Решение № 11248 от 17.12.2025, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 11248

Бургас, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXI-ви състав, в съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

При секретар СИЙКА ХАРДАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ административно дело № 20257040701895 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е П. Ж. П., [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], оф.7. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат К. Н. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е полицейски инспектор в ОДМВР Бургас, РУМВР Поморие. Ответникът не взема участие в производството, редовно призован.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0320-000233/12.09.2025г., издадена от полицейски инспектор в ОДМВР Бургас, РУМВР Поморие, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б ЗДП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Правят се доводи за липса на компетентност, допуснати съществени процесуални нарушения, несъответствие на заповедта с целта на закона и несъразмерност на мярката. Иска се съдът да обяви нищожността на заповедта, съответно да я отмени. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства. Събраните по преписката доказателства са представени от ответника в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид и разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Представен е обжалвания административен акт - заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0320-000233/12.09.2025г., издадена от полицейски инспектор в ОДМВР Бургас, РУМВР Поморие. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на 12.09.2025г. около 17.45 часа в [населено място], по ул.К. Б. І, до № 162, в посока от автогара към изхода на града към [населено място], П. управлявал лек автомобил Н. А. с рег. № [рег. номер], собственост на Х. С. В., като при извършена проверка от контролните органи отказал тест с техническото средство за наличието на наркотични вещества в кръвта. При проверката е издаден талон за медицинско изследване № 318260. При тези обстоятелства АО издал оспорената заповед, с която наложил на оспорващия принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б ЗДП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. По случая е съставен и приложен към преписката акт за установяване на административно нарушение № 4244459/12.09.2025г., съставен от младши автоконтрольор в РУМВР Поморие.

Представен е и талон за изследване № 318260, чието връчване на 12.09.2025г. в 18.20 часа е удостоверено с подписа на жалбоподателя. С талона е дадено указание на жалбоподателя в срок до 45 минути от връчването на талона да се яви в ЦСМП Поморие за даване на кръвна проба.

Приложен е протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, изготвен от д-р Х. И. А., лекар в ЦСМП [населено място], филиал Поморие. От протокола се установи, че П. П. се е явил в центъра за даване на кръвни проби в 19.30 часа и отказал да даде такива.

Като свидетел по делото е разпитан извършилия проверката младши автоконтрольор в РУМВР П. С. Д.. От показанията му се установи, че след връчването на талона за изследване П. не е бил освободен, а е бил задържан. С оглед явяването му в ЦСМП е бил заведен за даване на кръвни проби от органите на полицията, след което е бил върнат в сградата на РУМВР Поморие за връчване на изготвените по проверката документи.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДП принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.А, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая заповедта е издадена от длъжностно лице, надлежно оправомощено със заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас, копие от която е приложено по делото. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите, изискуеми по чл.59 ал.2 от АПК, включително изложение на фактическите и правни основания за издаването и. В обстоятелствената част ясно са посочени белезите на предвидено от закона нарушение, явяващо се основание за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Приложима правна норма в случая е чл.171 т.1 б.Б от ЗДП, съгласно която принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Така цитираната норма допуска приложението на принудителната административна мярка само в случаите, когато с поведението си проверяваното лице е довело до невъзможност да бъде установено наличието на наркотични вещества в кръвта му с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В тези случаи, ако е дадено съгласие и е проведен тест, се зачитат данните от теста, а ако изобщо е отказано съдействие за установяване наличието на наркотични вещества, се прилага директно мярката.

В конкретния случай тези предпоставки не са налице. Жалбоподателят не се е съгласил и не е дал проба чрез полеви тест. След това жалбоподателят в указания му от контролния орган срок не се е явил да даде кръвна проба за извършване на химическа експертиза. Съгласно дадения му срок от 45 минути П. е следвало за се яви и да даде кръвна проба до 19.05 часа, а се е явил в 19.30 часа. Това не е станало по негова вина, тъй като е бил задържан от органите на полицията. П. е бил поставен в обективна невъзможност да изпълни предписанието, поради което не може да се приеме, че поведението му е довело до невъзможност да бъде установено наличието на наркотични вещества в кръвта му с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Не са налице материалните предпоставки за издаване на заповедта по чл.171 т.1 б.Б от ЗДП.

При тези данни решаващият орган е следвало преди издаването на заповедта да изясни какви са причините за неизпълнението на предписанието. Липсата на събрани доказателства е съществено процесуално нарушение на изискванията по чл.35 и чл.26 от АПК, тъй като липсата на служебна активност за изясняване на случая е довела до неправилно приложение на материалния закон. Налице са основания за оспорване на административния акт по ч.146 т.3 и 4 от АПК.

Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е основателна, при което на основание чл.172 ал.2 от АПК заповедта следва да се отмени.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ОДМВР Бургас следва да заплати на П. разноските по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на П. Ж. П., [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], оф.7, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0320-000233/12.09.2025г., издадена от полицейски инспектор в ОДМВР Бургас, РУМВР Поморие.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на П. Ж. П. 1010 лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: