Определение № 22520 от 18.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22520 гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110172251 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 177544/03.06.2026 г. от ищеца, с която се иска изменение на Решение № 9015/15.05.2026 г., постановено по делото по ГД № 72251 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 състав, в частта за разноските, като бъде увеличен размера на присъдените на ищеца разноски, без посочване на конкретни аргументи в тази насока, и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на искането за изменение от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, подробно изложени в отговора.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, в съответствие с разясненията, дадени в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молителят е представил своевременно списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

По отношение на искането за присъждане на разноски в по-голям размер следва да се посочи, че ищецът води предимно дела с предмет като настоящото дело, респ. същият се е специализирал във воденето на дела с 1 идентичен предмет като настоящото дело, последното не се отличава с голям материален интерес, фактическа или правна сложност, поради което не следва да му се определя възнаграждение за юрисконсулт в по-голям размер.

Същевременно съдът констатира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК правилно е определил размера на разноските, присъдени на ищеца. Ето защо в тази част искането е неоснователно.

По отношение на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК действително с молба от 08.10.2025 г. ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, по което съдът не се е произнесъл.

Съдът намира, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ищеца е бланкетно, не е мотивирано, което е обяснимо и с факта, че е направено още преди ответникът да е заявил претенцията си за разноски. Съгласно изискването на посочената разпоредба възражението следва да е мотивирано, като законодателната идея е именно да се изключи възможността адвокатското възнаграждение да се намалява въз основа на бланкетно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Мотивиране на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК едва с молбата по чл. 248 ГПК според настоящия съдебен състав не е допустимо, респ. възможността за това се преклудира с приключване на устните състезания.

Същевременно заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правната сложност на делото.

Преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото от доверителя на насрещната страна правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. В разглеждания случай съдът съобрази, че делото е с предмет кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

9 ЗПК, значителния обем на приобщената по делото доказателствена съвкупност – по делото са приети множество писмени доказателства, изслушано е заключение на назначената по делото ССчЕ, проведени са общо 2 три открити съдебни заседания, обемът на предоставената от процесуалния представител на ответника защита се заключава в подаване на отговор на исковата молба, иницииране събирането на допълнително доказателства, активно участие на процесуалния представител на ответника в две от насрочените о. с. з., депозиране на писмена защита за третото о. с. з. Предвид изложеното съдът намира, че макар делото да не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, платеното от ответника адвокатско възнаграждение е съответно на извършената от неговия процесуален представител работа и на предоставената адвокатска помощ и съдействие в настоящото производство.

С оглед на горното искането по чл. 248 ГПК за изменение на посоченото определение в частта за разноски се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Решение № 9015/15.05.2026 г., постановено по делото по ГД № 72251 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 състав, в частта за разноските, инкорпорирано в молба с вх. № 177544/03.06.2026 г. от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *****.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от същото.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3