Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 56 от 21.09.2023, Районен съд - Гълъбово

Съд
Районен съд - Гълъбово
Дело
Гражданско дело 161/2023
Вид
Решение № 56
Подписан
21.09.2023
В сила
18.10.2023
Състав
Димитър Манджуров

Цитирани разпоредби

  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Гълъбово, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Антоанета Делчева като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Гражданско дело № 20235550100161 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.

422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД.

Искът е предявен от А.Т.“ ЕООД, с.Х., със седалище и адрес на управление: ****** ЕИК ******,представлявано от И. И. Ж., действащ чрез пълномощника си адв.И. Г. Т. от АК Ш. против „З.**“ ЕООД, с.О., седалище и адрес на управление с.О., ******, ЕИК ******, представлявано от Д.Й.З..С исковата молба се твърди, че „А.Т.“ ЕООД било извършило продажба на товарен автомобил „URAL“, модел „5557“, рег. № ******, рама № ******, двигател № ****** и на съоръжение кран, модел „Явор“, рег. № ******, тип КСХ 60 за сумата от 3840лв. на „З.**“ ЕООД, с. О.. За извършената продажба били оформени и издадени договор за покупко-продажба и фактура № 0000000140/15.02.2022 г., като сумата е следвало да бъде платена по банков път. Дължимата сума и към датата на предявяване на иска не била изплатена от страна на „З.**“ ЕООД. Тъй като в установения срок задължението от страна па ответника не било изпълнено и дължимата сума не била изплатена ищеца подал 1 заявление за издаване па Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против „З.**“ ЕООД. Образувано било ч.гр.дело № 361/2022 год. по описа па Районен съд - гр. Гълъбово, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 195/02.09.2022 год. за сумата от 3 840.00 лева главница, 208.00 лв. - лихва от 16.02.2022 год. до 29.08.2022 год., ведно законната лихва от 30.08.2022 год. до окончателното изплащане на сумата и 874.90 лв. разноски. След влизане в законна сила на заповед за изпълнение на парично задължение № 195/02.09.2022 год бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп. дело № 20227650403536/2022 г. по описа на ЧСИ Г.И.. По изпълнителното дело била връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение. Едва след получаване на известието от страна на частния съдебен изпълнител дружеството длъжник било подало възражение до Окръжен съд Стара Загора. С определение № 324/01.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 202355500500116/2023 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, съдът бил спрял изпълнението на заповедта за изпълнение и върнал делото на Районен съд Гълъбово за продължаване производството по реда на чл.415 от ГПК. РС Гълъбово е издал разпореждане № 184/10.03.2023 г. с указания в едномесечен срок да се предяви установителен иск за вземането. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата в размер от 3840 лв. главница, представляваща покупно продажна цена на товарен автомобил „URAL“, модел „5557“, рег. № ******, рама № ******, двигател № ****** и на съоръжение кран, модел „Явор“, с рег. № ******, тип КСХ 60 по фактура № 0000000140/15.02.2022 г., 208.00 лв. - лихва от 16.02.2022 г. до 29.08.2022 г., ведно със законната лихва от 30.08.2022 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в заповедното и установителното производство разноски.

По делото са приети като писмени доказателства: копия на фактура № 2

0000000140/15.02.2022 г. и Определение № 324/01.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 20225550050100361/2022 г. по описа на Окръжен съд гр.

Стара Загора и копие на Договор за покупко-продажба на МПС от 16.03.2022 г. По делото са приложени ч.гр.д.№ 361/2022 г. по описа на РС Гълъбово и изпълнително дело № 20227650403536/2022 г. по описа на ЧСИ Г.И.. На основание чл.176 ГПК съдът е задължил ответника да се яви лично в съдебно заседание и да даде отговор на следните въпроси: Сключен ли е договор между страните за покупкопродажба на описаното МПС за сумата от 3840.00 лв.? Оформена ли е фактура, отразяваща договореността между страните? Осчетоводена ли е същата тази фактура в счетоводството на дружество „З.**“ ЕООД? Налице ли е извършено плащане по банков път на отразената във фактурата сума? Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице след като се запознае е представените по делото писмени доказателства и извърши проверка в счетоводствата на двете дружества, както и навсякъде, където намери за необходимо, да даде отговор на следните въпроси: Оформената фактура № 0000000140/15.02.2022 г., отразяваща договореността между страните осчетоводена ли е в счетоводствата на двете дружества? Осчетоводено ли е плащане по банков път на отразената във фактурата сума в счетоводството на „З.**“ ЕООД?

Ответникът, в срока за писмен отговор е изразил становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че не дължи претендираната сума. Същата била заплатена на 16.03.2022 г. от управителя на „З.**“ ЕООД – Д.Й.З. на управителя на ищцовото дружество - И. И. Ж., при сключването на договор за покупкопродажба на процесното МПС в гр. Гълъбово, с нотариално удостоверени подписи в Договор за покупко-продажба на МПС с рег.

№ 885 от 16.03.2022 г. на Нотариус А.Р. - район на действие PC Гълъбово. Заявява, че в подписания между страните договор, в т. 1 изрично продавачът И. И. Ж. в качеството си на управител на „А.Т.“ 3

ЕООД заявил пред Нотариус А.Р., че е получил сумата от 3840.00 лв. напълно и в брой от купувача Д.Й.З., в качеството си на управител на „З.**“ ЕООД. Счита, че искът е напълно неоснователен и недоказан.

Моли съда да отхвърли изцяло иска и да постанови решение, с което да признае за установено, че „З.**“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. О., общ.Г., обл.С.З., не дължи сумата от 3840,00 лв. на „А.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с.Х., общ.Х., както да отхвърли исковете за заплащане на мораторна и законна лихва. Претендира и направените в заповедното и настоящото производство разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:По иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД:В тежест на ищеца е да докаже наличието на договорното правоотношение, въз основа на което е издадена процесната фактура, изпълнението на задълженията си по това правоотношение и изискуемостта на процесното вземане.

Страните не спорят ,че между тях е възникнало валидно договорното правоотношение по повод продажба на товарен автомобил „URAL“, модел „5557“, рег. № ******, рама № ******, двигател № ****** и на съоръжение кран, модел „Явор“, рег. № ******, тип КСХ 60 за сумата от 3840лв.Не спорят , че е издадена фактура № 0000000140/15.02.2022 г. Основния спорен момент по делото е заплатена ли е сумата от 3840лв на продавача.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно,от чието заключение се установява , че фактура № 0000000140/15.02.2022 г., е осчетоводена в счетоводствата на двете дружества ,като е отразена в дневника за продажби на продавача – ищец и респ. е отразена в дневника за покупките на дружеството – ответник. По процесната фактура вещото лице дава заключение , че няма извършени плащания 4 по банков път.Съгласно аналитичния регистър на дружеството – ответник, задължението към продавача – ищец е закрито ,като изплатено в брой от касата на дружеството.За нуждите на експертизата е представен разходен касов ордер № 30/16.03.2022 г.за разплащане в размер на 3840лв , но на касовия ордер няма положен подпис на лице получило сумата.От аналитичния регистър на дружеството – ответник било видно , че активът е заприходен в дружеството и въведен в експлоатация на 18.07.2022г.

Заключението на вещото лице кореспондира с отговорите на управителя на дружеството – ответник досежно въпросите , че е налице сключен договор , че е налице оформена между страните фактура ,че фактурата е осчетоводена в счетоводството на ответника, както и че не е извършено плащане по банков път. Освен това – от отговорите на управителя на ответното – дружество по реда на чл.176 ГПК се установява , че управителя на ответника лично е заплатил сумата от 3840лв на представляващия дружеството – ищец преди да подпишат договора за покупко – продажба пред нотариуса.

Предвид изложеното, съдът счита , че не се доказа по делото неизпълнение от страна дружеството – ответник да заплати продажната цена в размер на 3840лв. Нещо повече – не се събраха доказателства ,посредством които да се разколебае удостоверителната сила на договора за покупко – продажба с нотариална заверка на подписите на страните по него. По делото ищецът не доказа един от основните елементи на фактическия състав, от който претендира да е възникнало вземането от 3840 лв. по издадената фактура № 0000000140/15.02.2022 г – неизпълнение от ответника – купувач поради което искът с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД следва да се отхвърли изцяло.Искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД също подлежи на отхвърляне като акцесорен спрямо главния иск по чл. 422 ГПК вр. ч л . 79, ал.

1 ЗЗД.

5

Относно разноските: Съобразно изхода на делото право на разноски има ответникът.Ответното дружество е направило разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 784 лв., която сума му се присъжда изцяло на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О ТХ ВЪ РЛ Я предявените искове с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от ищеца А.Т.“ ЕООД, с.Х., със седалище и адрес на управление:

******

ЕИК

******,представлявано от И. И. Ж. за признаване на установено, че ответникът „З.**“ ЕООД, с.О., седалище и адрес на управление с.О., ******, ЕИК ******, представлявано от Д.Й.З. му дължи следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. на РС – Гълъбово по ч.гражд.дело № 361/2022 г. на РС – Гълъбово – 3840 лв. – задължение по фактура № 0000000140/15.02.2022 г , 208 лв. – лихва, претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 16.02.2022 г. до 29.08.2022г .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца А.Т.“ ЕООД, с.Х., със седалище и адрес на управление: ****** ЕИК ******,представлявано от И. И. Ж. да заплати на ответника „З.**“ ЕООД, с.О., седалище и адрес на управление с.О., ******, ЕИК ******, представлявано от Д.Й.З. разноски в производството в размер от 784 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

6

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________ 7