Решение № 2546 от 25.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2546 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20211100113871 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид:

Предявени са искове от Р. М. Х., ЕГН **********, чрез адв. К. П. - САК, съдебен адрес:.

София, ул. „******* против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул.

”Витоша” № 2, за заплащане на обезщетение вследствие образуваното и водено срещу него наказателно производство, след прекратяването му с влязла в сила Постановление на СРП на 22.03.2019 г., както следва:: - сумата 8 000 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“, изразяващи се в законната лихва върху сумата 15 000 лв. за периода 22.10.2010 г.

– 01.10.2015 г., - сумата 2 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди/заплатен адвокатски хонорар/, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и - сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие образуваното и водено срещу него наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от прекратяване на наказателното производство - 22.03.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 30.07.2010 г., сутринта, докато разговарял в кафене с негов познат на име М.Н., на последния се обадил негов близък с молба М. да отиде с него до банката. Ищецът придружил своя познат М. и неговия близък П. до клон на „Първа инвестиционна банка“ АД, находящ се в София, бул. „*******. През времето, в което П. бил 1 в офиса на кредитната институция, ищецът и приятелят му чакали пред клона, в ангажиран таксиметров автомобил. В него били задържани от органите на полицията. След задържането на Х. било повдигнато обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.

18, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за това, че направил опит да причини имотна вреда в размер 457 000 лв. С Постановление на прокурор ищецът бил задържан до 03.08.2010 г. в Следствения арест находящ се в София, бул. “******* № 42. На 03.08.2010 г. било проведено съдебно заседание по н.ч.д. № И-2782/2010 г., СРС, 114-ти състав, в което с определение решаващият орган взел по отношение на ищеца най - тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Със свой акт от 10.08.2010 г., СГС, по в.н.ч.д.№ 3687/2010 г. потвърдил мярката за неотклонение. С нова жалба по н.ч.д. № И-3389/2010 г. ищецът поискал изменение на наложената му мярка, но Софийски районен съд, 114-ти състав оставил същата в сила. С последващо определение от 08.10.2010 г. , СГС, XV състав, по в.н.ч.д. № 4385/2010 г., изменил мярката му за неотклонение в „парична гаранция“ 15 000 лв.

За времето от задържането му на 31.07.2010 г. до освобождаването му след внасяне на паричната гаранция ищецът твърди, че е пребивавал в Следствения арест на бул. “Г. М.

Димитров“, в София, където е бил настанен в килия с площ 12 кв.м., заедно с още трима задържани, при изключително лоши условия. Докато бил задържан, здравословното му състояние се влошило значително.

По – нататък в исковата молба ищецът твърди, че за него било невъзможно да заплати парична гаранция в такъв размер, поради което за периода 08.10.2010 г. – 22.10.2010 г. бил преведен в Софийски централен затвор до заплащането й по сметка на СДВР, където условията били идентични с тези в Следствения арест. Наложило се чичо му да изтегли заем и да заплати гаранцията.

Вследствие на изложените незаконосъобразни действия ищецът е претърпял множество болки и страдания. За дългото време, през което производството е било висящо изпитвал страх, притеснение и стрес от евентуална осъдителна присъда. Влошило се и здравословното му състояние, което е създало у него опасения за тежки увреждания от неспазване на необходимия режим за хроничното му заболяване - диабет, което дори може да има за резултат смъртта му.

Ищецът заявява също, че наказателното производство срещу него окончателно е прекратено с Постановление на СРП, влязло в сила на 22.03.2019 г.

По тези съображения ищецът претендира исковите сума, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2019 г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство по отношение на него и за претърпени имуществени вреди, считано от завеждане на делото, както и сторените разноски.

От негова страна са представени писмени доказателства, поискани са гласни такива.

2

Поискал е прилагане на пр.пр. № 11612/2015 г. по описа на СРП.

В хода по същество ищецът моли съда да уважи иска изцяло. Претендира разноски – адвокатско възнаграждение.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените искове изцяло по основание и размер.

Оспорва иска за неимуществени вреди по същество, като неоснователен и недоказан, при твърдения, че не е налице първия елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ - незаконно обвинение, по което наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда или с Постановление за прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или поради това, че същото не съставлява престъпление, съгласно изискването на чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.

Заявява, че ищецът не е приложил заверени преписи от Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, както и доказателства дали, и ако да - кога същото е влязло в законна сила. Освен това, според него, ищецът не е представил доказателства да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл.

209, ал. 1 вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4 НК, както и кога това се е случило, доколкото същото е относимо към доказване на главния факт - незаконното обвинение и продължителността на наказателната репресия.

Твърди също, че не са представени никакви доказателства в подкрепа на ищцовите твърдения за претърпени неимуществени вреди, свързани с негативни чувства и преживявания. В тази връзка заявява, че действията на ответника - наблюдаващия прокурор и разследващите органи от МВР по разкриване на престъплението с цел събиране на доказателства и привличане на обвиняем не са излизали извън законово определените рамки и са били изцяло законосъобразни.

Според ответника липсват и доказателства за съществуваща пряка причинна връзка между описаните в исковата молба вреди и дейността на Прокуратурата на Република България.

Твърди, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ от която се претендират болки и страдания, взета с определение от 03.08.2010 г. СРС, НО, 114 състав по ЧНД № И 2782/2010 г. на СРС, НО, 114-ти състав, продължила до 22.10.2010 г., когато е била внесена определената с Определение от 08.10.2010 г. по въззивно НЧД № 4385/2010 г. на СГС, XV състав, парична гаранция 15 000 лв., с което задържането под стража е било изменено в гаранция в пари, не са били взети по обвинението за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за което наказателното производство по досъдебно производство № 513 ЗМИП - 5490/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 11612/15 г. по описа на СРП е било прекратено с Постановление на СРП от 24.01.2019 г. по пр.пр.№ 11612/15 г. по описа на СРП.

Същевременно заявява, че Прокуратурата на Република България не следва за отговаря за условията в следствения арест.

Заявява, че от Справката за съдимост на ищеца още през 2009 г. с Решение на СРС по н.д. № 3

14151/2008 г., влязло в сила на 31.07.2009 г. той е бил признат за виновен за извършено през 2004 г. престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 НК, за което е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК с налагане на административно наказание - глоба в размер 500 лв. Същевременно месеци преди деянието, за което е бил разследван по настоящото наказателно производство в периода 10.2009 г. - 01.2010 г. е извършил в условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК - данъчно престъпление в особено големи размери - по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК, за което е бил осъден на лишаване от свобода 2 години и десет месеца с влязла в сила на 10.10.2012 г. присъда по НОХД № 221/12 г. на Окръжен съд – Добрич, а с присъда на СГС, НО, по НОХД № 1033/2017г., влязла в сила на 22.01.2020 г. е бил осъден отново за данъчно престъпление в особено големи размери по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 6 НК, извършено пак с няколко деяния през 2006 г. при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК.

Наложеното му наказание е било лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което /поради настъпилата реабилитация по предишното осъждане/ отново е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК. Следователно, според ответника, докато е било висящо разследването за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за което било водено наказателното производство по досъдебно производство № 513 ЗМИП - 5490/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 11612/15 г. по описа на СРП, ищецът е бил разследван по още две висящи наказателни дела за извършени тежки умишлени престъпления и следователно страхът от осъждане у него, ако е бил налице такъв, се дължи на тези производства, а не на настоящото прекратено наказателно производство.

Оспорва твърденията на ищеца за влошено здравословно състояние, при твърдения, че в ареста е получавал консултация и медицинска помощ за заболяването си, което и самият той твърди, а и не са представени писмени доказателства - медицински документи, доказващи такова влошаване.

Оспорва иска за неимуществени вреди по размер.

Оспорва иска за имуществени вреди и по същество, като неоснователен и недоказан.

Оспорва както факта на внасянето на сумата, така и факта и датата на освобождаването й.

Още повече, че ищецът сам твърди, че сумата е била осигурена и внесена не от него, а от чичо му и, следователно, ако е настъпила някаква вреда - пропусната полза, поради престояването на сумата по сметка на органите на МВР, то същата е пряка такава за трето лице, но не и негова вреда. Оспорва като неоснователна и недоказана и претенцията за имуществени вреди за сумата 2 000лв. – заплатен адвокатски хонорар за защита по наказателното производство, тъй като към исковата молба не са представени доказателства за уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

Възразява срещу присъждане на разноски за производството по делото.

Представил е писмени доказателства. Присъединява се към искането на ищеца да бъдат изискани и приложени материалите по досъдебно производство № 513 ЗМИП - 5490/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 11612/15 г. по описа на СРП.

4

Моли да се изискат материалите по НЧД № И - 2782/2010 г. на СРС, НО, 114 състав и приложено към него ВНЧД № 3687/2010 г. на СГС, както и НЧД № И - 3389/2010 г. на СРС, НО, 114 състав и приложено към него ВНЧД № 4385/2010 г. на СГС, XV състав.

В хода по същество ответникът, препращайки към отразеното в писмения отговор, заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, а, в случай, че съдът го приеме за основателен, да го уважи в много по – малък размер от претендирания. Възразил е срещу размера на адвокатското възнаграждение на адвоката – повереник на ищеца.

Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По искане на страните съдът изиска и приложи по делото ДП № 513 ЗМИП - 5490/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 16989/2022 г. по описа на СРП и НЧД № И - 2782/2010 г. на СРС, НО, 114 състав и приложено към него ВНЧД № 3687/2010 г. на СГС, както и НЧД № И 3389/2010 г. на СРС, НО, 114 състав и приложено към него ВНЧД № 4385/2010 г. на СГС, XV състав.

Не се спори в настоящото производство, че ищецът е привлечен като обвиняем през 2010 г. по ДП № 513 ЗМИП - 5490/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 11612/15 г. по описа на СРП и му било повдигнато обвинение за две престъпления: престъпление по чл. по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, като на 31.07.2010 г. е бил задържан за срок от 72 часа, а на 03.08.2010 г. по НЧД № И - 2782/2010 г. на СРС, НО, 114 състав му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 10.08.2010 г., постановено по ВНЧД № 3687/2010 г. на СГС тази мярка за процесуална принуди била потвърдена.