Решение № 1614 от 07.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1614 гр. Бургас, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20252120102072 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Р. Н. Х. против “Профи кредит България” ЕООД, за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ с № **** / 17.08.2023 год., поради противоречие с императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.10 и чл.22 от ЗПК.

Искът е с правно основание в чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и е допустим, както е прието с определението по чл.140 от ГПК.

В съдебно заседание страните не се явяват и представляват.

Пълномощникът на ищеца поддържа исковете с нарочна молба, моли за уважаването му и присъждане на разноските.

Процесуалният представител на ответното дружество е оспорил исковете по реда на чл.131 от ГПК, също претендира деловодни разноски.

Съдът, след анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че между ищеца - заемополучател и ответника заемодател е сключен договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ с № **** / 17.08.2023 год. за сумата от 4000 лв., която е следвало да се върне на 36 равни месечни вноски и краен падеж – 15.08.2026 год.

Не са спорни и останалите параметри по кредита - ГЛП от 41 %, ГПР – 49.13 % при първоначално уговорените параметри (без допълнителните услуги, за които подолу ще стане дума), общ размер на плащанията – 6965.93 лв., в т.ч. главница от 4000 лв. и 1 договорна лихва.

Отделно, ищецът е „закупил“ допълнителни услуги, за които се е задължил да заплати, както следва: 1600 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и 3080 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“.

В обобщение, задължението по договора за кредит до пълното погасяване възлиза на 11645.93 лв., в т.ч. отпуснат кредит, допълнителни услуги и договорна лихва, които е следвало да се изплати на месечни вноски от по 323.49 лв., включваща 193.49 лв. погашение на кредит и договорна лихва, както и 130 лв. - погашение на допълнителни услуги.

Няма спор, че “Профи кредит България” ЕООД е предоставило физически на Х. сумата по кредита.

Спорът е по правото и съдът, въз основа на така сложилите се факти, намира предявения иск за основателен.

Страните са били обвързани от договора за потребителски кредит, по който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в посочения размер.

Но договорът за кредит е недействителен.

Възнагражденията за т.нар. „допълнителни услуги“ всъщност са част от възнаграждението за предоставения кредит, обособени като отделно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.

Допълнителните услуги реално не са предоставени, т.к. липсва конкретно задължение за кредитора, а са свързани с усвояване и управление на кредита - приоритетно отпускане на кредита, възможност за отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна на падежа и др. под. Затова възнагражденията за тези услуги са възнаграждения по договора за кредит, което противоречи на чл.11а, ал.2 от ЗПК. С посочения похват, по скрит начин, се оскъпява кредитът и се преследва забранена от закона цел - неоснователно обогатяване на кредитора, в резултат на което подлежащата сума надхвърля почти трикратно ефективно предоставения кредит. Понеже, както се каза, касае се за възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, те следва да са включени в годишния процент на разходите - чл.19 ал.1 от ЗПК и макар това да не е сторено, по естеството си са част същия. Затова договорът за кредит е изначално недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК, тъй като е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от с.з. - без посочване на реален ГПР, който следва да съдържа и възнагражденията за допълнителни услуги, имащи характер на скрита възнаградителна лихва. Касае се за класически случай на недобросъвестно договаряне от по-силната икономически страна, с цел прикриване действителните разходи по кредита.

Изложените мотиви налагат да се постанови решение в горния смисъл, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се присъдят деловодни разноски в размер на 865.84 лв., в т.ч. 465.84 лв. - държавна такса и 400 лв. - адвокатски хонорар, който е определен, предвид основателността на възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение и липсата на фактическа и правна сложност на делото, характеризиращо се като типово.

2

Воден от горните мотиви, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.22 от ЗПК, в отношенията между Р. Н. Х. от гр.Б****, ЕГН - ********** и “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр. С****, представлявано от С.Н. и Н.Л., че сключения между страните договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ с № **** / 17.08.2023 год. е нищожен, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като ПРОГЛАСЯВА нищожността му.

ОСЪЖДА “Профи кредит България” ЕООД да заплати на Р. Н. Х. деловодни разноски в размер на 865.84 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3