Решение № 263049 от 13.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди деветнадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: П.САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 3333 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 182346/01.08.2019 г., постановено по гр. д. № 44177/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 36 състав, З. „Л.И.“ АД е осъден да заплати на Н.П.Т., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 1 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени на последния телесни увреждания, вследствие настъпило на 09.07.2012 г. застрахователно събитие, причинено по вина на водача на товарен автомобил „МАН“, с рег. №*******гражданската отговорност на който към датата на ПТП е застрахована от ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2012 г. до погасяването, като искът е отхвърлен за разликата от 3 200 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. ответникът е осъден за заплати на И.С.Л., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 1 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени на последния телесни увреждания, вследствие настъпило на 09.07.2012 г. застрахователно събитие, причинено по вина на водача на товарен автомобил „МАН“, с рег. №*******гражданската отговорност на който към датата на ПТП е застрахована от ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава, считано от 09.07.2012 г. до погасяването, като искът е отхвърлен за разликата от 3 200 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на Н.П.Т., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 212, 40 лв., представляваща разноски по делото, да заплати на И.С.Л., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 212, 40 лв., представляваща разноски по делото, да заплати по сметка на СРС, сумата от 144 лв. – държавна такса върху уважения размер на предявените искове. Ищците са осъдени да заплатят поравно и разделно на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 160 лв., представляваща разноски по делото. Решението е постановено при участие на трето ли.е – помагач на ответника Т.К.Т..

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищците.

Излагат съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържат, че решаващият съд не е приложил правилно нормата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение, като не е отчел тежестта на получените увреждания. Считат, че съдът не е отчел преживеният от тях емоционален дискомфорт, изразяващ се в страх, който са изпитали при удара на товарния автомобил, който бил изключително силен. Поради това ударът от товарния камион е предизвикал верига от удари в спрелите на светофара автомобили. По делото са ангажирани доказателства, които установяват заявените от тях неимуществени вреди. След инцидента им е оказана спешна медицинска помощ, при която е оказана първична хирургична обработка на раните. Молят съда да отмени решението в обжалваната част, като им присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника З. „Л.И.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е съобразил всички обстоятелства, които са от значение за определяне обема на претърпените неимуществени вреди от ищците. Последните са получили леки телесни повреди, които са довели до болка за сравнително кратък период от време и са напълно отшумели към момента. Свидетелските показания счита, че са на заинтересовани от изхода на делото свидетели.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която върху застрахователното обезщетение е присъдена законна лихва от 09.07.2012 г. до окончателното плащане, е депозирана въззивна жалба от ответника З. „Л.И.“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния процесуалния закон. Твърди, че по делото е заявил възражение за изтекла погасителна давност, която на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД е 3 години, в каквато насока е и формираната съдебна практика. В случая искът е предявен на 04.07.2017 г., когато погасителната давност е изтекла. Решаващият съд не е обсъдил направеното по делото възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищците, с която я оспорват частично. Считат, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност е основателно само за периода 09.07.2012 г. – 04.07.2014 г. Ищците обаче имат право да претендират лихви за три години преди завеждане на делото, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. Молят съда да постанови решение, с което да съобрази изложените в писмения отговор доводи.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД. Ищците твърдят, че са пострадали при ПТП, настъпило на 09.07.2012 г., между 07.30 ч. – 07.50 ч., в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, на около 200 след разклона за кв. „Нови Искър“, с посока на движение кв. „Требич“, с участието на товарен автомобил марка „МАН“, с рег. №*******управляван от Т.К.Т. и лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс“, рег. № *******, управляван от Н.Т., като И.Л. бил пътник в същото МПС. Към датата на ПТП за товарния автомобил е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидно до 03.09.2012 г. В лекия автомобил пътувал и Б.Б.Д.. В резултат от инцидента претърпели травматични увреждания, поради което на място пристигнала линейка и ги откарала в болница „Св. Анна“. В исковата молба са описани получените травматични увреждания. Тъй като не се чувствал добре, Н.Т. посетил ДКЦ V, като му поставили диагноза

„повърхностна травма на главата, церебрастен синдром“. В резултат от настъпилото ПТП са преживели болки и страдания. Ищецът Н.Т. продължителен период след инцидента е чувствал главоболие със стягащ характер, главозамайване, а в първите дни след инцидента му прилошавало при минимално натоварване. Ищецът И.Л. е изпитвал дълго време болка в наранените участъци на тялото му, болки в крака, когато се движил. При движение с ръката, усещал силна болка. Вечер не можел да спи по гръб поради нараняванията, които имал. Чувствал дискомфорт и неудобство. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от по 5 000 лв. за всеки един от тях – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2012 г. до окончателното изплащане. Претендират сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди, както и за лихва за забава. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, както и че претендираното обезщетение е завишено по размер.

Моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявеният иск, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Отправено е искане за конституиране на Т.К.Т. като трето лице – помагач.

С определение от 23.02.2018 г. СРС е конституирал Т.К.Т. като трето лице – помагач на ответника.

Съгласно представения по делото констативен протокол №

К-652 от09.07.2012 г., съставен от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, на посочената дата, около 07.50 ч. в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, на 200 м. след разклона за гр. Нови Искър, посока кв. „Требич“, е станало ПТП между 4 автомобила, с участието на товарен автомобил марка „МАН“, модел 19.403, рег. № ******ЕК, собственост на „Пеклюк“ ЕООД и управляван от Т.К.Т., лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс Стар“, рег. № ******, собственост на П.Т.Т. и управляван от Н.П.Т., както и още 2 МПС, описани в протокола. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че от извършения оглед и събраните данни е установено, че товарният автомобил се е движим по „Околовръстен път“ с посока на движение от разклона за гр. Нови Искър към св. „Требич“ и на 200 м. след разклона за гр.

Нови Искър, поради движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, реализира ПТП със спрелия на място лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс“, а в резултат на удара последният удря пред него спрелия лек автомобил, който от своя страна удря друг лек автомобил с неустановена марка и модел. Пострадали лица са водачът на лекия автомобил марка „Мицубиши“ Н.П.Т., който е освободен от Окръжна болница след преглед с диагноза „разкъсно-контузна рана тилно на главата, както и пътника в същия автомобил Б.Б.Д., който е останал на лечение в Окръжна болница, след преглед и поставена диагноза „контузия на гръбначен стълб“. В протокола е удостоверено, че за товарния автомобил е представена застрахователна полиза № 22111890346455 от 04.09.2011 г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Л.И.“ АД, валидна до 03.09.2012 г.

Съгласно съдебно-медицинско удостоверение № V-216/2012 г., съставено от д-р А.М.А., дм, специалист по съдебна медицина, при прегледа на Н.П.Т. е установено наличието на разкъсно – контузна рана в областта на тила на главата срединно, охлузвания по темето на главата, по носа и по двете подбедрици, оток на меките тъкани и гърба на дясната ръка, кръвонасядания в областта на корема и по кръста срединно и по лявата предмишница. Тези травматични увреждания се дължат на удари и притискане с или върху твърди тъпи тъпоръбести предмети и биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава лицето – ПТП, настъпило на 09.07.2012 г.

Представено е съдебно-медицинско удостоверение №

V-217/2012 г., съставено от д-р А.М.А., дм, специалист по съдебна медицина. В него е удостоверено, че при прегледа на И.Л. са установени следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана по дясната предмишница, охлузвания по тила към темето на главата, срединно, по челото в дясно, по дясната мишница, лакътя на дясната ръка, дясна предмишница, по дясното коляно и по лява подбедрица, подкожен хематом в областта на челото в дясно, кръвонасядания по дясна мишница, дясна предмишница, по гърба към седалището в ляво и по лявата подбедрица.

Н.Т. е отправил искане до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 09.07.2012 г. ПТП.

С писмо изх. № 4857/01.06.2017 г. ответникът е определил обезщетение в размер на 800 лв.

От заключението на вещото лице д-р В.Т.по изслушаната пред СРС съдебно – медицинска експертиза, се установява, че в резултат на настъпилото на 09.07.2012 г. ПТП ищецът Н.П.Т. е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана тилно на главата, охлузвания с различни размери по главата и лицето, както и долните крайници, линейно кръвонасядане, с косо разположение по предната коремна стена и кръвонасядане в поясната област, оток на меките тъкани на гърба на дясната ръка. Получените от И. Л.травматични увреждания са следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на дясната предмишница по предната й повърхност, множество охлузвания и кръвонасядания по кожата на главата, горните и долни крайници и гърла. Вещото лице приема, че уврежданията са получени от действието по допирателната на предмети с неравна контактна повърхност, причинили охлузвания по кожата в различни части на тялото; увреждания, причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети, довели до кръвонасядания и увреждания, причинени от действието на предмети с ограничена контактна повърхност с изразен ръб и по – голяма енергия на въздействието, довело за разкъсно-контузните рани.