Определение № 14728 от 06.12.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14728 гр. София, 05.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100512833 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от взискателя Г. К. Г. по изп.д. №30295/2012 г. по описа на ДСИ при СРС срещу постановление от 02.10.2023 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, тъй като взискателят в продължение на повече от две години не е посочил правоприемници на починалия П.Л.П., които могат да бъдат конституирани като длъжници по делото. Твърди, че ДСИ не поискала служебно удостоверение за наследници на починалия длъжник. Поддържа, че е посочил законните наследници и от представеното удостоверение за наследници се установява, че М.Л.Н. е наследник на починалия взискател и същата няма право да се отказва от наследството му. Твърди още, че през целия период е искал прилагане на различни изпълнителни действия. Предвид изложеното, моли съда да отмени обжалвания акт.

ДСИ при СРС е депозирал мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата. Намира, че няма право служебно да изисква удостоверение за наследници на длъжника. Сочи, че М.Л.Н. не е наследник на починалия взискател, тъй като същата се е отказала от наследството му, както и че е изтекъл срок по-дълъг от две години, в който взискателя не е посочил правоприемници на длъжника, които да могат да бъдат конституирани като длъжници по делото. Ето защо, са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на Г. К. Г. въз основа на изпълнителен лист от 31.10.2011 г., издадена по гр.д. №5696/2008 г. по описа на СГС, срещу П.Л.П. за парично вземане в размер на 20 168,15 лв.

От съдържащото се в изп. дело удостоверение за наследници, изх. №57/04.01.2013 г., издадено от СО, район „Лозенец“, се установява, че длъжникът П.Л.П. е починал на 29.06.2012 г. и е оставил следните наследници по закон: Т.И.П.-съпруга, И.П.П.-син и Л.П.П.-син, починал на 05.03.2011 г., неженен, без деца, като с разпореждане от 22.02.2013 г. Т.И.П. и И.П.П. на основание чл.429 ал.2 ГПК са конституирани като длъжници по делото.

1

С постановление от 17.11.2015 г. ДСИ е прекратил производството по делото по отношение на Т.И.П. и И.П.П. поради отказ от наследството на длъжника П.Л.П., като с решение от 21.01.2021 г., постановено по гр.д. №522/2021 г., влязло в сила на 21.01.2021 г., е оставена без уважение жалбата на взискателя срещу постановлението за прекратяване.

От съдържащото се по делото удостоверение за наследници, изх. №55/04.01.2013 г., издадено от СО, район „Лозенец“, се установява, че лицето Л.Р.П. е починала на 17.04.2009 г. и е оставила следните наследници по закон: М.Л.Н.-дъщеря, П.Л.П.-син, починал на 29.06.2012 г.

С постановление ДСИ на основание чл.429 ал.2 ГПК е конституирал като длъжник сестрата на починалия М.Л.Н., която с молба от 03.11.2014 г. е поискала производството по отношение на нея да бъде прекратено на основание чл.429 ал.2 ГПК, тъй като се е отказала от наследството на длъжника П.Л.П.. Приложено е представено съдебно удостоверение от 24.10.2014 г., издадено по гр.д. №57318/2014 г. по описа на СРС, че отказът на М.Л.Н. от наследството на П.Л.Н. е вписан в специалната книга на съда под №984.

С постановление от 07.01.2015 г. ДСИ на основание чл.429 ал.2 ГПК е прекратил производството по изп. дело по отношение на М.Л.Н., като решение от 15.12.2015 г., постановено по гр.д. №15889/2015 г. по описа на СГС, влязло в сила на 15.12.2015 г., е оставена без уважение жалбата на Г. К. Г. срещу постановлението за прекратяване.

С разпореждане от 10.02.2021 г. ДСИ, влязло в сила на 29.03.2021 г., на основание чл.432 т.3 вр. чл.229 ал.1 т.2 ГПК е спрял производството по процесното изп. дело, като с решение от 29.03.2021 г., влязло в сила на 29.03.2021 г., постановено по гр.д. №3440/2021 г. по описа на СГС, е отхвърлена жалбата на Г. К. Г. срещу разпореждането за спиране.

Със съобщение, изх. №9124/11.02.2021 г. ДСИ е дал на взискателя указания за посочване на правоприемници на длъжника и адресите им. Съобщението е връчено на взискателя на 24.02.2021 г.

С молба от 23.07.2021 г. взискателят Г. К. Г. е поискал като длъжник по изп. дело да бъде конституирана М.Л.Н., като с разпореждане от 27.07.2021 г. ДСИ е уведомил взискателя, че изп. дело вече е прекратено по отношение на М.Л.Н. и със съобщение, изх.

№38841/27.07.2021 г. ДСИ това отново е указано на взискателя. Съобщението е връчено на последния на 09.08.2021 г. С решение от 27.06.2022 г., постановено по гр.д. №670/2022 г. по описа на СГС, влязло в сила на 27.06.2022 г., е оставена без уважение жалбата на Г. К. Г. срещу разпореждането от 27.07.2021 г.

Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.1 т.3, пр.2 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – прекратяване на принудителното изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.432 ал.1 т.3 вр. чл.229 ал.1 т.2 ГПК, изпълнителното производство се спира при смъртта на някоя от страните, като с оглед разпоредбата на чл.230 ал.2 ГПК, задължение на взискателя е да посочи правоприемниците на длъжника за конституирането им като страна по делото и продължаване на изпълнението срещу тях.

Липсва законово задължение за самия съдебен изпълнител да установява правоприемниците на длъжника, респ. служебно да конституира същите /така и решение №312/01.03.2016 г., постановено по гр.д. №5159/2015 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО/.

Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.2 изр.1 ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. В настоящия случай се установява, че лицето М.Л.Н. се е отказала от наследството, останало от наследодателя и П.Л.П., и този отказ е вписан от СРС в книгата по чл.49 ЗН, от който и момент са настъпили последиците от отказа. Съдебният изпълнител е обвързан от материалната доказателствена сила на представеното съдебно удостоверение за вписания 2 отказ от наследство. Доводите на жалбоподателя относно законосъобразността на извършения отказ от наследството на длъжника и П.Л.П. не подлежат на разглеждане в настоящето производство.

Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.3 ГПК е прекратяването на принудителното изпълнение. Съдебният изпълнител е орган, на когото държавата е делегирала изпълнението на публични функции. В този смисъл той е независим от страните, а действията му са подчинени само на закона и на добрите нрави. Категорична и последователна е съдебната практика, че в производство по чл.435 ГПК съдът действа само като контролно-отменителна инстанция, вършейки преценка за законосъобразност на конкретни изпълнителни действия.

Възможностите на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително производство са посочени в чл.433 ал.1 ГПК лимитативно и съдебният изпълнител е длъжен да съобразява наличието им при постъпило искане за прекратяване. Ето защо, при настъпване на предпоставките по чл.433 ал.1 ГПК ЧСИ следва да изпълни диспозицията на нормата на ал.3, а именно: да уведоми страните за настъпване на факта, обуславящ прекратяването и да издаде разпореждането за прекратяване, което след изтичане на срока за обжалването му влиза в законна сила. Прекратяването не може да бъде „неоснователно“ при наличието на предпоставките за това, тъй като същото не е искане, а акт на съдебния изпълнител, който е овластен да предприема държавната принуда.

Съгласно разпоредбата на чл.230 ал.2 изр.2 ГПК, приложима и в изпълнителното производство според настоящия въззивен състав, при неизпълнение на задълженията на взискателя да изпълни задължението си по чл.230 ал.1 изр.1 ГПК, посочено по-горе, в предвидения в същата разпоредба 6-мес. срок, производството по делото се прекратява. В случая този 6-мес. срок е изтекъл и взискателят, чието е задължението за това, не е посочил правоприемници на първоначалния длъжник за конституирането им като надлежна страна в изпълнителното производство.

Дори и да се приеме обаче, че санкцията на чл.230 ал.2 изр.1 ГПК е неприложима в изпълнителното производство, то е приложима разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК и изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Задължение на взискателя е да предприеме адекватни действия в изпълнителното производство, дори и при спряно такова.

Недопустимо е поддържане на висящ изпълнителен процес без наличието на надлежна страна в един неграничен период от време. В конкретния случай е изтекъл и този 2-год. период, доколкото за времето от 24.02.2021 г. до 02.10.2023 г. взискателят не е посочил правоприемници на първоначалния длъжник, респ. по изп. дело не са извършвани никакви изпълнителни действия, с оглед липсата на надлежна страна в процеса.

Предвид изложените мотиви, настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ правилно е постановил прекратяване на изпълнителното дело, тъй като се установи, че са налице законовите предпоставки за това /чл.433 ал.1 ГПК/.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от взискателя Г. К. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „Банишора“, бл.****, по изп.д. №30295/2012 г. по описа на ДСИ при СРС, срещу постановление от 02.10.2023 г. за прекратяване на изпълнителното дело.

3

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4