Решение № 1892 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1892 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330118829 по описа за 2023 година

Образувано е по предявен от М. А. А. е предявила против „Фератум България“ ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***/08.02.2021 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***/10.02.2021 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 3 000 лв., при установен лихвен процент от 23 % и годишен процент на разходите от 49, 11 %. . Сочи, че в клаузата на чл. 5 от Договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за гаранция с Feratum Bank, като на това основание бил сключен Договор за гаранция, по силата на който било установено задължение за заплащане на възнаграждение от 2 000 лв., платима ведно с погасителните вноски по договора. Поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като установения в договора за потребителски кредит ГПР от 49, 11 % не отговаря на действително приложения, доколкото при определянето му не е включена таксата за осигуряване на поръчителство от 1

Feratum Bank. Сочи, че в договора липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите, като е посочен лихвен процент от 23 %, но не е ясно как тази стойност се съотнася към размера на годишния процент на разходите. Поддържа, че посочването в договора на годишен процент на разходите, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Сочи, че таксата гарант следва да бъде включена при определяне на размера на годишния процент на разходите, при което последният следва да е съобразен с ограничението, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, макар в договора да е включена клауза относно правото на отказ от договора, тъй като не е налице информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя обезщетение.Твърди, че договорът за поръчителство представлява сделка между кредитора и трето за правния спор лице, поради което сключването на такъв договор за поръчителство от страна на длъжника е лишен от правно основание, доколкото в случая не се достига до типичната и непосредствена цел на договора за поръчителство, а именно – обезпечение на вземането на кредитора от друго, различно от длъжника, лице. Счита, че клауза, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение по договор за поръчител, е установена в пряко противоречие с целта на Директивата, доколкото задължение на кредитодателя е да направи оценка на кредитоспособността на длъжника преди сключване на договора за кредит. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***/10.02.2021 г., но поради допуснато от ищцата неизпълнение на задълженията й по договора, последният е продаден на 05.11.2023 г. на Most Finance. По така изложените съображения счита, че не е надлежна страна в производството по делото.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ***/08.02.2021 г. е недействителен.

Предявеният иск е допустим за разглеждане, доколкото съдът е сезиран с иск за установяване недействителността на договора за кредит, поради което процесуалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск е кредиторът – в качеството му на страна по договора. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 127/30.07.2018 г. по търг.д. № 1103/2017 г., ТК, II т.о. на ВКС, в което се приема, че при наличие на правен интерес длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедената, който е страна по същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от предявяване на иска и срещу цесионера.

В случая ответникът не доказа възражението си, релевирано в отговора на исковата молба, че вземанията, предмет на договора за кредит са прехвърлени по силата на договор за цесия, сключен с трето за правния спор лице.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/08.02.2021 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 3 000 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 3 690 лв., в която е включено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 690 лв. Договорено е, че кредитът се издължава на 12 месечни вноски - с падеж на първата вноска на 10.03.2021 г. Установен е лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 49, 11 %.

В клаузата на чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение за обезпечаване на задължението с поръчителство от Ferratum Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. В тази клауза е обективирано изявлението на кредитополучателя, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстването за кредит.

По делото не е представен Договор за гаранция (поръчителство), сключен между ищеца и Ferratum Bank, със седалище и адрес на управление в 3

М..

Обстоятелството, че такъв договор е сключен обаче се установява от съвкупната преценка на събраните в производството по делото доказателства.

От представения по делото Стандартен европейски формуляр към договора за кредит се установява, че като обезпечение по кредита е предвидено сключване на договор за гаранция, като при разходи по кредита, свързани с договора за кредит, е посочено възнаграждение по договор за гаранция в размер от 2 310 лв. по договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, което не представлява задължително условие за сключване на кредита. Посочено е, че възнаграждението по договора за гаранция не се включва в годишния процент на разходите.

Между страните в производството е безспорно обстоятелството, че договорът за паричен заем е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният 4 процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.