Решение № 1 от 08.01.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Разлог, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Адм. нак. дело №

20231240200548 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба на П.П.Б., с ЕГН*, с адрес г.П., у.„К.А.Б.“, чрез а.Б. от АК-П., против НП №23-3794-000181 от 14.04.2023 г. издадено от Н-ка на РУ в ОДМВР-Б., РУ-Б., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В СЗ, жалбоподателя не се явява лично, процесуалният представител а. Б. от АК-П., депозира писмено становище по същество, с което пледира, че жалбата е основателна и доказана, и моли да бъде уважена. Прави искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.04.2023 г. в 15.17 ч. в г.Б., на у.„Ц.С.“ в района на подстанция г.Б., П.П.Б. е управлявал собствения си л. а. марка и модел „А..“ с рег.№*. При извършената проверка от полицейски служители било установено, че управляваното МПС е със служебно прекратена на регистрация от 20.12.2022 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДв.П - липса на валидно сключена застраховка „ГО“. АНО е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания по установяване на административното нарушение, както и от приложените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на адм. нак. отговорност, на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на 1 адм. нак. производство. Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния л. а., като регистрацията на последния е била прекратена, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Независимо от гореизложеното, съдът счита че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя, неправилно е било квалифицирано като адм. нарушение. Това е така по следните причини:

За да е налице адм. нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно, т. е. подведеното под отговорност лице – в случая П.П.Б. да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата теглени от тях е, че регистрацията на съответното ПС се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на ПС от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР, за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че л. а., управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на ГО, но за това действие не е уведомен собственика на автомобила - жалбоподателя. Следователно, при извършеното служебно прекратяване на регистрацията, НО не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП, да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал.11, да изиска и получи рег. табели.

Липсата на уведомяване и наличието на поставени рег. табели на автомобила, са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, с разпоредбата на чл.143, ал.15 от Закона, която предвижда единствено отбелязване в АС на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му.

Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл.143, ал.10 от Закона, не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат за настъпването на процесните обстоятелства, поради което не може да се приеме и форма на вина непредпазливост, че регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят П.П.Б. не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява адм. нарушение. В горепосочения смисъл е и Тълк. постановление №2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело №3 от 2022 г. по описа на ВАС - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

Предвид гореизложеното, съдът счита че незаконосъобразно е била ангажирана адм. нак. отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновно извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното НП следва да се отмени изцяло.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя от 600.00 лв. за адв. хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато Съдът отмени обжалвания адм. акт или отказа да бъде издаден адм. акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за 1 адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение.

Доколкото преди изменението на чл.63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали 2 по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР-Б., е отговаряла Дирекцията, а не поделението й – в случая РУ-Б. (доколкото само Дирекцията е ЮЛ), съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР-Б. да заплати сторените в настоящото производство разноски.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №23-3794-000181 от 14.04.2023 г. издадено от Н-ка на РУ в ОДМВР-Б., РУБ., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на П.П.Б., е наложена „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.

На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на жалбоподателя П.П.Б., с ЕГН*, сумата от 600.00 лв. представляваща разноски за адв. възнаграждение по настоящото производството.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3