Решение № 329 от 16.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Пазарджик, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500290 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №56/19.01.2025г., постановено по гр.д.№1475/2024г. по описа на РС- Пазарджик е прието за установено по отношение на „Хебърбус“ АД, с ЕИК 201309208 със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Христо Касапвелев“ №5, представлявано от М.Я.Ф., че съществува вземане на Община Пазарджик, с ЕИК 000351736 с адрес: гр.Пазарджик, бул.“България“ №2, представляван от кмета П.Н.К. за сумата от 14307лв., платени без основание под формата на парични компенсации за издадени за 2022г. абонаментни карти за превоз на служители, пътуващи безплатно във вътрешноградски транспорт при изпълнение на служебните си задължение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението- 26.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед №250/05.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№339/2024г по описа на РСПазарджик, като е отхвърлен иска за разликата от 14307лв. до претендирания размер от 15343лв.

Осъден е „Хебърбус“ АД, с ЕИК 201309208, със седалище и адрес на 1 управление: гр.Пазарджик, ул.“Христо Касапвелев“ №5, представлявано от М.Я.Ф., да заплати на Община Пазарджик, с ЕИК 000351736, с адрес: гр.Пазарджик, бул.“България“ №2, представляван от кмета П.Н.К., сумата от 901,57лв.- разноски за настоящото производство.

Осъдена е Община Пазарджик, с ЕИК 000351736 с адрес: гр.Пазарджик, бул.“България“ №2, представляван от кмета П.Н.К., да заплати на „Хебърбус“ АД, с ЕИК 201309208 със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Христо Касапвелев“ №5, представлявано от М.Я.Ф., сумата от 94,53лв. разноски за настоящото производство

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Хебърбус“ АД, ЕИК 201309208, в частта в която е прието за установено по отношение на „Хебърбус”АД, ЕИК 201309208 че съществува вземане на Община Пазарджик, Булстат 000351736, за сумата от 14307лв., платени без основание под формата на парични компенсации за издадени за 2022г. абонаментни карти за превоз на служители, пътуващи безплатно във вътрешноградски транспорт при изпълнение на служебните си задължение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението- 26.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед №250/05.02.2024г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№339/2024г. по описа на PC- Пазарджик, както и в частта с която дружеството е осъдено да заплати на Община Пазарджик съдебноделоводните разноски.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В тази насока се визира, че съдът е приел, че страните са обвързани от валидно облигационно отношение с определена стойност на предоставена услуга, по която платецът на услугата /ищецът/ е заплатил на ответника повисока цена, каквато не е била договорена и формулираното искане за връщане на надплатеното съда е квалифицирал под материално правната норма на чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, приемайки че начална липса на основание е налице и когато се касае за плащане на по- големи от нормираните цени на стоки, услуги или лихви, така и когато е платена сума над уговорената и следва да се приеме, че исковата сума се претендира като платена при 2 начална липса на основание.

В случая се приема, че нито една от тези хипотези не е налице, като платеното от ищеца не е нещо различно от уговореното за което свидетелстват и приетите по дело доказателства- кореспонденцията между страните, изявленията на ищеца и направените от него справки и плащания. В този смисъл се твърди, че неправилно съда приел, че ответника не е доказал, че полученото от него имуществено благо не е лишено от основание, тоест, че съществува правно основание, призната причина за разместване на благата, което му дава право да задържи полученото.

Сочи се, че в обжалваното решение PC- Пазарджик е приел, че средствата за компенсиране на превозвача следва да се определят спрямо ценовото облекчение на база определената средномесечна цена на годишна карта за пътуване. За да обоснове този си извод съдът е счел, че тъй като абонаментните карти за лицата по чл.19, ал.7- служителите, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения са със срок на валидност една година от датата на издаването, приема, че съгласно чл.42 от НАРЕДБАТА, средствата за компенсиране на стойността на безплатните или по намалени цени пътувания се предоставят в размер, не по- голям от размера на ценовото облекчение спрямо едногодишна карта за пътуване, тъй като срокът на издаваните карти е за една година.

Смята се, че този извод на съда е незаконосъобразен. В този смисъл се визира, че в НАРЕДБАТА са транспонирани разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1370/2007. В чл.1, ал.1 от НАРЕДБАТА е посочено, че в нея се определят условията и редът за предоставяне на предвидените в централния бюджет средства за компенсиране и субсидиране на превозвачите, изпълняващи задължения за извършване на обществени услуги за безплатни и по намалени цени пътнически превози и за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабонаселени планински и други райони в страната. В чл.1, ал.2 е предвидено, че средствата по ал.1 представляват компенсация за обществена услуга за извършен обществен пътнически превоз по смисъла на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (OB, L 315, 03/12/2007, стр. 1 - 13) (Регламент 3

№1370/2007) и се предоставят при спазване на условията и реда на същия регламент и действащата нормативна уредба в страната.

В чл.2, б.„д“ от Регламент (ЕО) № 1370/2007 е дадено определение на понятието „задължение за извършване на обществена услуга“, което означава изискване, дефинирано или определено от компетентен орган, за да осигури обществени услуги за пътнически превоз от общ интерес, които даден оператор, ако отчиташе само собствените си търговски интереси, не би поел или не би поел до същата степен или при същите условия без възнаграждение;

В чл.2, б.„к“ от Регламент (ЕО) № 1370/2007 е дадено определение на понятието „стойност“, което означава стойността на услуга, маршрут, обществена поръчка за услуги или схема за компенсиране за обществен пътнически превоз, която съответства на пълното възнаграждение на оператора или операторите на обществени услуги преди начисляване на ДДС, включително всякакъв вид компенсации, изплатени от обществените органи и приходи от продажбата на билети, които не са изплатени на въпросния компетентен орган.

От тези легални определения на понятията „задължение за извършване на обществена услуга“ и „стойност“ е видно, че схемата на компенсиране за извършения обществен пътнически превоз трябва да е такава, че да съответства на пълното възнаграждение на оператора, което той би получил за извършената услуга, включително и при същите условия за получаване на това възнаграждение, каквито щяха да са налице, ако не му е вменено от компетентния орган задължение /изискване/ да осигури обществени услуги за пътнически превоз от общ интерес на определени категории лица.

Твърди се, че „Хебърбус“ АД е икономически оператор, който по силата на сключения договор е поел задължение за извършване на обществена услуга по превоз на пътници по утвърдени маршрути, вкл. и задължение да се извършва превоз по безплатни и намалени цени пътувания на някои категории граждани, спазвайки нормативно определения ред за извършване на обществен превоз на пътници със специални ценови облекчения, съгласно НАРЕДБАТА /имат се предвид лицата по чл.19/, които безплатни или по намалени цени превози подлежат на компенсация от Държавния бюджет, съгласно чл.З, ал.1 от договора. В следващите абзаци от тази договорна разпоредба е предвидено, че „плащанията от Държавния бюджет се 4 осъществяват след представени от Изпълнителя месечни справки за извършени през месеца пробег, финансови резултати, брой и стойността на издадените превозни документи по категории правоимащи“, а така също, че „предоставените от централния бюджет средства за компенсиране и субсидиране се предоставят в 7- дневен срок от получаване на опис- сметките и справките на изпълнителя“. Тоест дори и от договора е видно, че стойността на картите се определя от изпълнителя, което е сторено с писмо от „Хебърбус“ АД, получено от Община- Пазарджик, с вх.№18-00-407/18.03.2022г. с което ответното дружество е уведомило ищеца за промяна в Тарифите на цените на абонаментните карти и билетите за градски транспорт, считано от месец април 2022г. и в което изрично е посочена стойността на картите и базата на която ще се извършва компенсацията, като това е в правомощията на превозвача и на основание Закона за автомобилните превози.

От посочените договорни разпоредби е видно, че компенсациите за издадените карти за безплатни пътувания на служителите, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебни задължения се изплащат ежемесечно и то само до размера на средствата, предоставени от бюджета. По аналогичен начин въпросът с изплащането на компенсациите за издадените абонаментни карти на тези категории лица е уреден нормативно в чл.37 и чл.41 от НАРЕДБАТА.

Сочи се, че от една страна изпълнителят има нормативно задължение по чл.27, ал.3 и чл.30, ал.4 от НАРЕДБАТА да издава на тази категория лица карти за безплатно пътуване със срок на валидност една година от датата на издаването, а от друга страна, компенсациите за така издадените карти се изплащат ежемесечно и то не в пълен размер.

Твърди се, че от приложените по делото доказателства- фактури и справки за изплатени суми е видно, че сумите за компенсации от държавния бюджет постъпват на различни траншове в общината, като най- малки са в началото на годината и едва през четвъртото тримесечие постъпват суми с които да се изплатят дължимите кумулирани през годината суми за компенсация, като само част от тях са изплащани през съответния месец за който се отнасят. След като изпълнителят получава за издадените годишни карти компенсации ежемесечно и то в не пълен размер, за да е налице схема за компенсиране за обществен пътнически превоз, която съответства на пълното 5 възнаграждение на оператора и на условията за получаването му, следва компенсацията да се определи на база стойността на картата за един месец /цена за месечна карта/, като във връзка с това ответника с изрично писмо вх.

№18-00-407/18.03.2022г. е уведомил ищеца за промяна в Тарифите на цените на абонаментните карти и билетите за градски транспорт, считано от месец април 2022г. По отношение на пътниците с право на абонаментни карти по преференциална тарифа изрично е посочено, че за ценово облекчение на преференциалните пътувания по чл.19, т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т. 7 от Наредбата се приема месечната редовна тарифа или месечната цена на обикновена абонамента карта от 41лв., като от страна на ищеца предложението е прието с изплащане на компенсациите именно спрямо тази цена. Приемането от страна на ищеца на тази цена е видно и от неговите изявления пред АДФИ, също приети по делото. Или в случая между страните е била определена стойността на месечната обикновена карта като редовна цена по тарифата на превозвача, спрямо която цена се изчисляват дължимите компенсации.

Твърди се, че неправилно в обжалваното решение е приложена разпоредбата на чл.42 от НАРЕДБАТА, предвиждаща, че средствата за компенсиране на стойността на безплатните или по намалени цени пътувания се предоставят в размер, не по- голям от размера на ценовото облекчение спрямо определената редовна цена по действащата тарифа на превозвача.