Решение № 594 от 17.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. Бургас, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова в присъствието на прокурора В. Ат. Г. като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20252100500828 по описа за 2025 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество(КОНПИ) с ЕИК 131463734, чрез процесуален представител – ю.к. Илия Илиев Севрийски, със служебен адрес: гр.София 1000, пл. „Св. Неделя“’ № 6, срещу Решение № 462 от 05.03.2025г., постановено по гр.д. № 20242120105423 по описа на Районен съд - гр. Бургас, с което КОНПИ е осъдена да заплати на Р. Б. М. ЕГН ********** и С. Б. М. ЕГН ********** сумата от 22 506 лв.,представляваща причинени им имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита в две съдебни инстанции по гражданското дело, заведено против тях от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, ведно със законната лихва, като КОНПИ е осъдена да им заплати и сумата от 2 010 лв., представляваща сторените по делото разноски на ищците.

В жалбата така постановеният съдебен акт се сочи за неправилен.

Изнасят се съображения, че изводът, до който

Бургаският районен съд, е погрешен. е достигнал с решението си

За необосновани от данните по делото се сочат аргументите в мотивите на решението, че извлечението от сметката на адвокат Ангелов доказва нареждането на сумата с основание „адв.възнаг. по дог за правна помощ и съдействие“, от което и с оглед анекса, 1 подписан от ищците с процесуалния им представител на 28.03.2024 г.,съдът приема за изяснено какво точно задължение е погасено чрез превода от 12 441, 62 долара и че той е в изпълнение задължението по Анекс 1 към Договор за правна услуга от 30.06.2022 г.

Според страната, съдът не е взел предвид факта, че обсъжданото извлечение от сметката на адвокат Ангелов не посочва за кой точно договор за правна помощ и съдействие се отнася това плащане, нито че преводът се извършва на основание договора от 30.06.2022 г.или Анекс 1 към него. Самото постъпление на посочената сума по сметката на адвоката не се оспорва от въззивника, но се възразява срещу извода на РС, че е ясно какво задължение е погасено с нея.Страната намира, че в този смисъл съдът е основал решението си само и единствено на вероятност за основанието за плащането, без наличието на конкретни доказателства, още повече, че става дума за голяма сума пари в размер на 22 506 лв.

За това според страната е еднакво възможно внесената сума да касае правна консултация, несвързана с делото, инициирано от Комисията или задължение по друг договор между страните.

Оспорва се като неправилен и изводът на Районен съд – Бургас, че ищците не са могли да претендират процесните суми в производството пред ОС-Шумен и Апелативен съд Варна, защото имуществото им е било запорupано и те не са могли да заплатят адвокатско възнаграждение по време на висящия процес за отнемане на незаконно придобито от тях имущество.

Опонира се също с довода, че не цялото имущество на ищците е било поставено под запори и възбрани, че има данни за притежавани от М.и два недвижими имота в гр.

Бургас, които не са били обект на проверката и от които също са могли да реализират доходи, а тези факти са били потвърдени и от приложеното по настоящото дело Определение № 260035 от 29.07.2022 г.на Окръжен съд - Шумен.

Подчертава се също, че според ЗОДОВ е в тежест на ищците доказването както на причинените вреди, така и на причинната връзка между тях и поведението на Комисията, което обаче не е било сторено по делото. Липсвали безспорни доказателства за това, че платената от ищците сума е свързана с воденото от Комисията производство, което само по себе си е основание за отхвърляне на иска.

В обобщение от изложеното се моли за произнасяне от БОС, с което обжалваното решение бъде отменено като неправилно и се постанови друго, отхвърлящо като неоснователен предявения срещу Комисията иск. Дири се юрисконсултско възнаграждение за представителството на страната в проведеното производство.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваеми Р. Б. М. с ЕГН ********** и С. Б. М. с ЕГН **********- двамата с постоянен и настоящ адрес ****** чрез процесуален представител адв. И. Н. Ангелов от ВАК, със служебен адрес: гр. Варна, ул.

„Петър Енчев” №7.

В отговора се изразява становище за неоснователност на оплакванията в жалбата против Решение № 462/05.03.2025 г. по посоченото гр. д. № 5432/2024 г.

2

Обжалваният акт се сочи за правилен, законосъобразен и обоснован от представените по делото доказателства, постановен при спазване на материалния закон и процесуално правните разпоредби.

Обосновава се пространно довод за неоснователност на възражението за липса на доказателства, установяващи връзката между вредите и поведението на КОНПИ, т.к. данните по делото доказвали основанието за извършеното като адвокатско възнаграждение плащане на конкретната сума.Намира се, че сключеният между страните Анекс от 28.03.2024г. ясно и конкретно описва каква сума и във връзка с какво трябва да бъде заплатена по сметка на адвоката. Ищците били превели изрично уговорената сума в Анекса по сметка на процесуалния си представител.

Споделят се от страната изцяло и съображенията на първата инстанция,отклоняващи възражението на ответниците, че възнагражденията на адвоката по делото е следвало да се претендират пред Окръжен съд Шумен и Апелативен съд Варна.

Поддържа се, че

Комисията е наложила пълна възбрана и запори на сметките на настоящите ищци и те не са могли да заплатят за защитата си. Това обаче не означавало, че не следва да платят уговореното възнаграждение на процесуалния си представител в покъсен етап, което и сторили. Именно за това търсят компенсация на загубата по реда на ЗОДОВ. Поддържа се, че М.и изобщо не са имали достъп до сметките си по време на процеса, иницииран от КОНПИ,че макар да са поискали неколкократно вдигането на запора върху тях до сума, равна на адвокатското възнаграждение, това им е било отказано от решаващия делото съдебен състав.

Считат, че след като претенцията на КОНПИ за отнемане на незаконно имущество е отхвърлена, след като са доказали причинените им вреди и причинната връзка между тях и действията на КОНПИ, и след като са изплатили на адвоката, макар и след приключване на делото възнаграждение за осъществената съдебна защита,имат право и на тези деловодни разноски.

Молят за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Контролираща страна Прокуратура на Р България чрез прокурор от БОП изразява становище в съдено заседание за основателност на жалбата.Не ангажира доказателства.

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а проверката по чл.269 от ГПК определя обжалваното решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, в отговор на въведените с жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, БОС приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 20242120105423 по описа на Районен съд - гр. Бургас е образувано по исковете на Р. Б. М. и С. Б. М. за осъждането на КОНПИ да им заплати като обезщетение сумата от 23 017 лв. за причинените им от неоснователно образуваното срещу 3 тях производство по реда на ЗОПДНПИ(отм.)имуществени вреди, представляващи заплатено за две съдебни инстанции адвокатско възнаграждение за процесуална защита, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното погасяване на задължението.

Претенцията е основана на чл.2а от ЗОДОВ.

Тя е обоснована с твърдението, че М.и не са имали достъп въобще до банковите си сметки, запорирани по искане на ищеца като обезпечение за бъдещото му удовлетворение със заповед от 17.10.17г. на Окръжен съд-Шумен. Освен това съдът, разглеждащ делото по исковата молба на КОНПИ отказал да вдигне наложените запори по банковите сметки на М.и,за да освободи средства за заплащането на държавна такса за въззивното обжалване на първоинстанционното решение, както и за заплащане на адвокатско възнаграждение за представителството им в производството пред Апелативен съд-Варна. Определението на окръжния съд в този смисъл било потвърдено и от въззивната инстанция- ВнАС.Средства за държавната такса за въззивното обжалване М.и заели от близки, но не успели да се снабдят с такива за адвокатското възнаграждение, не го заплатили и за това претендирали по реда на чл.78 от ГПК възстановяването само на разноски за държавна такса. Ето защо решение №61/29.03. 23г. по ВГД 579/22г. на Апелативен съд-Варна, отхвърлящо исковете на КОНПИ по ЗОПДНПИ(отм.)като неоснователни, присъдило на въззивниците само разноските, сторени за държавна такса.

В последствие, при касационното обжалване на въззивното решение, ВКС се произнесъл с Определение № 55 от 8.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2304/2023 г., с което частично обезсилил съдебното решение на ВнАС, досежно отнетите в полза на държавата парични постъпления по сметките на М.и и не допуснал касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част.

Ищците сочат, че предвид изложеното, били принудени да заплатят възнаграждението на адвоката си едва след като Шуменски окръжен съд вдигнал запорите от банковите им сметки с Определение от 22.01.24г.по ч.гр.д.№280/17г. По тази причина претендират платените за адвокат във въззивна и в касационна инстанции средства, възлизащи на общо 23 017лв.не по реда на чл.78 от ГПК, а като обезщетение по реда на чл.2а от ЗОДОВ, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаването на исковата молба, до окончателното издължаване.

В рамките на делото, с изменение на иска претенцията е намалена по размер на 22506лв.

В отговора си по чл.131 от ГПК ответник КОНПИ е оспорил претенциите като неоснователни и недоказани и е молил за тяхното отхвърляне.Въведените съображения са:

Комисията не е извършила незаконосъобразен акт, причинил вреди за ищците,тя е действала при обвързана компетентност, сезирана от надлежен орган, извършила дължимата проверка според закона и визираната в него процедура, не е постановила акт, респективно действие или бездействие в негово нарушение, а след установяване на имущественото състояние на 4

М. и неговата съпруга е направила обосновано предположение, че имуществото им е придобито пряко или косвено от престъпна дейност,доколкото липсва законен източник на доход;Апелативен съд-Варна е признал и присъдил на М.и внесената за въззивния контрол държавна такса, но не и възнаграждение за адвокат, за което страната е можела да поиска от съда допълване на акта, но не го е сторила;твърди, че внесената според представения по делото документ сума от 12 441,62лв. с основание“ за правна помощ и съдействие“не доказва точно процесното плащане на възнаграждения (за две съдебни инстанции),защото не съвпада по размер нито с общата претенция, нито с някое от отделно уговорените възнаграждения;оспорва се и причинната връзка между твърдените вреди и незаконосъобразните актове, действия и бездействия на Комисията.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил претенцията(след изменението й) и е присъдил поисканата по делото обща сума за обезщетение, представляваща заплатено от М.и адвокатско възнаграждение, ведно със законна лихва за забава върху нея, считано от датата на предявяването на иска, до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.2а,ал.1 от ЗОДОВ. КОНПИ е осъдена да заплати на ищците и сторените в производството деловодни разноски.

За да постанови този извод по същество, първоинстанционният съд е счел защитните възражения на ответника за изцяло неоснователни и е намерил, че правото на страната да дири разноските, които не е била заплатила във висящия процес поради липсата на средства, а едва след това, не е преклудирано.Освен това претенцията е намерена за изцяло доказана по основание и размер от събраните в процеса доказателства.