Решение № 8067 от 02.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8067 гр. София, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110135724 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Т. В. и Р. И. К. искова молба.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот в качеството им на съсобственици на апартамент №95, находящ се в ***. Сочи, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.

Поддържа, че ответниците не били упражнили правата си по чл.150 ал.3 ЗЕ и спрямо тях приложение намирали ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които същите били задължена да заплащат сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури.

Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл.139 ЗЕ.

Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си за заплащане на тяхната стойност. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Р. Т. В., с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага съображения, че между ответниците е налице висящ правен спор за собственост върху недвижимия имот, за който по настоящото дело се търси заплащане на сметки за консумирана топлинна енергия. Поддържа, че не дължи претендираните от нея вземания, както и че същите не са доказани по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. С оглед на изложеното отправя искане 1 към съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от Р. И. К..

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Техем сървисис“ ЕООД , не е взело становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу Р. Т. В. и Р. И. К. осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за заплащане при условията на разделност при квоти по 1/2 всяка следните суми: сумата от 222,29 евро /434,76 лева/, представляваща цена на доставена топлинна енергия в ап. №95, находящ се в ***, аб. № 157889, в периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата от 28,38 евро /55,51 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 10.05.2024г., сумата от 17,54 евро /34,31 лева/, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата от 3,79 евро /7,41 лева/, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 10.05.2024г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 14.06.2024г., до окончателното изплащане на сумите.

За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания от всяка от тях размер, както и за плащане на предоставената в тази връзка услуга за дялово разпределение, изпадането им в забава, съответно размера на дължимото обезщетение за забава.

Във връзка с установяването на първата от посочените по-горе предпоставки за уважаване на исковете, а именно възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, следва да бъде взето предвид, че съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, 2 ал.3 от ЗЕ. В §1, т.2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012г./ е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според които клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

В случая за установяване наличието на облигационно правоотношение по делото е представена подадена през 1989г. от Б.Т.В. молба за откриване на партида за процесния имот на негово име, която по своето естество представлява предложение /оферта/ за сключване на договор за доставка на топлинна енергия по смисъла на чл.13 ЗЗД. От представените по делото фактури, издадени на името на Б.Т.В., може да бъде направен извод, че отправената оферта е била приета, като между страните е възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот. Същевременно видно от приложеното удостоверение, Б.Т.В. е починал на 09.06.2021г., като е оставил за свой единствен наследник сестра си Р. Т. В..

Предвид датата на неговата смърт, същата следва да отговаря в качеството си на негов наследник единствено за възникналите в периода от 01.05.2021г. до 09.06.2021г. задължения, По отношение на претендираните за периода от 10.06.2021г. до 30.04.2023г. суми тя отново се явява длъжник, но в лично качество, доколкото с влязло в сила Решение №6751/06.12.2024г. по гр.д. №5571/2023г. по описа на СГС е призната за собственик на ½ ид.ч. от процесния имот.

В същото време съдът намира, че ищецът не е представил доказателства, годни да установят наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответницата Р. И. К., доколкото приложената по делото искова молба от 1991г. и Решение №6751/06.12.2024г. по гр.д. №5571/2023г. по описа на СГС не са в състояние сами по себе си да обосноват извод за възникнало със същата облигационно правоотношение, поради което отправените от ищеца претенции спрямо нея се явяват изцяло неоснователни само на това основание.

3

На следващо място, от представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот е топлоснабден и консумираната в него топлинна енергия е отчитана от третото лице- помагач на страната на ищеца „Техем Сървисиз“ ЕООД. С оглед установяване на реално доставеното количество топлинна енергия по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно посоченото в него за исковия период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. фирмата за дялово разпределение е разпределяла топлинна енергия единствено за сградна инсталация, доколкото в имота не е имало работещи отоплителни тела, нито е била потребявана топла вода от сградната инсталация. Уточнено е, че монтираният в абонатната станция топломер е преминавал през метрологични проверки през двете години, относими към процесния период, както и че сумите са начислени в съответствие с действащата нормативна уредбамесечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна вноска. Установява се също, че за процесния период стойността на доставената топлинна енергия по прогнозно потребление е 387,97 лева, като след извършеното изравняване е останала сума за доплащане в размер на 34,39 лева или общо 422,36 лева. Доколкото ищецът претендира от ответницата Р. Т. В. заплащане единствено на ½ от дължимите за имота задължения и доколкото от представените доказателства се установява, че същата е собственик на ½ от процесния имот, то претенцията спрямо нея се явява основателна за сумата от 211,18 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 217,38 лева същата следва да бъде отхвърлена.

На следващо място, според чл.139, ал.2 ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в закона. Съгласно чл.139в ЗЕ когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.139б от ЗЕ, в който уреждат цените за нейното извършване. В настоящия случай видно от представените от ищеца Договор №3974/22.09.2022г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на топлинната енергия и Протокол от ОС на собствениците на ***, дяловото разпределение е възложено на привлеченото като трето лице-помагач дружество „Техем Сървисис” ЕООД. От представените от същото индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период и формуляри за отчет се установява, че същото е предоставяло възложената му услуга по дялово разпределение през процесния период. Съгласно чл.36 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат тази услуга на топлопреносното предприятие. От приетото по делото 4 заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че за процесния период от м.05.2021г. до м.04.2023г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 34,31 лева, съответно дължимата от ответницата Р. Т. В. 1/2 от него се равнява на сумата от 17,16 лева, какъвто е и претендираният от ищеца размер.

По делото не са ангажирани доказателства за извършвани плащания, като такива не са установени и от изготвилото съдебно-счетоводната експертиза вещо лице, поради което следва да бъдат разгледани претенциите за мораторна лихва. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, без да е необходимо същите да бъдат публикувани. Същевременно съгласно чл.33, ал.4 от ОУ, обезщетението за забава се начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при действието на ОУ от 2016г. задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл.84, ал.1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. От изложеното следва, че в настоящия случай ответницата Р. Т. В. е изпаднала в забава за плащане на припадащата й се част от главницата с изтичането на 45-дневния срок, поради което дължи мораторна лихва за процесния период, която съдът с помощта на лихвен калкулатор определя в размер на 27 лева и до който размер се явява основателна претенцията.

Разпечатката съдържа 25 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e65020f-df1f-465c-80cb-74303cf121d8