Решение № 38 от 11.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пазарджик, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова в присъствието на прокурора Г. Хр. К. като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно частно наказателно дело № 20255200600945 по описа за 2025 година Производството е по глава ХХІ от НПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на подс. И. Л. К. от гр. С., подадена чрез упълномощения защитник, против протоколно определение от 29.10.2025г., постановено по НОХД № 1410/2025г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

Производството по горецитираното дело се е развило пред първоинстанционния съд по реда на Глава ХХІХ от НПК, като след одобряване на постигнатото между страните споразумение, съдът е открил производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. с чл. 53 и чл. 343б, ал. 5 от НК. В рамките на това производство съдът е постановил обжалваното протоколно определение, с което на основание чл. 343б, ал. 5 от НК е осъдил подс. К. да заплати в полза на държавата парична сума в размер на 3970 лева, представляваща равностойността МПС, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, а именно л.а. „*****“ с рег. № *******.

В законоустановения срок е подадена горепосочената въззивна жалба, в която са развити подробни доводи за незаконосъобразност на определението, като се акцентира на това, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК противоречи правото на ЕС, доколкото съставлявала непропорционална наказателна мярка, несъизмерима с тежестта на извършеното престъпление.

Поддържа се също, че е спорно дали МПС може да се приеме за средство за 1 извършване на престъплението по чл. 343б от НК. С тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като пледира за неговото потвърждаване.

Защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като пледира за отмяна на обжалваното определение.

Съдът, след като обсъди доводите във въззивната жалба, събраните по делото доказателства, съображенията на страните и провери в цялост правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

Въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от правоимащо лице, в срока по чл. 319 от НПК и отговаряща на изискванията на чл. 320 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 343б, ал. 5 от НК. Производството е било открито и определението произнесено, след като преди това първоинстанционния съд е одобрил постигнатото в съдебната фаза на процеса споразумение, с по силата на което подс. К. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК.

При постановяване на обжалваното определение съдът се е съобразил с установените по делото релевантни факти, а именно, че престъплението е било извършено при управление на цитираното МПС; че същото не е собственост на подсъдимия; че стойността на МПС към инкриминираната дата е възлизала на 3970 лева, установена по експертен път.

Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно, поради следното:

В жалбата се поставя въпрос дали МПС е средство за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, без да се излагат доводи за правното значение на отговора на този въпрос.

Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на престъплението, а не средство за неговото извършване /виж например Решение № 817/09.11.2006г. по н.д. № 258/2006г. на ІІ н. о. на ВКС /.

Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК „МПС, послужило за извършване на престъплението“, не променя 2 характера на МПС-то като предмет на престъплението и не го превръща в средство.

Без съмнение е, че мотивите на законодателя, при приемане на промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на второ в генерален – за останалите членове на обществото ни.

От изложеното може да се изведе и връзката между посочените разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на държавата, респ. присъждането на равностойност по чл. 53 от НК, независимо от наказателната отговорност. Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК отнемане на вещи предмет на престъплението, когато деецът е техен собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност когато деецът не е техен собственик, както вече се каза не представлява наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност.

Както беше посочено по-горе, отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, както и присъждане на равностойност, е предвидено в особената част на НК - новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива и разширява обхвата на общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, но и присъждане на равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. В този смисъл, специалната разпоредба представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради което приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава.

С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, респ. присъждайки заплащането на равностойността на процесното МПС в тежест на дееца-несобственик, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, доколкото правилно е приложил материалния закон.

Не може да бъде споделено възражението на защитата в смисъл, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК не следва да бъде прилагана, поради противоречие с правото на Европейския съюз.

Възражението, че горецитираната разпоредба не следва да се прилага заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на извършеното престъпление, също не може да бъде споделено. Следва да се отбележи, че 3 принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в редица международни актове, ратифицирани от страната ни / напр. чл. 52, ал.

1 от ХОПЕС/, както и в трайната практика на КС и Съда на ЕС.

Въпросът за пропорционалността между престъплението и наказанието е фундаментален за наказателното право и защитата на правата на човека. В България и в европейската правна практика този принцип се основава на идеята, че държавата не трябва да налага по-голямо ограничение на правата, отколкото е необходимо за постигане на целите на правосъдието.

Основните критерии, по които следва да се прецени тази съразмерност могат да се разделят на обективен критерий /тежест на деянието/, субективен – формата на вина, критерий за целесъобразност /целите на наказанието/.

В конкретната ситуация степента на обществена опасност на шофирането след употреба на алкохол или наркотици е много висока.

Деянията от този вид са често срещани на територията на страната и са обект на повишена обществена укоримост. Това е така предвид значителната потенциална опасност за здравето и живота на хората вследствие на противоправно поведение от категорията на цитираното. Водач, намиращ се под влиянието на споменатите субстанции, обикновено е неадекватен в преценките и реакциите си. Застрашени се явяват неограничен кръг от хора, упражняващи изключително разпространена ежедневна дейност, каквато е участието в движението по пътищата. Транспортните средства предвид високия риск, доколкото обикновено са със значителна маса, развиват скорости, при които техният поразяващ потенциал може да достигне до степен на причиняване на телесни повреди или смърт на значителен брой жертви.

Този вид престъпления по българското законодателство са умишлени.

Тоест касае се до определяне адекватността на санкции за поведение, резултат от съзнателен избор на извършителя, които иска или допуска настъпването на последици с описаната по-горе обществена опасност.

Относно критерия за целесъобразност следва да се имат предвид целите на наказанието, предвидени в националното законодателство – чл. 36 от НК.

Основната цел е лична превенция, тоест мотивиране на извършителя да се въздържа от подобно поведение за в бъдеще. В този аспект засягането на имуществото на виновния може да се приеме като един съществен, реален и адекватен способ за въздействие. При това обикновено стойността на превозното средство пряко съответства на имотното състояние на извършителя, отразявайки жизнения му стандарт. Казаното в пълна сила важи и за постигане целите на генералната превенция – постигането на превъзпитателен и възпиращ ефект върху останалите членове на общността.

Въздействието върху имуществената сфера на виновния следва да се приеме и адекватен, пропорционален израз на моралния укор на обществото към деяния от процесния вид.

Изложеното по въпроса за пропорционалността на наказанието спрямо деянието мотивира съда да стигне до извода, че предвидената в националното законодателство мярка по чл. 343б, ал. 5 от НК съответства на ценността на защитеното благо. Касае се за рестрикция върху правото на собственост 4 срещу високата потенциална опасност за здравето и живота на хората.

Казаното дотук мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че обжалваното определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 306, ал. 3, във вр. с чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение от 29.10.2025г., постановено по НОХД № 1410/2025г. по описа на Пазарджишкия районен съд, с което, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, е осъден подсъдимият И. Л. К. от гр. С., обл. П., да заплати в полза на държавата парична сума в размер на 3970 лева, представляваща паричната равностойност на л.а. „*****“ с рег. № ******* МПС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пазарджик, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова в присъствието на прокурора Г. Хр. К. като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно частно наказателно дело № 20255200600945 по описа за 2025 година Производството е по глава ХХІ от НПК.