Решение № 4867 от 06.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4867 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.С.С. при участието на секретаря Е.Б.Б. като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело № 20241110209062 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от „И.З.“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 769164-F754657/10.05.2024 г., издадено от Заместник-директора на ТД на НАП – *** и с което на дружеството – жалбоподател е наложена за нарушение на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС и на основание чл. 183, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 1000,00 лева.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Твърди се несъставомерност на нарушението, тъй като съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗДДС санкция се налагала на лице, нерегистрирано по ЗДДС, а жалбоподателят бил регистриран по чл. 97а от ЗДДС. Посочва се, че издадените в нарушение на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС фактури били анулирани на 25.02.2024 г. – преди издаване на наказателното постановление. Твърди се, че нарушението е станало известно на наказващия орган към октомври 2022 г., когато дружеството – жалбоподател е подало дневник за продажби с начислен ДДС по посочената в наказателното постановление фактура, а актът за установяване на административно нарушение (АУАН) бил издаден на 05.02.2024 г., поради което бил пропуснат тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 1 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление, а при условията на евентуалност – за замяна на наложеното наказание „имуществена санкция“ с „предупреждение“, доколкото поради липсата на настъпили вреди наложената санкция се явявала в необосновано висок и тежък размер.

В открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател е било представлявано от упълномощен адвокат, който накратко е преповторил доводите и исканията, изложени в жалбата, и е добавил като допълнително искане към съда, ако се приеме, че нарушение е било извършено, то да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган, представляван от процесуален представител, е направила искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Направено е възражение относно искането за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото дружеството – жалбоподател било извършило няколко подобни нарушения за определен период. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Считано от 01.04.2022 г. „И.З.“ ЕООД, ЕИК ***, е регистрирано по чл.

97а, ал. 2 от ЗДДС.

При извършена проверка в периода 19.12.2023 г. – 18.04.2024 г. на дружеството инспектори по приходите констатирали, че „И.З.“ ЕООД, като данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС е издало данъчен документ – фактура № ***/20.09.2022 г., с предмет „писмени преводи от и на английски“ с контрагент „Е.Т.“ ЕООД С ИН BG*********, с данъчна основа – 2383,00 лева, ДДС 20 % - 476,60 лева и сума за плащане, представляваща сбор от данъчната основа и начислен данък 20 % - 2859,60 лева с начин на плащане по сметка. Тези обстоятелства били констатирани на 05.02.2024 г.

Контролните органи приели, че дружеството е нарушило чл. 113 ал. 9 от ЗДДС, като нарушението е извършено на 20.09.2022 г. в ТД на НАП - ***. За нарушението бил съставен Акт за установяване на административно нарушение от 05.02.2024 г. от лице, заемащо длъжност „инспектор по 2 приходите“ в НАП при ТД гр. *** – офис ***. На 05.02.2024 г. препис от акта бил връчен на управителя на дружеството. Дружеството – жалбоподател се възползвало от възможността, предоставена му с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и подало възражение срещу АУАН от 05.02.2024 г.

С протокол № ***/25.02.2024 г. била анулирана фактура № ***/20.09.2022 г. С платежно нареждане от 11.03.2024 г. на „Е.Т.“ ООД била преведена сумата в размер на 5388,44 лева с вписано основание „протоколи от 1 до 8 по чл. 116 от ЗДДС, изд. 25/02/2024 г.“.

Въз основа на така съставения АУАН, при пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 10.05.2024 г. заместник-директорът на ТД на НАП – *** издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС.

На 27.05.2024 г. на управителя на дружеството – жалбоподател били връчени Предупреждение № 769172-F754664/10.05.2024 г. на основание чл.

28, ал. 1 от ЗАНН за извършено нарушение на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, констатирано на 05.02.2024 г. във връзка с издаден данъчен документ – фактура № ***/11.07.2023 г. и Предупреждение № 769170-F754665/10.05.2024 г. на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН за извършено нарушение на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, констатирано на 05.02.2024 г. във връзка с издаден данъчен документ – фактура № ***/29.09.2023 г. По делото липсват данни дали същите са били обжалвани.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – обяснение с № 2459/05.02.2024 г., протокол № П-22221423228509-073001/18.04.2024 г., покана по чл. 103 от ДОПК с № П-22221423228509-117001/27.03.2024 г., данни относно регистрация по ЗДДС, молба с вх. № 1453-002779/06.11.2023 г., писмо с изх. № 1453-00-2779, фактура с № ***/20.09.2022 г., заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, Предупреждение № 769172-F754664/10.05.2024 г., Предупреждение № 769170-F754665/10.05.2024 г., протокол № ***/25.02.2024 г. за анулиране на фактура или известие, платежно нареждане от 11.03.2024 г., всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви помежду 3 си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, като е спазена процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя. Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за установени нарушения на разпоредбите на ЗДДС се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Актът за установяване на нарушението е съставен от лице, заемащо длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП - ***, офис ***, и имащо качеството „орган по приходите“ съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от заместник - директор на ТД на НАП - ***, който е оправомощен от изпълнителния директор на НАП да издава наказателни постановления за нарушения по чл. 183 от ЗДДС, видно от приетата като писмено доказателство заповед.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като възраженията на жалбоподателя в тази връзка съдът намери за неоснователни. Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предвижда административнонаказателното производство да не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението. Описаното в АУАН и в НП нарушение се състои в издаването на данъчен документ от страна на „И.З.“ ЕООД като данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС. Конкретните 4 обстоятелства във връзка с издаването на процесната фактура са станали известни на контролните органи едва с представянето й, което е станало в хода на извършваната проверка на първични и вторични счетоводни документи за периода от 19.12.2023 г. до 18.04.2024 г., считано от началото на който период (като възможно най-ранен за запознаване с документалната маса) до датата на съставяне на АУАН - 05.02.2024 г., е спазен тримесечният срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.

Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС предвижда, че данъчно задължените лица, които не са регистрирани по ЗДДС или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл.

99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че дружеството - жалбоподател е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС към момента на издаване на фактура № ***/20.09.2022 г. С оглед на това в издаваните от него фактури не е следвало да начислява данъка и да го посочва на отделен ред. От приложения препис на фактура № ***/20.09.2022 г., във връзка с която е издаден и процесното НП, е посочен начислен ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗДДС обаче, на основание на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател, санкционирано лице се явява това, което не е регистрирано по ЗДДС и издаде данъчен документ, в който посочи данък. Следователно отговорност се предвижда само на онези данъчно задължени лица, които не са регистрирани по ЗДДС, но не и на лицата, регистрирани на основание чл. 97а ал. 1 и ал. 2, чл. 99 и чл. 100 ал. 2 от ЗДДС, макар те също да са адресат на забраната по чл.

113, ал. 9 от ЗДДС.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че наказващият орган незаконосъобразно е разширил приложния обсег на разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗЗД, довело до недопустимо отклонение от материалния закон, а оттам – до недопустимо ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. Това предполага незаконосъобразност на обжалвания акт, поради което същият следва да бъде отменен в цялост.

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.

5

143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на разноски. Същият претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева, за уговарянето и заплащането на който се представят доказателства. Предвид това съдът счита, че разноските следва да бъдат присъдени в претендирания размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 769164-F754657/10.05.2024 г., издадено от Заместник-директора на ТД на НАП – *** и с който „И.З.“ ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС и на основание чл. 183, ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – ***, Код по БУЛСТАТ 1310631880221, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Аксаков“ № 21, да заплати на „И.З.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК сумата в размер на 300,00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатски хонорар в първоинстанционното съдебно производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6