Решение № 16259 от 10.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16259 гр. София, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110130707 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗЕАД „******************“ ЕАД, чрез адв. А. Н., срещу *****************, с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 336,87 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 20.11.2020 г. при движение в гр. София по бул.

„**************“, пред ******** водачът З. К. Ц., управлявайки собствения си лек автомобил марка „*****“, с рег. *************, попаднал в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по автомобила. Към датата на настъпване на ПТП за увредения автомобил имало сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество по застрахователна полица № ******************, със срок на застрахователното покритие от 01.12.2019 г. до 30.11.2020 г. Във връзка с настъпилото ПТП собственикът на застрахования автомобил предявил пред ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, заведена под № 470419202055386. С доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 336,87 лева, което било изплатено на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от 01.12.2020 г. Твърди, че процесното ПТП било настъпило на път, стопанисван от ***************** – ответник в настоящото производство. С регресна покана изх. № 00137/13.01.2021 г. ищецът предявил претенция към ответника за 1 възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение. Поканата била получена от ***************** на 18.01.2021 г., като ответникът отказал да погаси задължението. За вземането си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.04.2021 г. по ч. гр. д. № 19911 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящия иск от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ***************** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Я.П. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. На първо място оспорва описаните в исковата молба фактическа обстановка и механизъм на настъпване на произшествието, тъй като същите се основавали единствено на субективните твърдения на водача на застрахования автомобил. Възразява, че имало разминаване между констатираните от служителите на КАТ увреждания по автомобила и тези, за които ищецът изплатил застрахователно обезщетение. За застрахователя не съществувало правно основание да изплати застрахователно обезщетение по процесната щета, тъй като не било доказано, че увреждането било в резултат на покрит застрахователен риск. Възразява, че при определяне на обезщетението не било взето предвид овехтяването на увредените части към датата на застрахователното събитие, поради което оспорва предявения иск и по размер. Оспорва твърдението на ищеца, че било налице бездействие по поддържането на пътя от страна на *****************. Напротив, към датата на настъпване на твърдяното събитие участъкът от бул. „**************“ ******** бил включен в списъка на улиците на абонаментна поддръжка. В тази връзка оспорва твърдението, че причина за настъпилите увреждания по застрахования автомобил била неравност на пътното платно. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил поради нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност – да намали размера на претендираното обезщетение поради съпричиняване. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „ЗЕАД „******************“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от адв. Т., в която заявява, че поддържа изцяло исковата молба.

В съдебно заседание ответникът *****************, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. Пенева, в която оспорва изцяло твърденията в исковата молба, че причина за настъпване на процесните увреждания по застрахования автомобил било несигнализирано препятствие на пътното платно, както и че ***************** била проявила бездействие по поддръжката на пътя. Моли съда да 2 постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от застрахователна полица № ******************, сключена на 29.11.2019 г., за увредения лек автомобил марка „*****“, модел „320 Д“, с рег. *************, собственост на свидетеля З. К. Ц., имало валидно сключен договор за имуществена застраховка „**********“ с ищцовото дружество със срок на застрахователното покритие от 12,00 ч. на 01.12.2019 г. до 23,59 ч. на 30.11.2020 г., с рискова клауза „Пълно Каско” и допълнителни покрития „Помощ на пътя (асистанс)“ и „Изплащане на обезщетение само по експертна оценка”. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2004 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил е 30.04.2004 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на 4500 лева.

Съгласно Раздел „Каско”, Глава Втора „Покрити рискове и изключения“, Клауза „Пълно Каско“ от Общите условия за „**********“, по тази клауза застрахователят покривал щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, както и изброените допълнително покрити рискове. Съгласно т. 2 от клауза „Пожар, природни бедствия и пътнотранспортни произшествия (ПТП) на МПС“ сред покритите рискове било ПТП – събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Общите изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в т. Х, Раздел „Общи положения“ от Общите условия на ищцовото дружество. Съгласно Глава Трета „Изплащане на обезщетение при частични повреди”, Раздел І „Регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на застрахователно събитие”, т. 1 при настъпване на застрахователно събитие застрахованият бил длъжен да уведоми застрахователя в срок от 3 дни от узнаването, както и компетентните държавни органи (полиция, служба „Пожарна и аварийна безопасност“ и други) с цел издаване на необходимия документ, и да вземе мерки за спасяване, ограничаване и намаляване на щетите на застрахованото МПС. Към заявлението за изплащане на обезщетение застрахованият или негов представител трябвало да представи при щети, причинени от ПТП – протокол за ПТП, констативен протокол за ПТП или двустранен констативен протокол за ПТП (т. 5.4.1 от общите условия). Съгласно Раздел V „Обезщетяване на МПС над 13 години“ застрахователното обезщетение за частични повреди 3 се определяло въз основа на опис на увредените детайли по калкулация на застрахователя.

От приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП, бланков № 1789179, се установява, че на 20.11.2020 г., около 19,30 ч., управляваният от свидетеля З. К. Ц. лек автомобил марка „*****“, модел „320 Д“, с рег. *************, се движил в гр. София по бул. „**************“ с посока от ул. „Владайско въстание“ към ул. „Десети километър“, когато срещу ******** минал през неравност на пътя и повредил предна ходова част в дясно. В протокола било посочено, че нямало видими щети по предна дясна гума и джанта.

Протоколът бил съставен от младши автоконтрольор при ОПП – СДВР и бил подписан от водача на увредения автомобил. Съгласно константната практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В хипотезата, когато протоколът за ПТП се издава от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на превозните средства, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При всички случаи доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.

Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.

Ето защо вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП. Поради това дори при липса на оспорване верността на протокола ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица (автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от значение за механизма на ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава. При неоспорване автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (вж. Решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр. д.

№ 3335/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС и цитираната в последното съдебна практика). Посоченият в Протокола за ПТП 4 механизъм на произшествието е потвърден напълно от заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза и от показанията на свидетеля З. К. Ц..