Решение № 24 от 08.02.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Велико Търново , 05.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодорина Димитрова

Любка Милкова

Лилия Ненова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20204100500510 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 10 от 04.03.2020 година, постановено по гр.дело № 309/2019 година по описа на Районен съд – ЕЛЕНА, е прието за установено по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, че А. Т. П. /ищец/ не дължи на „Енерго Про Продажби“ АД сумата от 3779,74лв., представляваща стойността на служебно начислена електроенергия за периода от 22.05.2017 година до 21.05.2018 година за обект , находящ се в гр. В. Т., ул. „*“ № , вх. , ап. по партида с клиентски номер ** и абонатен номер **, за която е издадена фактура № 0282741197 от 19.07.2019 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 656,18 лв.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: 103533691, чрез процесуален представител адв. Ивайло Андреев.

Обжалва се изцяло горепосоченото решение като в жалбата се навеждат оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Решението било постановено при некореспондиращите с доказателствата по делото изводи на първоинстанционния съд относно липсата на основание за начисляване на процесната сума пари. Навеждат се аргументи, че исковата сума се дължи на основание 1 чл. 183 от ЗЗД и това, че между страните е налице договор за покупко-продажба на ел. енергия, при който жалбоподателят се явява доставчик – продавач, а ищеца потребител – купувач на особен вид движима вещ, което количество се определя чрез специален измервателен уред – СТИ. Твърди, че сумата не е начислена въз основа на предвидени в ПИККЕ корекционна процедура, а на основание реално потребена и отчетена в скритата тарифа ел. енергия. Освен това ищецът като абонат бил нарушил задълженията по чл. 17, т.

6 от Общите условия за „Електроразпределение Север“ Ад да не се променя схемата на СТИ, да не се преустройва, ремонтира или заменя елемент от СТИ. Ако правото на жалбоподателят се отречало, то щяло да бъде нарушено равновесието в правоотношението между страните по делото, поради нееквивалентност на престациите. Отправя искане към въззивната инстанция да постанови решени, с което да отмени това на районния съд и да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от адв. Николай Илчев – пълномощник на ищеца А. Т. П., чрез който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подробни доводи относно основателността на предявения иск и правилност на атакуваното решение на районния съд. Отправя искане към въззивната инстанция да постанови решение, с което да бъде потвърдено това на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва делото да бъде разгледано по същество.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Елена е бил предявен от ищеца А. Т. П. отрицателен установителен иск против „Енерго-Про Продажби“ АД гр.

Варна по чл. 124, ал. 1 от ГПК, чрез който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3779,74 лв., по фактура № 0282741197 от 2

19.07.2019 година, представляваща стойността на допълнително начислена ел. енергия за периода от 22.05.2017 до 21.05.2018г. за обект, находящ се в гр. В. Т., ул. „** № , вх., ап. по партида с аб. № * и клиентски № *. Ищецът отрича начислената му ел. енергия да е доставена и ползвана от него; оспорва законността за извършената проверка и корекция, основанието за това. Оспорва процедурата по извършената корекция и навежда доводи за липса на законови правила за това, с оглед отмяната на разпоредбите на ПИКЕЕ. Оспорва констативен протокол № 1701618 и твърди, че е съставен в явно нарушение на изискванията на чл. 61 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Проверката била извършена в отсъствие на ищцата, оспорва лицата, подписали протокола като свидетели да са присъствали на проверката. Твърди липса на правно основание и предпоставки за едностранно начисляване на суми по неговата партида като абонат на ответника. Навеждат се твърдения, че при извършване на метрологичната проверка и в съставения протокол № 360/08.07.2019 година, не са посочени данни процесния електромер да има неизправности, които да са дали основание за ангажиране отговорността на ищцата като потребител на ел. енергия. Липсва каквото и да било виновно поведение. Тази експертиза не е констатирала механични дефекти на кутията, на клемния блок, на клемите.

Жалбоподателят – ответник по делото обосновава вземането си на общите правила на договора за покупко-продажба по ЗЗД и спецификата на предмета на този договор и начина му на измерване – чрез годно според изискванията на закона СТИ, при проверката на което е констатирано в скрит софтуерен регистър неотчетено на видимия дисплей реално употребено количество ел. енергия. Начисленото количество ел. енергия в размер на 20753 квтч не било служебно такова за периода от 22.05.217г. до 21.05.2018 г., а натрупана реално потребена ел. енергия и отчетена от СТИ в тарифа 1.8.4, което не било отчетено по тарифи 1.8.1 и 1.8.2.

От събраните по делото доказателства се установяват следните относими към правния спор факти: налице е договорно отношение между страните по делото, по силата на което ищцата има качеството е потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ, която се доставя от ответното дружество /жалбоподател в настоящото производство/ в обект, находящ се в гр. В. Т., , ул. „**“ № , вх. , ап. по партида с аб. №*и клиентски № *. На 21.05.2018 год. е извършена проверка на обекта, за което е съставен констативен протокол /КП/ № 1701618 от 21.05.2018г., подписан от служителите на „Енерго-Про Мрежи“ АД и от двама свидетели. В протокола е отразено, че СТИ е демонтирано за проверка броячите от БИМ, тъй като проверяващите установили че по тарифа 1.8.4 е отчетена електроенергия 20753 kWh, въпреки че същата не е настроена за това. Съставителите на протокола констатирали следните тарифи и показания: 1.8.1- 002623; 1.8.2-003632; 1.8.3-2414, 1.8.4020753 е 1.8.0 - 0, когато чрез специален софтуер била проверена паметта на СТИ.

Монтирано е ново СТИ при нулеви показатели на всички тарифи. Старият електромер е изпратен на контролна проверка на БИМ, РО Русе. Извършена е за метрологична експертиза, за което е съставен ПК № 360/08.07.2019 г., която установява, че представеното за изследване СТИ /запечатана индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 483093, за 3 който е констатирано, че съответства с КП № 1701618 от 21.05.2018г. няма механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок; не е констатирана видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера; съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност. При експерименталното изследване на електромера не е установено същият да мери с грешка над максимално допустимата.

Посочено е, че при софтуерно четене на електромера е установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.4- 020753,3 kWh, която не е визуализирана на дисплея. На 17.07.2019г. било дадено становище да бъде начислено допълнително количества ел. енергия в размер на 20753 kWh за период 22.05.2017 г. – 21.05.2018 г. – констатираното от скритата част на СТИ неотчетена ел. енергия. За извършената корекция абонатът бил уведомен с писмо от 19.07.2019г., като в последствие била издадена и фактура № 0282741197/19.07.2019 година.

От заключението на вещото лице по приета от съда съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ се установява, че процесното СТИ е одобрено от ДАМТН и метрологичните му характеристики отговарят на изискуемите по закон и същото е било годно да отчита преминаващата през него ел. енергия. Вещото лице сочи, че процесното количество ел. енергия е възможно да бъде доставена за обекта на потребление и отчетена през СТИ.

Вещото лице обаче не е могло да достигне до извод каква е действителната причина за наличието на показанията по Тарифа 1.8.4, нито началния момент от когато те са започнали да се регистрират. Остойностяването било извършено като се приема, че показанията в регистър 1.8.4 са консумирана ел.енергия по равно количество всеки ден в продължение на 365 дни. На практика обаче консумирането на ел. енергия е динамичен процес и се променя във всеки един момент, подари което не може да се определи какво количество ел. енергия е потребено през различните периоди. Това би означавало, че в продължение на 365 дни абоната непрекъснато денонощно е ползвал ел. енергия при включени уреди с мощност 2,4 Квт, което е необичайно за битов абонат. Вещото лице сочи, че не може да определи на какво се дължи отчитането на тази ел. енергия по тарифа 1.8.4. дава становище, че това може да е в следствие на техническа повреда в хардуера или софтуера на СТИ. Като друга възможна причина се сочат монтирането му с налични показатели по тази тарифа, софтуерна манипулация и др. Според вещото лице показанията в тази тарифа може да се дължат и на самоход, т. е. ел.енергия не е преминала през него, но СТИ да е отчело или да е монтирано при такива показатели, или да е отчело поради софтуерен или хардуерен проблем.

Констатациите на съдебно-техническата експертиза и изявленията на вещото лице в съдебното заседание не са оспорени от страните и са възприети от съда като компетентни, обосновани и ясни. Становището на въззивната инстанция по този въпрос е същото.

При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна следното: Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК чрез който се иска със сила на пресъдено нещо да бъде отречено правото на ответника – да бъде отречено вземането на ответника за исковата сума, дължима, според твърденията на му на общите правила на чл.

4

183 и сл. от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ във връзка доставена и потребена, но неточно измерена енергия, доколкото правоотношението с ищеца/въззиваемия/ се основават на общите принципи и характеристики на договора за покупко-продажба, но с отчитане спецификата на предмета на договора – доставка на ел. енергия като особена вид движима вещ, подлежаща на измерване. Първоинстанционният съд въз основа на правилно установената фактическа обстановка достига до извод, че искът е основателен, т. е. правото на ответника /жалбоподателя/ не е възникнало. Приема, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение въз основа на договор при общи условия, по силата на който ответникът е доставчик, а ищеца потребител на ел. енергия срещу заплащането на цена.