Решение № 58 от 01.10.2024, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Търговско дело 70/2023
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 01.10.2024
- В сила
- 13.06.2025
- Състав
- БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 79 - чл. 82 · Закон за движението по пътищата
- чл. 79 - чл. 82 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 79 - чл. 82 · Закон за движението по пътищата
- чл. 79 - чл. 82 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а, ал. 1, изр.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Търговище, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Б. СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от Б. СТ. ПЕТРОВА Търговско дело № 20233500900070 по описа за 2023 година
Иск с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Производството е образувано по депозирана искова молба от Г. И. Х.
ЕГН **********, от с.С., обл. Х., ул. „П.“, № 16, действаща чрез пълномощника си адв. Н. Н. Д. - ШАК, с адрес за призоваване гр. София, ул.
„Х.Б.”, № 2, полует.4, офис 4, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лв., ведно с лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя – 12.05.2023 година. Исковете са предявени против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172, район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г.М. Д.“, № 1, представлявано от Б.Г.И. и Т.Д.Т. изпълнителни директори. Твърди се, че на 30.04.2023 година около 13.06 часа на път IV, километър 2+100, между селата Р. и С., С. Б. Х., при управление на лек автомобил удря С.Х.И., който е управлявал велосипед. Последният в следствие на удара починал. Ищцата е майка на починалия и много тежко преживява смъртта на сина си. Връзката им е била изключително силна, изпълнена с обич, уважение и взаимна привързаност. С причинената смърт ищцата твърди, че е загубила морална и физическа подкрепа, на която е разчитала, не може да преодолее случилото се. Загубата на сина се отразява изключително тежко на здравословното и емоционалното и състояние, търпи много болки и страдания, които ще я съпътстват през целия живот. Освен физическото здраве и емоционално здраве на пострадалата, се сринало.
Изолирала се у дома си, чувствала се в безизходица, страдала от нарушения в съня и често главоболие и тревожност. Проблемите от физическо и емоционално естество се задълбочават, тъй като не може да преживее загубата си.
1
С писмена претенция, заявена на 12.05.2023 година е отправила искане до застрахователя да заплати обезщетение, но такова не е изплатено. По изложените основания, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за причинените неимуществи вреди от загубата на сина , в размер на 200 000 лв., като се претендира и лихви за забава, от датата на депозиране на претенцията пред застрахователя.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява следното становище по исковите претенции: Твърди се, че водачът на лекия автомобил не е нарушил правилата за движение по пътищата, съответно не носи вина за настъпване на процесното ПТП. Оспорва се механизма на настъпване на пътно транспортното произшествие.
Твърдението е, че изключителната вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от същото има водачът на велосипеда С.И..
Последният е нарушил разпоредбите на чл. 80, т. 1 oт ЗДвП, управлявайки велосипеда без поставена светлоотразителна жилетка. Управлявал е технически неизправен велосипед, а в нарушение на чл. 80, т.2 от ЗДвП не се е движил възможно най-близко до дясната граница на платното за движение.
Оспорва предявеният иск и по размер, с твърдението, че отношенията между майка и син не са били трайни и близки.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания. В частност се заявява, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника. С отговора не са навеждат нови обстоятелства и не се правят нови искания.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявеният по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ иск е допустим. Ищцата предявил иск за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на сина , пострадал при ПТП. Депозирала пред застрахователя претенция по реда на чл.
380 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Доброволно спорът със застрахователят не е уреден, при което за ищцата е налице правен интерес от предявяването на иск за заплащане на обезщетение, ведно със законната лихва от датата на уведомяването.
Фактите по делото са следните:
На 30.04.2023 година около 13.06 часа на път IV, километър 2+100, между селата Р. и С. е настъпило ПТП, при което е пострадал С.Х.И.- син на ищцата.
За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 146/30.04.2023 г., издаден от РУ - Търговище. Съгласно разпоредбата на чл. 179 от ГПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява 2 доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Когато местопроизшествието е посетено от съставителя, протоколът като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат опровергани с други доказателства. В този смисъл са разясненията в решение № 71 от 16.08.2017 год. по т.д. № 60343 по описа за 2016 на II г.о. на ВКС.
За установяване механизма на пътното произшествие, беше назначена автотехническа експертиза. От експертизата се установява следното:
На 30.04.2023 година, на път IV, километър 2+100, между селата Р. и С., С. Б. Х., управлявайки лек автомобил се движи посока с. Р. - с. С.. В същата посока се е движи и С.Х.И., но на велосипед. Х. застига велосипедиста, намалява скоростта и предприема маневра „изпреварване“. Последният се е движил криволичейки и се озовал непосредствено пред автомобила. Настъпва удар, при който велосипедиста пада и получава тежки увреждания.
Произшествието се случва в светлата част на денонощието при много добра видимост. Видимостта на водача към велосипедиста е била не по-малко от 100 м. Скоростта на лекия автомобил е била 48.53 км.ч., а на велосипедиста е била 21.2 км.ч. Велосипедиста се е движил без поставена светлоотразителна жилетка и каска, а велосипедът е бил технически изправен. Велосипедиста не е навлязъл внезапно в опасната зона за спиране на автомобила, но се е движил неправилно в полагащата му се пътна лента, движението му не е било безопасно и е допринесъл за настъпване на ПТП.
Техническите причини довели до ПТП са поведението на велосипедиста, който криволичейки неправилно се движи по пътната лента.
Поведението на водача на лекия автомобил също е допринесло за настъпването на ПТП, тъй като е предприел маневра „изпреварване“ на велосипедиста, след като е видял че той не се движи по права линия и не се е убедил дали последният е възприел присъствието на автомобила. При настъпване на удара, първоначалният контакт е бил с предна броня в дясната ъглова част на лекия автомобил и задна гума на велосипеда. Ударен е в гръб, косо от дясно.
От разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява още, че пътното платно на мястото на произшествието е еднопосочно с две ленти. Прави лек завой на ляво и започва прав участък.
Пътят е с лек наклон нагоре. От двете страни на пътя има банкет, покрит с пясък и дребни камъни, поради което велосипедът не е можел да се движи по 3 банкета.
По искане на ответника, за установяване механизма на ПТП беше изслушана свидетелката С. Х., която е управлявала автомобила, участвал в ПТП. Нейните показания бяха объркани, поради липсата на ориентация от страна на свидетеля за пространство, за разстояние. Това, което се установи от нейните показания е, че произшествието е станало в светлата част на деня, като след завой забелязала на пътното платно велосипедист, който се движел зигзагообразно. Настигнала го, намалила скоростта и предприела маневра „изпреварване“. Велосипедистът рязко обърнал колелото и се ударил в автомобила .
Уврежданията получени от пострадалия, се установяват от вещото лицесъдебен лекар, което подробно изяснява не само вида на уврежданията, но и механизма на настъпването им. Съгласно разясненията на вещото лице, пострадалият при удара е получил тежка черепно-мозъчна травма, със счупване на теменната кост на черепа в ляво. Това увреждане е причината за смъртта на пострадалия и са в пряко следствие от ПТП. В случай, че пострадалият е бил с поставена предпазна каска на главата, уврежданията биха били по-леки и е можело да не доведат до фатален изход. По тялото на пострадалия е имало само охлузвания по кожата на лявата подколенница.
Видно от приложеното удостоверение за наследници и родствени връзки, ищцата е майка на пострадалия С.Х.И.. Смъртта на нейния син безспорно е причинила сериозни сътресения в емоционалното и психическо състояние на ищцата, което е установено от приетата по делото психологична експертиза. Съгласно заключението, към момента на инцидента ищцата е преживяла интензивен, наситен стрес и ужас. Това е разгърнало психична реакция с преживяване на висока тревожност, безпокойство и безпомощност.
Последвали са негативни психологични и физиологично промени, които са нарушили личностовото, социалното и трудово функциониране, за период от няколко месеца. В последствие емоциите са се трансформирали в тъга, мъка, гняв и неприемане на случилото се, което пък от своя страна е допринесло до психосоматично заболяване- високо кръвно налягане. След катастрофата ищцата станала сприхава, раздразнителна обидчива и нямала сили и желание за извършване на ежедневни дейности, сънят и бил неспокоен и непълноценен. Към момента на изследването, няколко месеца след инцидента, все още не е преодоляла събитието, но не биха останали непоправими щети в емоционалното състояние.
За установяване на тези травми бяха събрани и гласни доказателствасвидетелите Севда И.- дъщеря на ищцата и Светла Н.а, която е фактическа съпруга на пострадалия. Свидетелите са в много близка степен на родство с ищцата, но преценявайки показанията им, съобразно чл.172 ГПК, съдът приема, че следва да се кредитират. Процесуалния закон и практиката на ВКС, не предвижда забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които 4 ползват страната, по отношение на която, свидетелят се явява заинтересован, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Следва да се съобрази и факта, че това са хората били до ищцата непосредствено след инцидента и във времето, в което тя се опитва да излезе от този кошмар. Отчитайки добросъвестността и волята на тези свидетели да кажат истината, като и преценявайки и съпоставяйки показанията им преди всичко с психологическата експертиза, съдът намира, че показанията им са достоверни, отразяват фактите, така както са ги е възприели и така както са се случили.
Установено от показанията на свидетелите е следното- непосредствено след инцидента ищцата изпаднала в тежко емоционално състояние. Въпреки, че им било съобщено, че няма надежда за възстановяване на пострадалия, тя до последно се надявала на чудо и той да се оправи. Всеки ден посещавала болницата, което засилвало страданието . Не можела да приеме мисълта, че синът вече не е между тях, започнала да вдига високо кръвно и не можела да спи. Налагало се често да търсят медицинска помощ, за да я успокоят След смъртта на сина тя се променила. Не спирала да говори за него, постоянно ходела до гроба му, не осъзнавала че вече не е сред тях. Това е така, понеже приживе те имали много топли и близки отношения. Синът бил много привързан към майка си, за всяко решение в живота си се допитвал до нея, търсил нейните съвети. Ищцата помагала на синът си в отглеждането на децата му, той от своя страна винаги и е бил опора и помощ при нужда.
Разпечатката съдържа 37 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e641196-a355-48e0-acb2-81bbac1b0e6f