Решение № 13329 от 05.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13329 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110140519 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу А. Д. Г. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 2 898,32 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № ***, 394,87 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 16.01.2023 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 39,76 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г. и 7,19 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 16.01.2023 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 4912/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.02.2023 г.

Ищецът твърди, че между него и ответницата А. Д. Г., в качеството й на клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2019г. до 30.04.2022 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово 1 разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., А. Г., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Последната не е погасила в срок дължимите суми, както следва: 2 898,32 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 394,87 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 16.01.2023 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 39,76 лева – цена за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г. и 7,19 лева - лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 16.01.2023 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2023 г. до окончателното й заплащане. Поддържа, че за процесните суми в хода на производството по ч. гр. дело № 4912/2023 г. по описа на съда в полза на ищеца и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата А. Д. Г., чрез пълномощника си адв. Г., оспорва предявените искове по основание и размер с доводи относно липсата на облигационно правоотношение между страните, тъй като А. Г. не притежава качеството на собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот.

Поддържа се, че последната е наемател на жилището с наемодател Столична община. Ето защо намира исковете за допустими, но по същество за недоказани. Претендира присъждане на сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В проведеното на 27.11.2023 г. открито съдебно заседание ответницата, чрез упълномощения си процесуален представител, излага, че Г. е настанена в процесното жилище – общинска собственост на основание издадена заповед и ползва същото, но доколкото не притежава права върху имота, то между нея и ищцовото дружество не е налице твърдяното облигационно правоотношение. Уточнява, че оспорва доставката на топлинна енергия, както и размера на исковите претенции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено съществуването в правната сфера на ищцовото дружество на парични вземания от ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и съдържа оспорване на вземанията по заповедта за изпълнение, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил 2 такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот, следва и от клаузата на чл. 12, т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Съдът, при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, намира, че извън тези правни субекти, очертани в нормата на чл. 153, ал. 1 ГПК, клиент на топлинна енергия може да бъде и лице, което ползва топлоснабдения имот за собствени битови нужди със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване и същевременно е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за този имот при публично известни общи условия. В посочената хипотеза именно това трето, ползващо имота, лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и на страна по договора за доставка на топлинна енергия, която дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по реда на чл. 154 ГПК – пълно и главно, включително с установяване откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, и не се презюмира с установяване на самия факт на ползване на топлоснабдения имот.

Както беше изяснено, с отговора на исковата молба ответницата изрично оспорва предявените искове по основание, отричайки през релевантния период да е притежавала права върху процесния топлоснабден имот, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

Между страните не се спори, че процесният недвижим имот – апартамент 31 с адрес:

[адрес] е общинско жилище, както и, че в рамките на процесния период - м. май 2019 г. – м. април 2022 г. ответницата А. Д. Г. фактически е ползвала имота като наемател, по силата на настанителна заповед.

Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, данните от които сочат, че със Заповед № ЖН-04-А-020 от 18.02.2002 г. на кмета на район Л. ответницата А. Д. Г. и тричленното й семейство са настанени в двустаен апартамент, находящ се на адрес: [адрес] на основание Решение № 6 по протокол № 18/10.12.2002 г. на 3

Комисия по чл. 9 ППЗОС при район „К.п.“. Ответницата е удостоверила с подписа си получаване на заповедта на 18.12.2002 г.

Установява се, че въз основа на настанителната заповед, между Столична община, район Л., в качеството на наемодател и ответницата А. Д. Г., в качеството й на наемател, е сключен договор за наем от 16.03.2007 г., на основание чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община. От клаузите на договора (приет в заверен препис по делото) се изяснява, че по силата на същия наемодателят предоставя за ползване под наем на наемателя общинско жилище, находящо се в [адрес] – двустаен апартамент със застроена площ от 64,99 кв.м. и жилищна площ от 38,85 кв.м., за който е съставен Акт за общинска собственост № 5761/02.10.2002 г. на СО, район Л., срещу заплащането на месечна наемна цена в размер от 48,40 лева. Предвидено е, че договорът се сключва като безсрочен – арг. т. 2. Съгласно клаузата на т. 5.3 сред основните договорни задължения на наемателя е да заплаща редовно наемната цена, такса смет и всички консумативни разноски, свързани с ползването на общинското жилище. В клаузата на т. 8 е уговорено, че договорът се прекратява със заповед на кмета на района за прекратяване на наемните отношения по чл. 46, ал. 2 ЗОС и чл. 33, ал.

2 от Наредбата – при наличието на някое от основанията за това, предвидени в клаузите на т.