Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261175 от 13.11.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13546/2019
Вид
Решение № 261175
Подписан
13.11.2020
В сила
01.12.2021
Състав
ДЕНИЦА ДОБРЕВА ДОБРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, .11.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46- ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА при участието на секретаря Ана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13546/ 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „И.” ЕООД, *** срещу „К.Г.” ЕООД, ***, „П.М.” ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, *** иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че „И.” ЕООД е носител на вземане в размер на 1200.07 лв., произтичащо от сключен на

23.10.2014г. договор за цесия между „К.Г.” ЕООД и „И.”

ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на начислена с фактура № **********/30.09.201г. електроенергия след извършена корекция на сметка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, което е съдебно установено в производството по гр.д. № 10168/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден на 13.06.2019г. изпълнителен лист.

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че след отмяна на влязло решение по гр.д №10168/2014г. по описа на ВРС “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД е осъдено да заплати на „К.Г.” ЕООД сумата от 1200.07 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел.нергия по фактура

№ **********/30.09.201г.

В хода на разглеждане на първоинстанционното производството, ищецът „К.Г.” ЕООД е прехвърлил на „И.” ЕООД вземането си в размер на 1200,07 лв. по корекционната процедура с договор за цесия, сключен на 23.10.2014г.

След влизане в сила на решението в полза на „К.Г.” ЕООД е издаден изпълнителен лист на 13.06.2019г., а съобразно спогодба – анекс от 23.12.2014г., сключена между страните по договора за цесия и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, отговарящ солидарно за задълженията на двете дружества, цедентът „К.Г.” ЕООД е поел задължение да предаде на цесионера „И.” ЕООД изпълнителния лист за посоченото вземане.

Вместо да изпълни поетите с анекса задължения, цедентът „К.Г.” ЕООД е предал изпълнителния лист на „П.М.“ ЕООД, който се легитимира като носител на вземането с договор за цесия, сключен преди цесионния договор от 23.10.2014г., за което прехвърляне длъжиникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД е бил уведомен на 20.01.2015г.

Въз основа на него и по молба „П.М.“ ЕООД е образувано изпълнително производство.

По отношение на ответника

„Г.Г.Г.Е.” ЕООД се сочи, че същият извънсъдебно претендира титулярство на спорното право.

Отделно се твърди, че „Г.Г.Г.Е.” ЕООД отговаря за задължения на „К.Г.“ ЕООД, солидарно с дружеството.

В срока по чл.

131 ГПК, ответникът “П.М.” ЕООД е депозирал писмен отговор, с който счита предявеният иск за недопустим, а в условие на евентуалност за неоснователен.

Твъдри се, че на

21.10.2014г. “П.М.” ЕООД и “К.Г.” ЕООД са постигнали съгласие по съществените елементи на договора за цесия, поради което считано от тази дата ответникът е носител на процесното вземане.

Доколкото уведомяването за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сключения на 21.10.2014г. договор за цесия, то момента на уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне, е правно ирелевантен.

Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск.

Ответникът “К.Г.”

ЕООД също е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който счита искът за недопустим, евентуално за неоснователен.

Поддържа тезата, че уведомяването за извършената цесия няма отношение нито към сключването, нито към действителността на договора за цесия от 21.10.2014г.

Релевирано е възражение за недействителност на договора за цесия от 23.10.2014г., сключен между “К.Г.” ЕООД и “И.” ЕООД и спогодба – анекс от 23.12.2014г, на осн. чл. 40 ЗЗД, тъй като пълномощникът на “К.Г.” ЕООД адв. Красимир Тодоров е действал във вреда на упълномощителя, защото е уговорено цената да бъде платена на кредитора на “К.Г.” ЕООД, явяващ се потребител на ел. енергия.

Релевирано е и възражение за нищожност на двете съглашения, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

Изтъква се, че

Красимир Тодоров е “създал” двете дружества с намерение да придобива вземания на абонати на ЕРП. Целта, която си е поставил, е била “И.” ЕООД да придобива безспорно установени вземания на потребители на ел. енергия, а “К.Г.” ЕООД – вземания на абонати, които не са съдебно установени и при неблагоприятен изход от делата, последният търговец да носи риска от възложените в негова тежест съдебно-деловодни разноски, които не е в състояние да погаси.

Твърди се, че процесния договор за цесия от

23.10.2014г., е развален поради неизпълнение на задължението на ,,И.“ ЕООД за плащане на цената.

Ответникът „Г.Г.Г.Е.”

ЕООД не е депозирал писмен отговор. След изтичане на срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба, инкорпорираща възражения за нищожност на спогодба – анекс от 23.12.2014г.

В съдебно заседание ищцовото дружество чрез адв. Гетев поддържа предявения иск. Представя подробни писмени бележки.

Ответниците „К.Г.” ЕООД и „П.М.“ ЕООД се представляват от адв. Я. в о.с.з., който поддържа оспорванията по иска.

Ответникът

„Г.Г.Г.Е.“ ЕООД не изпраща законен или упълномощен представител в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска на “К.Г.” ЕООД срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД е образувано гр.д. 10168/2014г. по описа на ВРС правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на 1200.07 лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между

„КНМ Груп” ООД и Георги Иванов Георгиев ЕГН **********, включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 12.01.2011г. до 06.07.2011г. в обект - находящ се в гр. Добрич, кв. ”Балик” № 45, вх.В, ап.16, ет.6, аб.№ **********, платена от цедента без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание, проведено на 12.12.2014г. по процесното дело, са представени и приобщени към доказателствата по делото е представено уведомление “К.Г.” ЕООД, чрез пълномощника му адв. Красимир Тодоров, с което дружеството уведомява „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, че с договори за цесия от 23.10.2014г. е прехвърлил на „И.” ЕООД 198 вземания, измежду които и това, предмет на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, посочено в позиция под № 163. (л.68 от 10168/2014г. на ВРС) С процесния договор за цесия от 23.10.2014г., “К.Г.” ЕООД представлявано от пълномощника си адв. Красимир Тодоров е прехвърлило на „И.” ЕООД вземането си от на 1200.07 лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между

„КНМ Груп” ООД и Георги Иванов Георгиев ЕГН **********, включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 12.01.2011г. до 06.07.2011г. в обект - находящ се в гр. Добрич, кв. ”Балик” № 45, вх.В, ап.16, ет.6, аб.№ **********, което вземане цедентът е придобил от абоната Георги Георгиев с договор за прехвърляне на вземания от 29.07.2014г.

Уговорено е, че цената срещу която вземането се прехвърля, е в размер на 1 150 лв., за която страните се съгласяват, че е заплатен на цедента „К.Г.” ЕООД в брой.

Със спогодба –анекс от 23.10.2014г., сключена между „К.Г.” ЕООД, „И.“ ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ЕООД, имаща за цел да уреди отношенията между страните, възникнали по 198 договора за прехвърляне на вземания, сключени между първите две страни на 23.10.2014г., страните са приели, че „К.Г.” ЕООД е изпълнило задължението си да уведоми на осн. чл. 99 от ЗЗД длъжника „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД за прехвърлените вземания с писмо по ел поща от 26.10.2014г. с вх.№ ЕPRS-2762/28.10.2014г.(чл. 3 от договора) Уговорено е, че общата стойностна прехвърлените вземания по чл.1 от Спогодбата е в размер на 2999 148,15 лева (чл. 2). С подписването на анекса „И.“ ЕООД се е задължило да заплати на кредиторите на „К.Г.” ЕООД по всичките 198 договора сумата от 282 887,67 лева(чл. 5). „К.Г.” ЕООД се е задължимло да преде на „И.“ ЕООД изпълнителните листи по производствата с предмет 198-те вземания (чл.13).

Видно от уведомление за сключени договори за прехвърляне на вземания, изходящо от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД уведомлени е вх.№ ЕPRS-2762/28.10.2014г. е получено от длъжника на 26.10.2020г.

На л. 221 от гр.д. 10168/2014г. е приложено уведомление от 18.03.2015г. от законния представител на “К.Г.” ЕООД Петър Колев, с което уведомява „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, че оттегля горното уведомление, депозирано от адв. Красимир

Тодоров, за което „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД е било уведомено с нарочни уведомления от 26.10.2014г.

В пълномощното от 04.07.2014г., Петър Колев, действащ като законен представител на “К.Г.” ЕООД, е упълномощил адв.

Красимир Тодоров „да се разпорежда с всички вземания при условия, каквито пълномощникът намери за добре, вкл., но не само да уведомява от мое име съответния длъжник за сключени договори за прехвърляне на съответните вземания, както и да извършва всякакви други правни и фактически действия на управление и разпореждане в всички мои вземания.”

Съобразявайки от една страна обема на учредената на пълномощника представителна власт, а от друга постигнатата уговорка между “К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД досежно плащането на цената по договора за цесия от 23.10.2014г., платима от “И.” ЕООД на абоната в шестмесечния срок, указан в чл.6 от спогодба- анекс от 23.12.2014г. съдът приема, че пълномощникът не е действал във вреда на представлявания. Същият е бил надлежно упълномощен да се разпорежда с всички вземания на “К.Г.” ЕООД при условия, каквито пълномощникът намери за добре. Следователно уговорката не е във вреда на представлявания, защото тя обезпечава изправността на “К.Г.” ЕООД по договора за цесия, сключен с абоната Георги Георгиев.

Договорът за цесия от

23.10.2014г. не е нищожен на другите сочени от “К.Г.” ЕООД основания - заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Каква е целта, която един търговец преследва със създаване на едно дружество, е правно ирелевантна, след като са налице всички предпоставки за възникването му като правен субект.

Не може да се приеме и че договорът за цесия от 23.10.2014г. е развален поради неизпълнение, изразяващо се в неплащане на договореното възнаграждение по него. Това е така, тъй като с последващия анекс от същата дата -23.10.2014г. страните са преуредили отношенията, като са приели, че цедента „И.“ ЕООД ще заплати цената направо на абонатите по договорите, по които „К.Г.” ЕООД е придобило вземанията. Касае се за допустима новация на облигационната връзка на страните, след която вземането на цесионерът „К.Г.” ЕООД се явява погасено.

С договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г. „К.Г.” ЕООД е прехвърлило на „П.М.“ ЕООД вземането си срещу длъжника „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД за сумата от 1200.07 лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и Георги Иванов Георгиев ЕГН **********, включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 12.01.2011г. до 06.07.2011г. в обект - находящ се в гр. Добрич, кв. ”Балик” № 45, вх.В, ап.16, ет.6, аб.№ **********.

С уведомление вх. №

5012926/27.12.18г./л.75/ „К.Г.” ЕООД, чрез законния си представител Петър Колев е уведомило „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, че е прехвърлило с договори за цесия от 21.10.2014г. вземанията си, измежду което и това, предмет на осъдителния иск под № 37, в полза на “П.М.” ЕООД.