Решение № 574 от 19.12.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Благоевград, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Г. М. Симеонова Административно наказателно дело № 20221210201095 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. Д. В. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ж.к. „Д.” против Наказателно постановление № 003183/24.06.2022 г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.3а ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800лв. за нарушение на чл.139, ал.7 от същия закон.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила и в пълно несъответствие с фактическата обстановка. В тази връзка се сочи, че в съставения АУАН липсва ЕГН на актосъставителя, както и че не е съставен на мястото и датата на нарушението и при спазване на чл. 40, ал.1 ЗАНН.

Поддържа се несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация. Позовава се на разпоредбите на чл. 187а, ал.1 и ал.2 ЗДвП, които следвало да намерят приложение. Твърди се, че наказателната отговорност на водача е ангажирана, поради неизпълнение на задължение за заплащане на дължимите се пътни такси от страна на санкционираното лице, а не поради виновното неизпълнено задължение за установяване на изминатото разстояние на участък от пътя, включен в обхвата на платената пътна мрежа, представляващо нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП, посочена като нарушена от жалбоподателя. Сочи, че собственикът на процесното ППС предоставя данните, необходими за начисляване на дължимата такса по реда на чл.12, ал.2 чрез доставчик на декларирани данни, вписан в регистъра по чл.33 от Наредбата по чл.10, ал.7 ЗП – „Шел България” ЕООД и „Интелигентни системи” АД. Навежда се, че чрез сключването на тристранния договор между дружеството, собственик на МПС, „Шел България” ЕООД и „Интелигентни системи” АД е изпълнено задължението да се осигури установяването на изминатото от ППС разстояние, въз основа на което се определят дължимите пътни такси. Акцентира се, че в атакуваното НП отсъстват 1 данни за липсата на тол декларации, съдържащи изискуемите данни, респ. заплащането на дължимите тол такси да се дължат на неправомерно поведение на водача, като при наличието на договор, водачът не е имал задължение да установява изминатото разстояние. Поддържа се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и се претендира присъждането на направените по делото разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Г. Н., която поддържа депозираната жалба. Излага позицията си за кредитиране на показанията на свидетелите. Допълва, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че товарният автомобил не е управляван от жалбоподателя на посочената в НП дата.

Въззиваемата страна се представлява от юрк.Д. А., която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като издадено при спазване на процесуалните изисквания и на основание материалноправните норми. Прави анализ на процедурата по установяване на изминато разстояние от съответните тол сегменти от МПС, като сочи, че нарушението, изразяващо се в незаплащане на дължимата тол такса поглъща неизпълнението на задължението за установяване на изминатото разстояние. Сочи, че е задължение на водача да установи изминатото разстояние и при неизправност на бордовото устройство, сигнализирана чрез светлинен индикатор, да закупи маршрутна карта, за да продължи пътуването си докато не се отстрани неизправността. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.01.2022 г. свидетелите И. Г. и С. С. – служители на сектор „Контрол и правоприлагане“ в Национално Тол управление при АПИ изпълнявали служебните си задължения в района на ГКПП Кулата Чрез електронната система, монтирана в автомобила им, контролните органи получили справка, че към тях приближава автомобил, за който не е заплатена дължимата се на основание чл.10, ал.1т.2 ЗП тол такса.

Предвид получената информация около 21.00 часа, на ГКПП Кулата, Г. и С. спрели за проверка товарен автомобил, марка„Волво”, модел-ФХ с рег. №, управляван от жалбоподателя С. В..

При извършената от контролните органи справка в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, било установено, че на 11.01.2022 г. в 01.17 часа, товарен автомобил, марка„Волво”, модел-ФХ с рег. № е засечен по път А-3L: Благоевград-Бобошево-2, км 90+219, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за автомобила не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението било засечено от контролно устройство с идентификатор № 10102, като в системата по чл. 167а, ал. 3 от Закона за движението по пътищата номер е генериран доказателствен запис 003183/11.01.2022 г.

При така направените в хода на извършената проверка констатации, свидетелят И. Г. приел, че на 11.01.2022 г. жалбоподателят е извършил нарушение на чл.139, ал.7 ЗДвП, поради което на 25.01.2022 г., в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението- С. и жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН №003183/11.01.2022 г.

Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без да обективира 2 възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1ЗАНН срок Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление, което връчено на жалбоподателя на 21.07.2022 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Г. и С. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Свидетелство за регистрация на МПС Част 1, справка от дигитален тахограф, .становище от Отдел „Управление от информационна система и инфраструктура“ на НТУ с изх. №09-99-4342/26.09.2022 г. ведно с ТОЛ декларации, които са подадени за ППС чрез Националния доставчик на данни, Решение №1 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса, извадка от информационната система, Дневен отчет за дейност на водача С. В. за 11.01.2022 г.

Съпроводително писмо с изх. №11-00-1710/02.08.2022 г.; Договор за ползване на услугата Euroshell card; Споразумение за използване на електронен подпис; Фактура оригинал с №1500420550/17.01.2022 г. от лист 18 до лист 22; Общи условия за клиенти с карти Shell за ползване на системата за плащане на тол такси на Toll4Europe GmbH;

Справка за плащане №9400016083/17.01.2022 г. от лист 29 до лист 36; Справка за плащане с

№9400016671/31.01.2022 г.;

;

Справка за плащане с

№9400016671/31.01.2022 г. от лист 37 до лист 46; Уведомление от С. Д. В. от 31.01.2022 г. с приложение пълномощно; АУАН №003183/11.01.2022 г.; Фактура:

00000000000000011752 от 25.01.2022 г.; Разписка за получаване на препис от акт от 25.01.2022 г.; Заповед №ЧР-НТУ/25.01.2019 г.; Заповед №РД-11-167/08.02.2021 г.;

Заповед №РД-11-486/20.04.2021 г.; Снимков материал от лист 65 до лист 66; Справка за нарушения от 01.01.2022 г. до 07.01.2022 г.; Писмо от АПИ с изх. №94-0014471/13.07.2022 г.;

При изграждане на фактическите си изводи, съдът приема за достоверни показанията на свидетелите Г. и С., като съобрази тяхната последователност, непротиворечивост и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства.

Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава на това, че същите възпроизвеждат преките си възприятия за релевантни към предмета на делото обстоятелства.

Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

От показанията на свидетелите Г. и С., доказателствен запис от 11.02.2022 г. с приложения към него снимков материал и съставения АУАН се установяват дата, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното нарушение.

От свидетелството за регистрация Част I, се установява, че товарен автомобил, марка„Волво”, модел-ФХ с рег. № е собственост на „А.”.

Съгласно извлечението от дигиталния тахограф на товарен автомобил, марка„Волво”, модел-ФХ с рег. № /л.87/ и извлечението от картата на водача С. В.

/л.112/, на 11.0.2022 г. за времето от 00.34ч. до 04.22ч. товарният автомобил е управляван от К. З..

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 21.07.2022 г., а жалбата е от 28.07.2022 г.), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административно3 наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че Наказателното постановление е издадено от оправомощено на основание чл.189е, ал.12 ЗДвП лице със Заповед № РД-11-167/08.02.2021г. на председателя на управителния съвет на АПИ, а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, определен със Заповед № РД-11-486/20.04.2021г. на председателя на управителния съвет на АПИ.

Доколкото със ЗАНН не е предвидено задължение актът за установяване на административно нарушение да се съставя в деня и на мястото на санкционираното нарушение /което често е и практически невъзможно/, неоснователно се явява въведеното с въззивната жалба възражение в тази насока. Изискването за посочване на ЕГН на актосъставителя е насочено към неговата идентификация, която в случая е несъмнено установена с посочването на трите му имена и месторабота, поради което липсата на ЕГН на актосъставителя не представлява процесуално нарушение, още помалко съществено такова, което да ограничи правото на защита на наказаното лице.

Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН.

Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.40, ал. 1 и ал.3 ЗАНН и чл.43, ал.1 ЗАНН налага извода за спазване на процесуалните правила в случаите, когато АУАН е съставен в присъствието дори и на един свидетел, стига той да е присъствал при извършване или установяване на нарушението. Императивното изискване за двама свидетели е предвидено единствено в случаите, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Тогава АУАН се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Единствено при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, съставянето на акта в присъствието само на един свидетел представлява нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, която изисква АУАН да е подписан от поне един свидетел, т. е. подписът на един свидетел е достатъчен, за съответствието на съставения АУАН на изискванията на ЗАНН. Ето защо доколкото свидетелят С. е присъствал при установяване на описаното в акта нарушение, АУАН е съставен в съответствие с регламентацията на чл. 41 и чл.43 ЗАНН.