Решение № 805 от 22.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоско Ангелов при участието на секретаря Каменка Кяйчева като разгледа докладваното от Тоско Ангелов Гражданско дело № 20265300100826 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ПП Инвест 2015“ ЕООД срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 19364.18 лева, представляваща причинени имуществени вреди, вследствие паднало дърво на ***** г. в гр. П. върху притежавания от ищеца лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ 350” , с рег. № *****, и сумата в размер на 400,00 лева, предствляваща причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на възнаграждение на вещо лице за установавяване на вредите, вследствие на посочения инцидент, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда– 27.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на ***** г. лицето И. М. управлявала лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ 350”, с рег. № *****, в гр.

П., по ул. „****“. При достигане до номер ***, водачът чул силен тътен, вследствие на което видял как крайпътно дърво паднало върху автомобила. Същият се опитал да излезе от колата, но короната на дървото била препречила вратата на автомобила, поради което се наложило да премести напред автомобила. Междувременно лицето М.

И., живуща в близост, възприела ситуацията и се обадила на тел. 112. На място пристигнал екип на пожарна безопасност. В резултат настъпилия инцидент били унищожени множество части по автомобила, които били оценени от вещото лице на обща стойност от 19 364.18 лева. От правна страна се излагат съображения, че 1 ответникът носи отговорност за причинените вреди, доколкото същият отговоря за обектите от уличното озеленяване. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с която се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Възразява се, че Община Пловдив не носи отговорност за причинените вреди. Оспорват се обстоятелствата, при които ищецът твърди да е настъпил процесния инцидент, доколкото не се установяват от приложените към исковата молба писмени доказателства. Възразява се, че не се изяснява какво е било състоянието на автомобила преди инцидента. Посочва се, че водачът на автомобила е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото не е спазил правилата за движение, пътната обстановка и съществуващите условия. Същият не съобразил и метрологичната обстановка. Поради изложеното моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

С определение от о.с.з. размерът на претенцията е увеличен на сумата от 33 288.97 лева и делото е изпратено по подсъдност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото по делото свидетелство за регистрация, се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“ с рег.№ *****.

От приетото по делото удостоверение, издадена от I РС ПБЗН- П., се установява, че на *****г. в 12:13 часа е получен сигнал за произшествие на улица „**** № ***, както и че е имало паднало дърво върху посочения автомобил с нанесени щети. От представената телефонограма от същата дата, се установява, че служителите на РД „ПБЗН”- Пловдив са се отзовали на сигнала за паднало дърво, като са участвали в отстраняването му. В документа е направено и общо описание на вредите, които са констатирали по автомобила.

По делото е приета съдебна автотехническа експертиза, от заключението по която се установява вероятният механизъм на инцидента, причинната връзка и средната стойност на ремонта.

Разпитаните свидетели установяват посочения в исковата молба механизъм на произшествието, точното място на инцидента и местонахождението на дървото на тротоара. Макар и свидетелката М. И. да не са били пряк очевидец на събитията лично е видяла инцидента след падането на дървото. Показанията свидетелката М. описват ясно релевантните обстоятелства и, преценени съобразно чл. 172 ГПК, следва да бъдат 2 кредитирани, защото са конкретни и последователни, като се подкрепят от останалия доказателствен материал.

Съгласно чл. 61, ал. 4 ЗУТ озеленените площи по ал. 2– собственост на държавата и общините, са публична собственост. В ал. 2 от разпоредбата са изброени паркове, градини и улично озеленяване, като част от озеленените площи за широко обществено ползване, а съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбщС, общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон. Съгласно параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА зелените площи за обществено ползване са собственост на общината. В чл. 3 от Наредба за развитие поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, е предвидено, че ответникът стопанисва, изгражда и поддържа зелената система за терените общинска собственост. В зелената система съгласно чл. 2 се включва и уличното озеленяване. Съгласно чл. 6 от Наредбата поддържането на общинските зелени площи се изпълнява от ОП „Градини и паркове”.

В настоящия случай, от показанията на свидетелката М. се установява, че процесното дърво е разположено на тротоара на ул. **** до кръстовището с ул. ****.

От представените по делото заповеди се установява, че за същите улици, общината е предприемала проверки за състоянието на дървесната растителност през 2024 г., като няма конкретни доказателства някое от описаните дървета да е процесното. При тези данни може да се направи обоснован извод, че дървесната растителност в района на улицата се поддържа и стопанисва именно от община Пловдив и като такава представлява час от зелената система на община.

Съгласно закона, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Ответната община, в изпълнението на задълженията си по закона- чл. 61 - 63 ЗУТ, както и на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на общината, е назначила свои служители, които са имали задължението, да поддържат и опазват зелената система на общината, в която система се включва и дървото, причинило вредите на ищеца. Задължението на служителите е било да упражняват контрол в общинските озеленени площи и насаждения за извършване на подобрителна работа на дървесните видове, оформяне на короните на дърветата или премахване на опасни дървета. Това задължение не е било изпълнено и бездействието на служителите е довело до падането на дървото, при което са нанесени вреди на ищеца.

Не се установява вредите да са били нанесени вследствие на непреодолима сила. От приложената справка НИМХ се установява се през деня е имало валежи от дъжд и сняг, но връзка с инцидента не се доказва.

От приетата по делото САТЕ се установяват уврежданията на автомобила, причинната връзка с инцидента и стойността за тяхното възстановяване. Вещото лице 3 дава три стойности, съобразно използваните части- оригинални, алтернативни и втора употреба. Съдът намира, че обезщетението следва да се определи съобразно вида на увредените елементи, а именно с оригинални части. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени или алтернативни части, като в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредата. Ето защо обезщетението следва да се определи в размер на 19 404.48 евро, равняващи се на 37 951.87 лева. Ищецът претендира помалка стойност- 33 288.97 лева, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.

Обезщетението не следва да бъде намалявано поради съпричиняване.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно. В настоящия случай водач на автомобила е бил трето лице, различно от собственика, поради което неговото поведение не би могло да доведе до намаляване на обезщетението. Ако се установи, че вредите са причинени и от неговото поведение (за което няма данни по делото), то би била налице солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл.

122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.

Искането за присъждане на обезщетение за разходи за частен експерт за оценяване на вида и размера на вредите, както и на причинната връзка е неоснователно. По отношение на тези разходи не се установява причинна връзка с противоправното бездействие на служители на ответника. Причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. От събраните доказателства обаче не се установява конкретна необходимост от възлагането на такава експертиза.

Ето защо претенцията е основателна за сумата от 33 288.97 лева, равняващи се на 17 020.38 евро, но следва да бъде отхвърлена за сумата от 400 лева- разходи за извършена частна експертиза.

Относно разноските:

4

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в размер на 1331.56 лева за д.т. и 3468.49 лева разноски за САТЕ, свидетел и адв. възн. по съразмерност.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2.37 лева.

Предвид това, че решението се постановява след въвеждането на еврото в България на 01.01.2026 г., сумите следва да бъдат присъдени в тази валута, съобразно официалния валутен курс.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ 000471504, с адрес: гр. П., пл. „Стефан Стамболов” № 1, да заплати на „ПБ инвест 2015“ ЕООД, ЕИК 203723791, сумата от 17 020.38 евро (равняващи се на 33 288.97 лева)– обезщетение за имуществени вреди нанесени на автомобил марка „Мерцедес МЛ 350“ с рег. № *****, причинени на *****г. от паднало дърво в гр. П., ул. **** до № ***, ведно със законна лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба– 27.01.2025г. до окончателното погасяване, като

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 400.00 лева-представляваща разходи за частна експертиза за установяване вида и размера на вредите.

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл.

„Стефан Стамболов” № 1, да заплати на „ПБ инвест 2015“ ЕООД, ЕИК 203723791, сумата от 2454.23 евро (равняващи се на 4800.05 лева)- разноски по делото по съразмерност.

ОСЪЖДА „ПБ инвест 2015“ ЕООД, ЕИК 203723791, да заплати на Община Пловдив, БУЛСТАТ 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1 сумата от 1.21 евро (равняващи се на 2.37 лева)- разноски по делото по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

5