Решение № 271 от 22.05.2026, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 990/2025
- Вид
- Решение № 271
- Подписан
- 22.05.2026
- Състав
- Мариана Гунчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 397 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 271 гр. Кърджали, 22.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140100990 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба, в която ищецът В. И. Ц. от гр. с. заявява, че известно време след като се запознал с ответника Е. Г. У. с ЕГН:**********, адрес: **************** , в различни видео разговори, а така и чрез изпращане на писмени, гласови и видео съобщения посредством социалната платформа „Месинджър“, поддържана от Фейсбук, Е. Г.
У. му разказала, че освен работата като доктор в държавна болница в гр. Пл. имала и собствен бизнес в Р. Т., който поддържала паралелно, и който бил свързан с цялостна услуга за обслужване на клиенти, на които им предстояли различни медицински интервенции в болница в гр. И.. Сочи,че ответницата Е. Г. У. му споделила, че за нея работили няколко човека в Р. Т., като агенти, а тя имала инвеститори физически лица, познати и приятели, от които заела пари за осъществяване на дейността срещу месечна лихва, която те получавали за това, че поддържали инвестираната сума пари при нея. Твърди, че тя споменала, че се изисквало налично салдо в банката като гаранция, защото иначе се плащала висока сума данъци в Т. Сочи, че на 04.09.2023 г. Е. Г. У. с ЕГН:**********, адрес: ****************, поискала му да й услужи с 28 000 лв. /двадесет и осем хиляди лева/. Това се случило в няколко проведени видео разговора посредством социалната платформа „Месинджър“, поддържана от „Фейсбук“, по-конкретно разговорите помежду им са се случили посредством личния „Месинджър“ профил на ищеца във „Фейсбук“, както следва:
*********** и личния „Месинджър“ профил на Е. Г. У. във Фейсбук ********** Сочи, че не потвърдил, че разполага с цялата сума, но обещал да й помогне и да й даде заем от парите, които може да събере. Твърди, че на 05.09.2023г. отново имали писмена комуникация във Фейсбук, приложена към исковата молба, в която Е. Г. У. отново го помолила да й даде на заем поне 11 000 лв. /единадесет хиляди лева/. Сочи, че нямал толкова на разположение и й 1 предложил 8 000 лв. /осем хиляди лева/, но тя настояла да са поне 11 000 лв. /единадесет хиляди лева/, като му обяснила, че щяла да загуби като данъци много повече пари, тъй като трябвало да поддържа по сметка в Т.определена голяма сума пари, нещо в порядъка на 800 000 до 1 000 000 турски лири, свързана с нейния бизнес. Сочи, че Е. Г. У. го уверила, че ще му възстанови в срок до 10.10.2023 г. дадената сума пари.
Твърди, че на 05.09.2023 г. направил превод на сумата в размер на 11 000 лв.
/единадесет хиляди лева/ по личната разплащателна сметка на Е. Г. У. с IBAN: ***********, видно от приложената към настоящата молба вносна бележка с уникален идентификационен ********** г. 16:37 часа. Непосредствено преди извършване на превода, той се обадил от личния си телефонен номер - ********** на телефонния номер на Е. Г. У. - **********, като в проведения между тях разговор за пореден път я попитал дали обещава да върне заема в срок до 10.10.2023 г., като и казал, че ще запише именно това в основанието - предоставяне на заем до 10.10.2023 г. Сочи, че в проведения телефонен разговор Е. Г. У. за пореден път уверила го, че ще възстанови заема именно до уговорения срок - 10.10.2023 г.. Телефонният разговор се състоял в самия клон на „Юробанк България“ АД в гр. София, кв. Надежда 1, бул. Ломско шосе, бл. 171, като свидетели на разговора станали служителите в банката, включително и служителката Ц. С. Ф. Сочи, че непосредствено след като внесъл сумата в размер на 11 000 лв. /единадесет хиляди лева/, същият писал на Е. Г. У. в „Месинджър“, където водели обичайно кореспонденцията си, която потвърдила, че сумата в размер на 11 000 лв. /единадесет хиляди лева/ била налична по личната и сметка с IBAN: *********** и на нейно разположение, както и че ще я прехвърли веднага по нейната турска сметка. След което отново заявила, че ще върне сумата в срок до 10.10.2023 г. и благодарила за предадената й на заем сума. Също така на 21.11.2023 г. Е. Г. У. отново помолила ищеца в писмен вид, в „Месинджър“ /Фейсбук/ където водели обичайно кореспонденцията си, приложена към настоящата молба да й услужи със сумата в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, за да си плати курс в Медицинския университет в С. която Е. Г. У. сума се съгласила да възстанови в срок до 30.11.2023 г. На 21.11.2023 г. в клон на ********** В. И. Ц. внесъл сумата 1 000 лв. /хиляда лева/, по личната разплащателна сметка на Е. Г. У. с IBAN:
***********, видно от приложената към настоящата молба вносна бележка с уникален идентификационен ********** г. 14:21 часа. Свидетели на извършеното плащане станали служителите в банката, включително и служителката Ц. С. Ф. Непосредствено след като внесъл сумата в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, същият писал на Е. Г. У. в месинджър, където водели обичайно кореспонденцията си, която потвърдила, че сумата в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ е налична по личната и сметка с IBAN: *********** и благодарила за предадената й на заем сума.
След предоставените на 05.09.2023 г. и 21.11.2023 г. заеми в общ размер на 12 000 /дванадесет хиляди лева/ ищецът отправял многократни покани чрез изпращане на текстови и гласови съобщения посредством личния си месинджър профил във Фейсбук, както следва:
*********** до личния месинджър профил на Е. Г. У. във Фейсбук ********** Освен това били провеждани аудио и видео разговори и изпращани аудио и видео съобщения 2 посредством горепосочените профили във Фейсбук, в които Е. Г. У. продължавала да обещава, че ще върне предоставените и от В. И. Ц. суми. Провеждани били и разговори от личния телефонен номер на В. И. Ц. - ********** до телефонния номер на Е. Г. У. **********. Сочи, че към настоящия момент Е. Г. У. не направила дори частично плащане на дължимите към В. И. Ц. суми във връзка с предоставените й заеми.
С оглед изложеното и обоснования интерес от обезпечение на обективно съединените осъдителни искове, респ. искът при условията на евентуалност, респ. наличието на предпоставките, предвидени с чл.391 ГПК за допускането му, В. И. Ц. депозирал молба за обезпечване на бъдещи искове. В тази връзка от Софийски районен съд била издадена на В. И. Ц. Обезпечителна заповед ***********., 175 състав на основание чл.
390, ал. 1 и чл. 397 от ГПК, съгл. Определение № ******* г. по ч. гр. д. № 20241110141987/ 2024 г. по описа за 2024 г. на 175 с-в на Софийски районен съд. Същата е вписана под акт ***************** г. в Служба по вписвания гр. Кърджали. С нея била наложена обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху собствения на Е. Г. У. недвижим имот.
За да бъде уважен искът по чл. 240 от ЗЗД било необходимо да се установи наличието на предвидените законови предпоставки, а доколкото договорът за заем бил неформален и реален, то необходимо било да се установи предаването в собственост от заемодателят на заемателя на уговорената парична сума, от който момент и възниквало задължението на заемателя да върне заетата сума. Предаването в собственост от заемодателят на заемателя се доказвал с приложените платежни нареждания, а уговорките се доказват с приложените екранни снимки от кореспонденцията в месинджър. Колкото до иска по чл. 86 от ЗЗД доказателствата сочили на дата на падежа през м. октомври и м. ноември 2023 г, а това било индиция за липсата на доброволно изпълнение на задължението до подаването на настоящата молба. По предявения при условията на евентуалност иск на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД - в тежест на ищеца била да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника - че била налице валидно правно основание за получаването, съответно за задържане на полученото. Фактът на плащане на процесната сума се доказвала с приложените платежни нареждания. В допълнение, видно от приложените към настоящата молба 5 /пет/ броя аудио-видео съобщения и 16 /шестнадесет/ броя аудио /гласови/ съобщения, изпращани от Е. Г. У. до В. И. Ц., посредством социалната платформа „Месинджър“, поддържана от Фейсбук в периода от 12.09.2023 г. до 07.12.2023 г., се потвърждавало ясно, че Е. Г. У. искала на заем пари, получила същите и обещава, че ще върне предоставените и от В. И. Ц. суми.
Моли да се уважат предявените с исковата молба обективно съединени искове по чл.
240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и при условията на евентуалност - на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати: по искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД сумата от общо 12 000 /дванадесет хиляди лева/, представляващи невърнати главници по договори за паричен заем, сключени между В. И. Ц. и Е. Г. У. от които: 11 000 /единадест хиляди лева/ по договор за паричен заем от 05.09.2023 г., ведно със законна лихва, считано от 10.10.2023 г. до окончателното изплащане; 1 000 лв. /хиляда лева/ 3 по договор за паричен заем от 21.11.2023 г., ведно със законна лихва, считано от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане; искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на Е. Г. У. да заплати на В. И. Ц. сумата от общо 1249.19 лв. от които: сумата от 1162.13 лева /хиляда сто шестдесет и два лева и тринадесет стотинки/, представляваща дължимо за периода от 10.10.2023 г. - 15.07.2024 г. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 11 000 /единадест хиляди лева/; сумата от 87.06 лева /осемдесет и седем лева и шест стотинки/, представляваща дължимо за периода 30.11.2023 г. - 15.07.2024 г. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1000 /хиляда лева/;
При условията на евентуалност - на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на Е. Г. У. да заплати на В. И. Ц. сумата от общо 12 000 /дванадесет хиляди лева/, получена от Е. Г. У. при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху 12 000 /дванадесет хиляди лева/, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Моли да му се присъдят направените по настоящото дело и по ч. гр. д. № 20241110141987/ 2024 г. по описа за 2024 г. на 175 с-в на Софийски районен съд разноски общо в размер на 3,525.42 лв. /три хиляди петстотин двадесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/, съгл. представения списък по чл. 80 ГПК по личната му банкова сметка с IBAN: ********** банка ЦКБ. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител и в представена писмена защита излага подробни съображения.
В срока по отговор чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Е. Г. У. чрез процесуалния й представител, в който ответникът заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като излага подробни съображения. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Съдът, за да се произнесе и като обсъди събраните по делото писмени доказателства: вносна бележка ********* на Юробанк България АД за сумата от 1 000 лева с основание за внасяне „предоставяне на заем до 30.11.2023г.“, вносна бележка ***********. на Юробанк България АД за сумата от 11 000 лева с основание за внасяне „предоставяне на заем до 10.11.2023г.“ снимки от месинджър на ищеца, обезпечителна заповед №******** по ч.гр.д.
№41987/2024г. на СРС, изчисление на лихви с ел.калкулатор,2 бр- сметка/фактура, фискален бон за платена куриерска услуга, намира следното:
В съдебната практика последователно и непротиворечиво възприема разбирането, че договорът за заем е неформален и реален договор. Простото съгласие, придружено с предаването на парите, е достатъчно за действителността на договора. Това становище изцяло се подкрепя както от практиката на съдилищата в страната, така и от множеството решения на ВКС на РБ /така в решение № 119/1.07.2016 г. по гр. д. № 6182/2015 г. , IV г. о., ВКС и решение № 240/26.10.2016 г. по гр. д. № 922/2016 г., IV г. о., ВКС е изяснено, че при иск за връщане на дадена в заем сума са допустими всички доказателствени средства за това какви правни и фактически действия са извършили страните във връзка с извършеното плащане, включително и разпечатки от проведени между страните разговори в приложения като ”Вайбър” и "Месинджьр”/. В този смисъл са и Определение № 4163 от 18.09.2025 г. на 4
Разпечатката съдържа 23 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e5dd9a5-ed87-4a88-a8c9-19cebc856a83