Решение № 3134 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3134 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110134344 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Диана Дженкова, срещу С. Т. Г., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума от общо 3391.37 лева, представляваща цена на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, ***********, абонатен № *****, инсталация № 4000237369, от които: 1/ сумата от 2 884,91 лева – представлява главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и сумата от 407,41 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2023 г. до 21.03.2025 г., и 2/ сумата от 81,08 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., и сумата от 17,97 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 21.03.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17261/2025 г. - 26.03.2025 г. до изплащане на вземанията. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база 1 прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот с адрес: гр. София, **************, абонатен № *****, инсталация № 4000237369, въз основа на което и съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ е клиент на топлинна енергия при общи условия за битови нужди.

Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и обезщетение за забава. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: молба-декларация №20208/24.09.2022 г.; Протокол от май 1984 г. по гр.д. 8839/1984 г. СРС, 40 с-в; Удостоверение от СО, Район „Оборище“ с рег. 3 ЕС-9200-88; Договор № 3783/18.09.2002 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и Етажна собственост с адрес: гр. София, ***********; Протокол от общо събрание от 01.09.2002 г. на етажна собственост, находяща се в гр. София, ***********; обща фактура № 1027810851 от 31.07.2023 г.; обща фактура № 1035197664 от 31.07.2024 г.;

Договор № Д-0-67/03.06.2020 г. между ‚Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД; копие от в. Монитор от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД при общи условия на битови клиенти.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото С. Г., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като изцяло неоснователни и недоказани.

Оспорва да има сключен договор между „Топлофикация София“ ЕАД и ФДР, който да обвързва ответника и да е доказателство за наличие на договорни отношения с ищцовото дружество.

Оспорва наличието на договорни отношения с ищцовото дружество, като посочва, че приложената като писмено доказателство към исковата молба молба-декларация за откриване на партида не е доказателство за договорни отношения с ищцовото дружество, а евентуален договор за доставка на ТЕ въз основа на посочения документ би бил нищожен на основание – липса на форма. Поддържа, че доколкото по делото не е приложен писмен договор за доставка на ТЕ с ищеца и за услугата дялово разпределение с ФДР, вземания за посочените услуги не се дължат поради недоказаност на облигационното отношение. Посочва, че не е искал доставка на ТЕ, поради което доставената ТЕ представлява непоискана доставка по смисъла на чл. 62, ал. 1 и 2 ЗЗПотр.

Въз основа на посоченото моли съдът да остави без уважение предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за водене на делото.

С определение № 41229/06.10.2025 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД.

Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение и протоколи за отчет.

В съдебно заседание, проведено на 03.02.2026 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат 2 уважени.

Ответникът С. Г., редовно призован, се явява лично. Излага подробни доводи, че не е сключвал договор за доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество. Поддържа, че заявлението за откриване на партида не съставлява договор между него и ищеца. Счита и че претенцията за дялово разпределение противоречи на разпоредбите на ЗЕ. Поради това моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 9718 от 01.04.2025 г. по ч.гр.д. № 17261/2025 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника С. Г. лично.

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Видно от протокол от м.май 1984 г. от открито съдебно заседание по гр.д.

№ 8839/1984 г. на СРС ответникът С. Т. Г. е получил в реален дял и изключителна собственост следния имот: апартамент № 5, находящ се в гр.

София, б************* / като протоколът обективира съдебна спогодба/.

Съгласно удостоверение за идентичност на административни адреси, издадено от СО, район Оборище, от 2012 г. – някогашният бул. *********** е преименуван пред 1992 г. на бул. Ситняково като номерацията десежно сградата, където се намира процесният имот, е запазена без промяна.

От молба декларация от 24.09.2002 г. се установява, че ответникът С. Т. Г. е поискал от ищцовото дружество да му бъде открита партида на негово име за битови нужди за имот с адрес: гр. София, ***************. Декларацията е подписана от ответника, чийто подпис не е оспорен – като лицето е заявило, че домакинството му се състои от един член.

От два броя общи фактури за отчетен период 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. и от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. се установява, че партидата за имота е с титуляр ответника С. Т. Г..

Съгласно приложено по делото извлечение от сметка процесната сума за главница от 2 884,91 лева е формирана от две изравнителни сметки – за отоплителен сезон 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., отразена към м. 07.2023 г. в размер на 1494.53 лева и за отоплителен сезон от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., отразена към м. 07.2024 г. в размер на 1390.38 лева.

От договор между СЕС и ФДР от 18.09.2002 г. и протокол от ОС на СЕС 3 за избор на ФДР от 01.09.2002 г., се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем Сървисис“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.

Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период. В протокола от ОС на СЕС имот – апартамент № 5 е отбелязан като собственост на С. Т. Г. като същият отново не е оспорил подписа си в протокола.

Между самия ищец и ФДР също е налице договор за извършване на услугата дялово разпределение № Д-0-67/03.06.2020 г., действал от 01.05.2020 г. за срок от три години с клауза за подновяване в чл. 3.

На последно място, видно от документите, представени от ФДР, за отоплителен сезон 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. и за отоплителен сезон от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. ответникът Е осигурил достъп до имота – като отчетите са подписани и подписът на ответника отново не е оспорен.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 9718 от 01.04.2025 г. по ч.гр.д. № 17261/2025 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като в срока по чл. 414 от ГПК същият е депозирал възражение. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е 4 определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право на ползване върху имота.