по която е постановено обжалваното разпореждане – уважена. Излага подробни аргументи. Не сочи доказателства.

Въззиваемото „Ница“ ООД, ЕИК: 102888369, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Ив.Шишман“ № 34, представлявано от Управителя Е.Лефтеров, оспорва жалбата. Въвежда доводи за недопустимост. Моли да бъде оставена без разглеждане. На следващо място, евентуално, моли да бъде отхвърлена. Също излага аргументи. Сочи доказателства.

По делото, в изпълнение на чл.436, ал.3 ГПК са приложени и 1 обясненията на Държавен съдебен изпълнител със становище потвърждаване на атакуваното Разпореждане. Навежда доводи неоснователност на въззивната жалба. за за

Съдът, след като се запозна и подробно обсъди преписката по делото, становищата на страните, закона и трайно установената съдебна практика, приема следното от фактическа и правна страна:

Производството по изп.д.№ 100/2021г. на ДСИ при СИС към ЦРС, е образувано по заявление от 06.07.2021г. на СИС при ЦРС от „Ница“ ООД с приложен към нея изпълнителен лист против К. К.В. за сумата от 5 000 евро, ведно със законната лихва от 14.09.2017г. до изплащане на вземането и 195.59лв. разноски.

Със заявлението, по което е образувано изпълнителното производство, е въведена молба до ДСИ за налагане на възбрана върху имот, представляващ апартамент № 4 с идентификатор *** по КККР на с.Лозенец, м."Т.“. Молбата е удовлетворена и възбраната е вписана на 06.07.2021г. – стр.9 по изп.дело.

С допълнителна молба вх.№ 310/12.06.2023г. на СИС при ЦРС взискателят „Ница“ ООД е поискал и налагане на запор върху трудовото възнаграждение и разпределения дивидент от дейността на „Агро форест консултинг“ ООД, гр.София, с което дружество има доказателства, че въззивникът е в трудово правоотношение.

Молбата е удовлетворена, както бе изложено по-горе. По този повод е постъпила молба от процесуалния представител на длъжника с искане за вдигане на запора върху трудовото му възнаграждание и разпределения дивидент от дейността на „Агро форест консултинг“ ООД, гр.София. Твърди се свръхобезпеченост на вземането. Позовава се на чл.442а ГПК и излага подробни аргументи.

С обжалваното разпореждане изх.№ 1115/11.08.2023г. по изп.д.№ 20212180400100 на ДСИ при ЦРС е постановен отказ за вдигане на запора и този отказ е предмет на въззивната жалба.

По въведеното възражение на въззиваемата страна за недопустимост на жалбата съдът приема следното:

Както бе изложено по-горе, постъпилата въззивна жалба изхожда от 2 длъжника по изпълнителното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК относно предоставените на длъжника възможности да обжалва действия на съдебния изпълнител:

„Длъжникът може да обжалва: 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение“.

Въззивната жалба категорично не е насочена срещу акт на ДСИ, с който е постановен отказ за спиране, прекратяване или приключване на принудителното изпълнение, като всъщност не се твърди изпълнение, дори частично на вземането на взискателя.

Ето защо, като се има предвид, че разпоредбата на чл.435 ГПК не може да бъде тълкувана разширително и законът упоменава изчерпателно хипотезите, в които може да бъдат атакувани действията на съдебния изпълнител, се налага заключение, че въззивната жалба не е допустима.

Горният извод не може да бъде повлиян и от изложението по въззивната жалба и цитираното в него определение № 17 от 14.01.2020г. по в.ч.гр.д.№ 8/2020г. ПАС, в което изрично е посочено, че с приемане на разпоредбата на чл.442а ГПК, законодателят не променя обема на действията на съдебния изпълнител, които подлежат на контрол от съда по реда на обжалването по чл.435 ГПК. Сочената разпоредба би била евентуално основание за предявяване на иск по реда на чл.441 ГПК, но не може да бъде обсъждана в производството по чл.435 ГПК.

По изложената причина въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горното, БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 583/21.09.23г. на ДСИ при ЦРС, от К. К. В., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. С., район „В.“, ж.к.“С. т.“, бл. ***, вх.Б, ап.46, в качеството на длъжник, представляван от адв. Св. Димитров, съдебен адрес: гр.София, р-н „Лозенец“, ***, вх.Б, ет.5, ап.14-15, против Разпореждане на ДСИ при СИС към Царевски районен съд, от 11.08.2023г. по изп.д.№ 20212180400100 на същия ДСИ.

3

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 1757/23г. по описа на БОС.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването на препис на страните пред БАС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4