Определение № 1110 от 11.07.2022, Административен съд - Пловдив

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1110/11.7.2022г. гр. Пловдив

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І състав, в закрито заседание на единадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 2508, по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С молба с вх. № 12445/23.06.2022г. Н. Т.

К., чрез адвокат Б., е поискала от съда допълване на решението в частта за разноските, тъй като е заявено такова искане, съответно няма произнасяне в диспозитива на съдебното решение.

Съдът е администрирал молбата на Н.К. и е изпратил същата на ответника с указание за възможността да представи становище в указан от закона срок.

Административен съд Пловдив, намира, че молбата на Н. Т. К. за допълване на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е допустима, като подадена в срок съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество е основателна. С Решение № 976/30.05.2022г. по адм.д. № 2508/2021г.

Административен съд Пловдив е прогласил за нищожни действия на орган по изпълнението, обективирани в писмо с изх. № 94Г-508-2-65/09.08.2021 г. на зам.-кмет на община Родопи.

Съдът не се е произнесъл с диспозитива си за присъждане на разноски в производството, обусловено от резултата по оспорването. Видно от делото такива са поискани още с жалбата, както и с молба, депозирана преди съдебно заседание от 08.03.2022г., към която са представени договор и списък по чл. 80. Претендират се разноски, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК: 1000 лева за адвокатски хонорар, 10 лева държавна такса и 3 лева разноски по банкова такса за внасяне на ДТ.

Съдът установява, че е представен договор за правна защита на л. 273 по делото и списък по чл. 80 от ГПК на л. 274 по делото.

Установява се, че искането за присъждане на разноски е своевременно направено, което с оглед разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е основателно. Съдът счита за неоснователно възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Последното съобразно чл. 8, ал. 2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е прекомерено според съда с оглед осъществената защита, поради което не следва да се намалява при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.

Не следва да бъде уважавана единствено претенцията за разноски, касаеща цената на банковия превод за държавната такса в размер на 3 лева. Изборът на жалбоподателката да ползва банков превод при заплащането на таксата е неин личен. Същият е съпроводен с плащането на цена, която банката събира за тази услуга. Тя е можела да заплати таксата в съда и по този начин нямаше да плати такса за банков превод. В този смисъл платената сума за банков превод не може да се квалифицира като разноски за производството по смисъла на чл.143, ал.1 от АПК, поради което не следва да бъде присъдена.

С оглед на горното са налице основания за уважаване на молбата за допълване на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, Административен съд Пловдив, І състав

Р Е Ш И:

ДОПЪЛВА Решение № 976/30.05.2022г. по адм.д.

№ 2508/2021г. Административен съд Пловдив, в частта за разноските като:

ОСЪЖДА Община

Родопи да заплати на Н. Т. К.,*** разноски по производството в размер на 1100 (хиляда и десет) лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 298, ал. 4 от АПК.

СЪДИЯ: