Решение № 22 от 16.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ловеч, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500047 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е жалба вх.№ 627/24.01.2024 г. от В. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Троян. ул. „Хаджи Димитър“ № 4, чрез адв. М. Г. Г. от АК - Варна, адрес: гр. Варна, бул. „Съборни“ № 17, ет. 1, ап. 2, в качеството й на длъжник по изп. дело № 201998790402678 по описа на ЧСИ В. П. с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие района на ОС – Ловеч , подадена против Постановление о т 29.11.2023 г. , с което ЧСИ отказ ва да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Жалбоподателката посочва, че в края на месец ноември 2023 г., й е връчена ПДИ по и.д. 2678/2019 г. по описа на ЧСИ В. П., като до есента на 2023 г. изобщо не знаела за образуваното преди повече oт четири години срещу нея изпълнително производство, нито за налаганите по същото обезпечителни мерки. Изтъква, че поканата за доброволно изпълнение е изпратена почти четири години и половина след депозирането на молбата за образуване на изп. дело и то след като вече по делото е била налице депозирана от взискателя молба за прекратяването му.

Твърди, че към датата на съставяне на ПДИ - 14.11.2023 г., на 1 взискателя били заплатени в пълен размер всички задължения по АУЗ, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, което е потвърдено и от самия взискател - Община Ловеч, с депозираната по делото на 25.10.2023 г. молба за прекратяване на същото.

Сочи, че в периода от време между образуване на изпълнителното производство и месец ноември 2023 г. е налице изтекъл период от две години, през които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и такива не са извършвани, поради което счита, че са налице основанията за прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Във връзка с изложеното е депозирала изрично искане до съдебния изпълнител, в отговор на което, на 20.12.2023 г., й е било връчено обжалваното постановление.

Излага, че след извършено посещение в кантората на съдебния изпълнител и запознаване с ИД № 2678/2019 г., по описа на ЧСИ В. П., установила, че от края на месец юни 2021 г. до края на месец юни 2023 г. по делото нито са искани, нито са извършвани изпълнителни действия, т.е. налице е основанието за прекратяване на производството на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Счита, че направената през месец февруари 2023 г. справка от ЧСИ и полученото по делото удостоверение от НАП, не представляват изпълнителни действия, които да прекъснат и спрат процесуалния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Навежда извод, че към 25.10.2023 г., когато взискателят изрично, с депозирана по делото молба, е поискал прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, същото вече е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, доколкото в период от две години преди това не са поискани и не са извършвани каквито и да са изпълнителни действия. Позовава се на съдебна практика, съгласно която прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител следва да установи осъществяването на съответните правно релевантни факти и да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Постановление от 29.11.2023 г . на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнително дело № 20198790402678. Претендира сторените в настоящото производство разноски.

2

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК няма постъпили писмени възражения срещу жалбата.

Писмени мотиви на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ЧСИ В. П., който счита, че обжалваните действия са законосъобразни. Намира жалбата за неоснователна и недоказана, предлага на съда да остави същата без уважение.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, мотивте на ЧСИ и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнителното дело е образувано на 14.11.2019 г. по молба на Община Ловеч и въз основа на акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл.107, ал.3 от ДОПК № 16583-1 /2019 г. по описа на Дирекция „Местни приходи“ при Община Ловеч, срещу В. П. К., ЕГН ********** за заплащане на сумите както следва: главница в размер на 164,19 лв., ведно със законната лихва върху нея от 08.11.2019 г., която до 22.01.2024 г. е в размер на 75,73 лв., изтекла лихва до 07.11.2019 г. в размер на 52,71 лв., неолихвяема сума, представляваща сторени в изпълнителното дело разноски, в размер на 666 лв., присъединени на основание чл. 458 от ГПК публични задължения към Национална агенция за приходите (НАП), които съгласно Удостоверение с вх. № 83754/13.10.2023 г. в размер на 29 326,13 лв. и пропорционална такса по т. 26 от „Тарифата за таксите и разноските“ към ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 2 399,57 лева.

С Разпореждане на ЧСИ от 25.11.2019 г., НАП е присъединена като взискател по ИД за вземане в размер на 14 859,41 лева (л.7).

На 04.12.2019 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа Инвестиционна Банка“ АД и „Банка ДСК“ АД.

На 21.06.2021 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Изипей“ АД.

На 07.07.2021 г. е наложен запор върху лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, с рег. № ОВ 6553 ВВ, собственост на В. К..

Видно от Удостоверение с вх. № 13625/17.02.2023 г. /л. 57 до л.76/ длъжникът В. П. К. има задължения към НАП в размер на 27 000,92 лева /двадесет и седем хиляди лева и деветдесет и две стотинки/. С Разпореждане 3 на ЧСИ от 17.02.2023 г., НАП е присъединена като взискател по ИД за вземане в размер на 27 000,92 лева (л.57).

На 25.10.2023 г. взискателят Община Ловеч е уведомил ЧСИ, че дългът към него е погасен и след събиране на сторените разноски по делото същото следва да бъде прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

С молба от 29.11.2023 г. до ЧСИ , длъжникът е поискал прекратяване на производството по делото, т.к. в периода от време между образуване на изпълнителното производство и месец ноември 2023 г., т.е. за период поголям от 4 години взискателят не е поискал извършване на изпълнително действие.

С обжалваното постановление от 29.11.2023 г., ЧСИ е отказал прекратяването на делото, без да излага съображения.

Жалбата, съгласно чл.435, ал.2, т.6, предл. 2-ро от ГПК се явява процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС перемпцията настъпва по право, без да е необходим акт на съдебния изпълнител. Посочено е, че не всички действия, извършени от съдебният изпълнител са относими към прекъсване на давността, респективно срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а само тези, които са част от конкретен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал .1 от ЗЧСИ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., 4 назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай се установява, че по изпълнителното дело са извършени действия, водещи до прекъсване на перемпцията, както следва – на 25.11.2019 г. НАП е присъединена като взискател по ИД за вземане в размер на 14 859,41 лева; на 04.12.2019 г. по изп. дело е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа Инвестиционна Банка“ АД и „Банка ДСК“ АД; на 21.06.2021 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Изипей“ АД; на 07.07.2021 г. е наложен запор върху лек автомобил марка Сузуки, модел Витара, рег. № ОВ 6553 ВВ ; на 17.02.2023 г., НАП е присъединена като взискател по ИД за вземане в размер на 27 000,92 лева.

В конкретния казус, между осъществените изпълнителни действия няма двугодишен времеви интервал от бездействие, по силата на което и с изтичането на срока да настъпи ефектът на перемпцията. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя, че направената през месец февруари 2023 г. справка от ЧСИ, съответно получаването на удостоверение от НАП не представляват изпълнителни действия, доколкото въз основа на полученото удостоверение за наличие или липса на задължения ЧСИ е присъединил Националната агенция по приходите като взискател по изп. дело, с което действие е прекъснат 2-годишния перемпторен срок. Както се посочи по-горе присъединяването на взискател в изпълнителното производство е действие, което прекъсва т. нар. „перемпция“. Видно от Удостоверение с вх. № 83754/13.10.2023 г., (л.116), задължението към НАП не е разсрочено или отсрочено.

Предвид изложеното съдът счита, че към настоящия момент не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 о т ГПК и жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, съдът РЕШИ:

5

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 627/24.01.2024 г. на В. П. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Троян, ул. „Хаджи Димитър“ № 4, чрез адв. М. Г. Г. от АК - Варна, адрес: гр. Варна, бул. „Съборни“ № 17, ет. 1, ап. 2, в качеството й на длъжник по изп. дело № 201998790402678 по описа на ЧСИ В. П. с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие района на ОС – Ловеч , против Постановление о т 29.11.2023 г. , с което ЧСИ отказ ва да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6