Решение № 263489 от 16.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София,

16.12.2022г.

В И М

Е Т О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО

7 състав на двадесет и пети октомври година 2022 в открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана Х.- Коюмджиева секретар:

Йоана Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8805 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са искове с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, вр. с чл.81 от ЗЗдр. и чл.86 от ЗЗД, предявени при обективно кумулативно съединяване.

По изложените в исковата молба обстоятелства ищцата З.К.Х., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Е.Г.

-САК е предявила срещу „ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“, ЕИК*********, при условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.81, ал.2 т.1 от Закона за здравето, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 80 000 лева, частично от глобална сума от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от виновното и неправомерно поведение на служители на ответника, което е причинило смъртта на нейния син - К.Н.Н., ведно със законна лихва върху тази сума от предявяване на иска – 20.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 177.78 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 14.02.2020г. до 19.08.2020г. Претендира разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.02.2020г., около 10.00 часа, сина на ищцата К.Н.Н. се почувствал много зле.

Изпитвал силни затруднения с дишането, говорел отнесено, забавено, бил силно отпаднал, дори не можел да става, левият крак и лявата му ръка били отекли, силно подути (кракът от коляното надолу бил много подут, а ръката - от китката към пръстите). Имал и висока температура - 39.5°. По тази причина и предвид заболяванията му се наложило да се обади на телефона за оказване на спешна медицинска помощ, от където повикала ЕКИП на Ц. на адреса им в град София, ж.к.*********. Екип на Ц. състоящ се от д-р В. и шофьор Т.пристигнали в дома им 20 минути след 10 часа.

Д-р В. установила, че К. е с кръвно налягане 90/60 R.R., и че кръвната му захар е 8.4, сатурацията на кислород в кръвна - SpCb – 94 %. Направено било и ЕКГ, като във ФИША за спешна медицинска помощ, било записано, че при кардиограмата е установен синусов ритъм, без данни за ОКС /навярно остър коронарен синдром/, без динамика ет. На болния била работна диагноза: ОВИ /остра вирусна инфекция/, HIV, хепатит С, като въпреки тежкия задух и подуването на крайниците екипът не транспортирал синът на ищцата до болнично заведение, а допълнително не му е оказана каквато и да е медицинска помощ. Ищцата помолила екипа на Ц. за направление, но те я препратили към личния лекар, въпреки, че обяснила, че сина и К. няма такъв. Твърди се, че същия ден ищцата посетила

ДКЦ №26 в кв. Люлин II част, град София, за да запише личен лекар на К., говорила с трима лекари, но в момента, в който разбрали, че К. е много зле и не може да ходи, поради което трябва да се посетят адреса за осъществяване на преглед на място, отказвали да го запишат като пациент. След като се прибрала установила, че положението на К. още повече се е усложнило – трудно дишал, задушавал се, мъчел се да си поеме въздух. Към 14:30 часа ищцата отново позвънила на Бърза помощ. Екипът дошъл след час и половина от обаждането й, а в това време К. едва поемал въздух, стенейки от болка. Екипът, който дошъл, още от вратата започнал да обяснява на ищцата, че сина и К. имал нужда от направление и личен лекар, а не от спешна помощ.

Умолявала ги да го вземат, уверявала ги, че положението му е много рисково, но те отказали да го транспортират. Измерили му пулсът и кръвното налягане, което било изключително ниско - R.R. 80/60, К. не можел да говори, само лежал и гледал в тавана. На подутите ляв крак и лява ръка дори не обърнали внимание, единствено в поставената работна диагноза впоследствие са добавили, че е налице лимфен застой. Не му измерили сатурацията на кислород в кръвта, не му направили ЕКГ, нито извършили други диагностични и терапевтични дейности за установяване на състоянието му. Поставена била инжекция с Methylprednisolone 80 mg и си тръгнали. На тръгване от екипа на Ц. казали, че здравословното му състояние е влошено и през следващите дни К. трябвало да постъпи в болница. Не се интересували, че той не може да става и да ходи, че няма личен лекар, че никой лекар не е искал да го запише и посети на адрес, поради което даденото от тях указание е неизпълнимо за тях, доколкото било невъзможно К. да отиде на лекар за направление.

Ищцата твърди, че през нощта, около 02.00-02.30 часа, К. се влошил, говорел несвързано. Преоблякла го, заради високата температура, поседял малко облегнат на една възглавница, после се уморил и пак легнал. След 03.00 часа К. започнал много силно да стене и пъшка, от гримасите на лицето му личало, че изпитвал непоносима болка, след което за момент загубил съзнание. Тогава ищцата отново позвънила на бърза помощ. В това време синът й отново отворил очи, но вече не реагирал. Медицинският екип дошъл 10-тина минути преди К. да издъхне. Ищцата умолява да му помогнат и да му подадат кислород. К. лежал по гръб и гледал вторачено в тавана. Единият тръгнал да взема някакъв куфар, но другият казал да го остави, защото той си отива. В това време синът й рязко се обърнал към нея и започнал да обръща очите. Отварял си устата, но нищо не можел да каже. Гушнала го в ръцете си и той умрял в скута й. Малко преди лекарския екип да си тръгне някой от присъстващите казал – „Я вижте дали има сърдечна дейност“, а мъжки глас казал, че няма, след което си тръгнали.

Твърди се в исковата молба, че месеци след това ищцата не била на себе си и тази гледка била постоянно пред очите й. К. бил единственото дете на ищцата и без него останала съвсем сама.

След смъртта му не можела да се храни, не можела да спи, постоянно плачела, непрекъснато в очите й е гледката как той умира и как стене, а тя е безсилна да му помогне. Постоянно се стряска, става й лошо, получава световъртеж. Постоянно плаче, приема успокоителни. К. бил единствената й помощ и опора. Без него не може да се обслужва сама, тъй като е в тежко здравословно състояние. Нямало кой да й пазарува, защото била трудно подвижна поради счупена тазобедрена става.

Ищцата твърди, че нейния син К. много й помагал, включително и финансово. След смъртта му останала сама без защита, без финансово подпомагане и без грижи и най-тежкото - без детето си.

В срока по чл.131 ГПК ответникът

„ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ СОФИЯ е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и по размер. В отговора се сочи, че с исковата молба не са представени писмени доказателства, установяващи причината за смъртта.

Ответникът сочи, че липсват доказателства за твърдените лекарски грешки, неправомерни действия и бездействия от екипите на Ц. посетили адреса на ищцата. Оспорва твърдението, че не е оказана необходимата спешна медицинска помощ чрез извършване на място на необходимите диагностични и терапевтични действия.

В отговора се твърди, че не са нарушени принципите на медицинската наука и практика, нито принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.Наведено е възражение за прекомерност на исковата претенция. Направено е искане бъде привлечено като трето лице помагач на страната на ответника З. „Л.И.” АД, ЕИК ********.

С определение постановено в з.с.з. на 14. 07.2021г. З. „Л.И.“ АД, ***, като трето лице – помагач на страната на ответника на основание чл.219, ал.1 ГПК, с оглед качеството на застраховател по задължителна застраховка "професионална отговорност".

В о.с.з. ищцата лично и чрез адв.Г. поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв.К. спорва предявените искове. Представя списък на разноски и писмена защита.

Третото лице помагач З. „Л.И.“

АД чрез юрк.Чобанова оспорва предявения иск. Моли за отхвърляне на предявените претенции, като недоказани по основание.

Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съгласно разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

От фактическа страна:

По делото не е спорно, че ищцата З.К.Х., ЕГН ********** е майка и единствен наследник по закон на К. Н.Н.ЕГН **********, което се установява и от приетото Удостоверение за наследници №РЛН-20-3036/ 24.02.2020г. издадено от Столична община, р-н Люлин./л.8 от делото/

Видно от приетия препис – извлечение от Акт за смърт

№177 от 13.02.2020 г. на Столична община, р-н Люлин сина на ищцата К.Н.Н. ЕГН ********** е починал на 13.02.2020г. в 3 часа и 45 минути. /л.9 от делото/ По делото не е спорно, че К.Н.Н. приживе е страдал от наркомания, хроничен хепатит С, бил е диагностициран като ХИВ серопозитивен.

Страните не спорят, като се установява и от събраните доказателства че К. Н. не е имал личен лекар.

От събраните доказателства се установява, че К. Н. е живеел заедно с майка си З.Х. – ищец в настоящото производство, в жилище на адрес: гр.

София, ж.к.*********.

Безспорно е, че на 12/13.02.2020г. по направени от ищцата З.Х. повиквания адреса и в гр. София, ж.к.********* е посещаван трикртно от екипи на ответника Ц. С., поради влошеното състояние на К. Н..

Спорен е фактическия въпрос дали оказаната от ответника Ц. С. на пациента К. Н. медицинска помощ е била адекватна и достатъчна, спрямо функциите и задълженията му като лечебно заведение за спешна помощ.

В приетия Фиш за спешна медицинска помощ от 12.02.2020г. и формуляр УФ № 257/ 12.02.2020г., е отразено посещение на екип на Ц. София в 10,17 часа при пациент К. Н. на 46 г., по повод затруднено дишане, темепература 39.5°, белодробно болен. Екипът бил в състав д-р В. и шофьор Т.. Отразена е снета анамнеза – задух, тежко дишане, както и данни от първоначален преглед – кръвно налягане - 90/60, измерена кръвна захар - 8,4, сатурация - 94 %, ЕКГ – синусов ритъм без данни за ОКС. Поставена работна диагноза – ОВИ, HIV, хепатит С. Във фиша за извършеното посещение е отбелязано, че в момента на прегледа, няма данни за спешно състояние./л.25-л.28 от делото/ По отношение верността на Фиш за спешна медицинска помощ от 12.02.2020г. е открито производство по оспорване съдържанието му по реда на чл.193, ал.1 ГПК.

В приетия Фиш за спешна медицинска помощ от

12.02.2020г. и формуляр УФ №257, смяна 1-Д /12.02.2020г., е отразено посещение на екип на Ц. София в 16,05 часа при пациент К. Н. на 46г., по повод темепература

39.5° и задушане. Екипът е в състав мед. лице М.и шофьор Г.. Отразена е анамнеза – задух, отпадналост, данни от първоначален преглед – кръвно налягане - 8/60.

Поставена работна диагноза – ОВИ,

HIV, хепатит С. Във фиша е отбелязано, че пациента е във влошено общо състояние. Отразено е още, че пациента няма ОПЛ, не е постъпвал в болница от две години. На болния е поставено 80мг. methylprednisolon. В част диганоза на УФ №257, смяна 1-Д /12.02.2020г., е отразено HIV серопозитивен – терминално, насочен към планова хоспитализация в Инфекциозна болница./л.32 – л.34 от делото/

В приетия Фиш за спешна медицинска помощ от 13.02.2020г. и формуляр УФ №257 – 018145 от смяна 5-Н, е отразено посещение на екип на Ц. София в 03ч. 25м., състоящ се от д-р М. и шофьор.

Отразени са извършени реанимационни дейности и настъпил в 3,46ч. exitus letalis на пациента К. Н. на 46г./л.36-л.38 от делото/ Безспорно е, че аутопсия на тялото на К.Н.Н. не е извършвана, поради нежеланието на майка му, като това се установява и от приетото сведение от 14.10.2020г. на д-р

К. М. до Диретора на Ц. гр.София./л.39 от делото/

За установявяне конкретните действия на екипите на ответника Ц. С. в процесния случай, на ответника са допуснати двама свидетели.

Свидетелката д-р П. В.

/38г., без родство/ сочи в показанията си в о.с.з. на 14.12.2021г., че работи в ЦСПМ – София, като лекар, като в момента е в отпуск по майчинство. Спомня си случая, в който на дневната и смяна бил подаден адрес за мъж около 40 годишен, който е със сърдечни и белодробни проблеми и с тежко дишане. Отишли с линейка на адреса, където ги посрещнала майката на мъжа. Свид.В. сочи, че започнала да го преглежда, а майката и дала документи от предни посещения на Спешна помощ и Епикризи, с който е бил в болница. Майката съобщила, че сина и е наркозависим на метадонова терапия, както и че е ХИВ позитивен и с Хепатит С. При направения преглед мъжът бил адекватен, контактен, ориентиран за място и събитие. Според преценката на свидетелката нямало нищо спешно в момента на прегледа налагащо хоспитализация. Д-р В. сочи, че направила на пациента ЕКГ, измерила кръвното налягане, кръвна захар, сатурация за дишането. Всичко било в нормите, кръвното - 90/60, леко ниско, но не и живото застрашаващо – фатално. Мъжът имал оток на крака с давност един месец по данни на майката. Свид.