Определение № 673 от 09.11.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. Шумен, 09.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500441 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба от „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“ № 1, представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М. чрез адв. Х. А. М. от САК, срещу разпореждане № 1106/20.07.2023г. по ч. гр. д. № 20233620100614 по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта за претендираното обезщетение за неустойка за дадена отстъпка от цена на доставени далекосъобщителни услуги, дължима сума за продажба на мобилно устройство, неустойка за забава за прекратяване на договор, неустойка за дадена отстъпка от цена на устройство.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и моли съда да го отмени, с указания за издаване на заповед за изпълнение в полза на заявителя, за сумите претендирани със заявлението. Излага, че, с оглед прекратяването на процесния договор за електронни съобщителни услуги, за заявителя е възникнало правото да получи неустойка съгласно Приложение № 1, раздел „Отговорност“, чл. 6.1, а, според който „Ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, Абонатът държи на Оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който Договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка (вкл. за допълнителния пакет, ако е активиран такъв) до изтичане на съответния срок на ползване, а когато абоната е физическо лице, максималния размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси и услуги на срочен абонамент по техния 1 стандартен размер без отстъпка. Сочи, че така договорената неустойка за неспазен срок, ограничена до трикратния размер на абонамента без отстъпка, не е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като същата не излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Излага, че първоинстанционният съд, не е взел впредвид т. 2 на цитираната от него практика на СЕС, инкорпорирана в дело С-472/11, според която при преценката на евентуално неравноправния характер на договорената клауза, на която се основава жалбата, националният съд, който е сезиран с тази жалба, трябва да вземе предвид всички останали клаузи в договора“. По отношение на вземанията по договора за продажба на устройство с отстъпка от стандартна цена излага, че договора има предмет и не е налице нищожност на същия съгл. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.

Обективното съставяне на приемо – предавателния протокол, не го прави с отделно съществуване от това на продажното правоотношение, още повече, че съгл. чл. 2 от договора за продажба на изплащане № 502314174/22.01.2020г., веща се определяла с приемо – предавателен протокол, който се подписва, като неразделна част от настоящия договор. По отношение на неустойките претендирани по договора за продажба на изплащане твърди, че същите са два вида: първата била свързана с предоставянето на мобилен апарат на преференциална цена, по – ниска от пазарната, поради обстоятелството, че купувачът е ползвател на мобилни услуги на продавача, а втората свързана с начина на плащане – разсрочено и тези видове неустойки не били един и същ вид до каквото заключение е стигнал първоинстанционният съд. Претендираната месечна вноска за устройство на изплащане е дължима, поради обстоятелството, че потребителят не е преустановил ползването на мобилното устройство, респ. от негова страна действието на договора за продажба на разсрочено плащане не е прекратен, нито се е възползвал от възможността да придобие собствеността на устройството със заплащане на цената изцяло, поради което месечните вноски до края на срока на договора са дължими, както и лихвата върху тях. По отношение на неустойката за дадена отстъпка от цената на устройство сочи, че потребителят получава на лизинг устройство на преференциална цена, тъй като се е ангажирал за определен период да ползва предоставените от оператора мобилни услуги и именно дължимият размер на неустойката е поставен в зависимост от оставащия срок на договора, за който се изчислява частта от разликата в цената на устройството, с която е съизмерима процесната неустойка. Тази неустойка, не внася значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което не можело да се приеме, че същите са неравноправни. Така договорената неустойка, имала за цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да продаде устройството на пазарна цена, като го е предоставил на намалена цена на клиент, който към този момент се е легитимирал като дългосрочен такъв, по силата на облигационна връзка между страните и след като в последствие това условие е отпаднало, респ. е отпаднал и интересът на оператора да се лиши от разликата в цените, която евентуално би могъл да компенсира в условията на дългосрочна обвързаност.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на 2 обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция по ч. гр. д. № 20233620100614 по описа на РС – Нови пазар е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК подадено от „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 срещу Н. Р. Б., ЕГН **********, за сумите: 331.38 лева – главница и 95.88 лева - мораторна лихва върху цялата главница от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането. Посочено е, че вземанията се основават на неизпълнение на договорни задължения и съответно издадени счетоводни документи. Посочено е, че вземането за главница произтича от неплатени суми, дължими по договор, сключен между Н. Р. Б. и „А1 България“ ЕАД, формирани, както следва 25.67 лева – използвани и неплатени електронни съобщителни услуги, 85.50 лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и сумата в размер на 220.21 лева – начислени неустойки.

С разпореждане № 1001/28.06.2023г. заявлението е оставено без движение и на заявителя е даден три дневен срок, в който да подпише с ел. подпис или саморъчно, подаденото заявление, да посочи отделно по основание и размер всяка от претенциите въз основа на двата договора, периодите за които се отнасят, както и да конкретизира вземанията за неустойки и да посочи периода и размера на претендираната мораторна лихва поотделно за всеки от договорите. Също така да приложи всички относими към искането договори.

В дадения срок по делото е постъпила молба от заявителя, в която е посочил, че вземанията се претендират по общ Рамков договор с № 502314174, по който са начислени задължения по партида № .... и претендираната сума е формирана по следния начин:

25.67лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по договор с партиден номер № ...., по който е подписано Приложение № 1 на 22.01.2020 г. за услуга 359885803167 с план А1 Surf S, дължими за периода 21.05.2020 г. – 20.06.2020 г., върху която е начислена лихва за забава в размер на 7.49 за периода 10.07.2020 г. до 01.06.2023 г.;

85.50 лева – за закупено устройство по договор за продажба на изплащане от 22.01.2020 г. за закупено устройство Handset Nokia 2.2 Bla + HF Nokia, за периода 21.05.2020г. – 20.07.2020г. и лихва в размер на 24.41 лева – за периода на забава 10.07.2020г. – 01.06.2023г. По отношение на неустойките е посочил, че същите са начислени за прекратяването на рамковия договор, в частта му за услугите по партида № ...., в размер на: 1) 47.49 лева, представляваща 3 стандартни месечни такси без ДДС и лихва в размер на 13.80 лева за периода 20.07.2020г. – 01.06.2023г.; 2) 61.34 лева – представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и лихва в размер на 17.82 лева за периода на забавата 20.07.2020г. – 01.06.2023г.; 3) 111.38 лева – представляваща отстъпка от цената на устройство Handset Nokia 2.2 Bla + HF Nokia и лихва върху нея в размер на 32.36 лева за периода на забавата 20.07.2020г. – 01.06.2023г..

3

С оглед направените уточнения от страна на жалбоподателя и от представените към заявлението доказателства, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 1106/20.07.2023г., съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за сумите, както следва:

1/ по договор за продажба на изплащане № 502314174/22.01.2020 г., по силата на който е закупено устройство Handset Nokia 2.2Bla+HF Nokia, за сумата в размер на 85,50 лв. за периода 21.05.2020 г. – 20.07.2020 г. и лихва върху тази сума в размер на 24,41лв. за периода на забавата от 10.07.2020 г. до 01.06.2023 г. 2/ неустойка за забава за прекратяването на рамковия договор, в частта му за услугите по партида № .... - услуга 359885803167, за начислена неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС в размер на 47,49 лв. и лихва върху тази сума в размер на 13,80 лв. за периода на забава от 20.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; 3/ неустойка за забава за прекратяването на рамковия договор, в частта му за услугите по партида № .... - услуга 359885803167, за начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 61,34 лв. и лихва върху тази сума в размер на 17,82 лв. за периода на забава от 20.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; 4/ неустойка за забава за прекратяването на рамковия договор, в частта му за услугите по партида № .... - услуга 359885803167, за начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Handset Nokia 2.2Bla+HF Nokia Сърф S 23м., в размер на 111,38 лв. и лихва върху тази сума в размер на 32,36 лв. за периода на забава от 20.07.2020 г. до 01.06.2023 г., както и за размера на разноските за внесената държавна такса за разликата над 2,50 лв. до 25,00 лв. и за адвокатски хонорар за разликата над сумата от 48,03 лв. до 480,00 лв., като за останалите суми заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение № 315/20.07.2023г. по ч.гр.д. № 20233620100614 по описа на РС – Нови пазар.

За да отхвърли заявлението в тези му части, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на сумите за различните видове неустойки, в представеното приложение и ОУ на оператора на мобилни услуги, липсвала разпоредба относно реда за извършване на самото прекратяване на договора, както и за уведомяването за него, поради което в случая били приложими правилата посочени в ОУ. Санкция за неуредените в срок плащания, представляваща неустойка не била предвидена в ОУ, вкл. и в чл. 27 от тях. Съгласно посоченото в съответното приложение, неустойката се дължала при прекратяване на договора, преди изтичането на срока посочен в него, по вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по договора, а съгласно посоченото в чл. 27.2 ОУ, в случай, че неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за плащане, A1 имало право да преустанови достъпа на абоната до ползваната/ползваните от него мрежа/мрежи или да прекрати договорите за услуги с Абоната. В чл. 54.13 изрично било посочено, че A1 имало право да прекрати едностранно с 1 (едно) месечно писмено предизвестие Договора за услуги при прекратяване на предоставянето на дадена услуга от страна на A1 и/или в съответствие с търговската политика на дружеството, но по делото заявителят нито твърдял, нито е представил доказателства за извършеното от него писмено уведомяване (едномесечно предизвестие) на Абоната за прекратяването на договора, поради което е счел, че същия не е прекратен. Посочил е, че предвид наличието на специална 4 разпоредба относно задължението за уведомяване за прекратяване на договора, посочено в чл. 54.13 ОУ „с едномесечно писмено предизвестие“, нарушаването й водело до незаконосъобразно прекратяване на доставяните по съответния договор услуги. Поради това, че се касаело за писмени договори, то и изявлението за прекратяването им, респ. едностранното им разваляне, следвало да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, каквото в случая липсвало. Също така е приел, че претендираните от заявителя неустойки излизали извън своята обезпечителна функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД и, че клаузата в Приложения № 1, в частта относно заплащането на неустойката, е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. т.5 и т. 19 от ЗЗП, поради това, че не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. По същите съображения е отхвърлил и претенциите, за неустойки представляващи възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и отстъпка от цената на устройство, представляваща разликата между стандартната и преференциалната цена, тъй като освен, че претендирането им е обвързано с прекратяването на договорите, то и клаузите за договарянето им са неравноправни. За да отхвърли претендираните суми по договора за продажба на изплащане е приел освен, че договорът не е надлежно прекратен, то същият е и нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД – поради липса на предмет, тъй като в представения по делото договор за продажба на изплащане не било договорено продажбата или предоставянето на лизинг на конкретна вещ и договорът не отговарял на изискванията на чл. 205 от ЗЗД и чл. 305, ал. 3 от ТЗ. Посочил е, че така договорената продажба е уредена не в един, а в няколко самостоятелни по своя характер договори, въз основа на които заявителят претендира различни права за заплащане на различни суми. В договора била определена цена на веща в брой в размер на 256,65 лева, а съгласно погасителния план цената е 103.50 лева, като в приложение № 1 към договора била посочена отстъпка от пазарната цена в размер на 170.83 лева, от което следвало, че реалната цена на закупената вещ е 85.82 лева, а не както е посочена цената в погасителния план в размер на 103.50 лева, поради което е заключил, че в представеният бланков договор, е налице недобросъвестност от страна на оператора при продажбата на стоки и услуги.