Определение № 1621 от 04.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1621 гр. София, 03.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Частно касационно гражданско дело № 20248003100862 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

С определение от 9.01.24 по г.д.№.2807/23 на СГС, ІІІ Б с., молбата на М. Н. П. и Т. И. П. за изменение на постановеното по делото решение от 19.01.23 /с което първоинстанционното такова е отменено и е разпоредено издаването на дубликат от изпълнителен лист на жалбоподателите, като са им присъдени 400лв. адвокатско възнаграждение/ в частта за разноските е оставена без уважение като неоснователна.

Постъпила е частна жалба от М. П. и Т. П., в коятто се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че следва да се присъдят още 400лв. адвокатско възнаграждение, доколкото са платени общо 800лв., както и 15лв. държавна такса /ДТ/ за удостоверения и 25лв. ДТ за въззивно обжалване.

Ответната страна А. В. М. не взема становище

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е частично основателна.

С атакуваното определение е прието, че не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по следните съображения: 1/ по отношение на адвокатския хонорар - представен е един договор за правна помощ с единен предмет - оказване на правна защита и съдействие за двамата молители, извършените действия по отношение на тях са идентични и не са отграничени, а и делото не се отличава с фактическа и правна сложност – по принцип с оглед неговия предмет и в конкретния случай; 2/ по отношение на държвните такси /15лв. за удостоверения и 25лв. за въззивно 1 обжалване/ – същите не се присъждат, тъй като, макар с определение от 15.03.23 съдът да е допуснал издаване на 2 бр. удостоверения, такива не са били издавани, не са били заплащани, не са били получавани и не са били представяни в откритото съдебно заседание на 17.10.23; от друга страна, в приложения списък с разноски такса от 25лв. не фигурира като претендирана, поради което и не може да бъде присъждана; самият пълномощник на страните изрично е посочил, че иска присъждане на разноски предвид изхода на спора и съобразно списъка по чл.80 ГПК.

Действително жалбоподателите са платили 800лв. за адвоктаски хонорар. От друга страна, обаче, в проведеното открито съдебно заседание ответната страна изрично е оспорила размера на претендираното възнаграждение. Това оспорване само по себе си съдържа оплакване, че хонорарът е несъразмерен, като в същата посока са и изложените твърдения във връзка с факта, че се касае за сума, платена от двама съпрузи. Намаляйки възнаграждението поради прекомерност, съдът е съобразил фактическата и правна сложност на спора по принцип и в конкретния случай и обема на работата предвид идентичната защита с оглед установените в практиката критерии. Същевременно предвид постановеното междувременно решение на СЕС, ІІ с., от 25.01.24 по дело C-438/22, съгласно което Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е нищожна като нарушаваща забраната по чл.101 §1 ДФЕС, „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение“, включително и в случаите, когато „предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Поради това и подходът следва да е конкретен, съдът трябва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства и той е процедирал така в разглеждания случай. Основателно е отказано и присъждане на сумата 25лв. ДТ за въззивно обжалване, тъй като разноските се претендират съгласно приложения списък, в който тя не е включена и следователно не би могла да се присъди с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. От друга страна, обаче, видно от приложената квитанция 1245931/23.06.23 /прикрепена към лист 20 гръб/, жалбоподателката П. е платила 10лв. ДТ за два броя удостоверения /чието издаване е разпоредено с опр. от 15.03.23/, които са й били издадени и получени от пълномощника й адв. А. на 23.06.23. Платената за тях сума представлява направени разноски по делото и подлежи на присъждане с оглед изхода на спора.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение от 9.01.24 по г.д.№.2807/23 на СГС, ІІІ Б с. В ЧАСТТА, с която молбата на М. Н. П. и Т. И. П. за изменение на решение от 19.10.23 по г.д.№.2807/23 на СГС, ІІІ Бс., в частта за разноските е оставена без уважение в частта за присъждане на 10лв. държавна такса за издадени удостоверения, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение от 19.10.23 по г.д.№.2807/23 на СГС, ІІІ Бс., в частта за разноските, като 2

ОСЪЖДА А. В. М. да плати на М. Н. П. и Т. И. П. още 10лв. /десет лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК

ПОТВЪРЖДАВА определение от 9.01.24 по г.д.№.2807/23 на СГС, ІІІ Б с, в останалата му част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3