Решение № 260 от 19.03.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Стара Загора, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530101992 по описа за 2023 година

Предявен е иск от М. Г. Д. от гр. Стара Загора против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД - гр. София – по чл. 439 от ГПК.

Ищецът твърди, че срещу него било образувано и водено изпълнително дело №........ на ЧСИ ..........

Изпълнителното дело било образувано по молба на първоначалния взискател „Обединена Българска Банка“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу ищеца на 13.10.2010г., по ч. гр. дело № ........г. по описа на СтРС, по силата на който ищецът - М. Г. Д., и трето, неучастващо в спора лице - .........., били осъдени да заплатят солидарно на „Обединена Българска Банка“ АД следните суми: 3773,14 лева главница, дължима по Договор за кредит от 14.12.2007г., ведно със законната лихва за забава, считано от 12.10.2010г. до окончателно погасяване на вземането, 357,33 лева договорна лихва за периода 10.07.2009г. - 11.10.2010г., 294,44 лева - наказателна лихва, начислена от 10.07.2009г. до 11.10.2010г., както и 415,80 лева - разноски.

На 31.01.2018г. между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Обединена Българска Банка“ АД бил сключен договор за прехвърляне на вземания, с предмет процесното вземане.

Това обусловило и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск именно срещу този ответник.

През годините по делото постъпвали суми по принудителен и доброволен ред, което довело до погасяване на част от вземането по процесния изпълнителен лист.

Същото се установявало от приложения към исковата молба отговор от „ЕОС 1

Матрикс“ ЕООД, след проведена писмена кореспонденция между страните, касаеща вземането.

Ето защо твърди и моли да съдът да установи в своето решение, че ищецът не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата в размер на 3 723,23 - остатък от главница, дължима по Договор за кредит от 14.12.2007г., ведно със законната лихва за забава, считано от 12.10.2010г. до окончателно погасяване на задължението, за които бил издаден изпълнителен лист от 13.10.2010г. по ч. гр. дело №........г. по описа на PC Стара Загора, поради погасяване на вземането по давност и респективно на възможността за принудително изпълнение.

Счита, че вземането се явява погасено по давност, поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Сочи, че въз основа на цитирания изпълнителен лист от 13.10.2010г. било образувано по молба на първоначалния взискател „Обединена Българска Банка“ АД изпълнително дело №........ на ЧСИ .......... След образуване на изпълнителното дело били извършвани действия, с цел проучване имущественото състояние на длъжника, като била направена справка от НБДН, както и справка за налични трудови правоотношения, по които длъжникът полагал труд.

Извършена била справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника недвижими имоти. Всички тези действия обаче не съставлявали същински изпълнителни действия, а само обезпечавали успешното провеждане на изпълнението.

Поканата за доброволно изпълнение също била действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не изпълнително действие.

С молбата за образуване на изпълнително дело, въз основа на процесния изпълнителен лист, на основание чл. 116 б. „в” от ГПК се прекъсвала давността, с която се погасявало самото вземане. От този момент започвала да тече нова давност, която се прекъсвала с всяко валидно предприето изпълнително действие. Давността, с която се погасявало вземането, била давността, установена за самото вземане. Тъй като в случая се касаело за задължения по договор за издаване на кредитна карта, счита, че те се погасявали с изтичането на петгодишна погасителна давност.

В конкретния случай задълженията, претендирани с горецитирания изпълнителен лист, се явявали погасени по давност към датата на предявяване иска, тъй като бил изтекъл петгодишен период от време, през който взискателят бездействал, като не бил предприел действия по принудително събиране на дълга.

На 19.06.2017г. било предприето последното действие по принудително изпълнение. Това обстоятелство се установявало от изрично положения печат върху гърба на изпълнителния лист от страна на съдебния изпълнител. След тази дата, в период от 19.06.2017г. до 19.06.2019г. не били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност. И тъй като в течение на двегодишен период не били извършвани никакви валидни изпълнителни действия, то 2 на 19.06.2019г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явявало прекратено по силата на закона.

С прекратяване на изпълнителното дело, с обратно действие - от датата на последното валидно предприето изпълнително действие /в случая 19.06.2017г./ започвала да тече давността, с което се погасявало самото вземане, като в случая давността изтичала на 26.08.2022г., тъй като се касаело за вземания по договор за кредит, които се погасявали с петгодишна погасителна давност. При изчисляване на така посочения давностен срок били взети предвид и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., съгласно които, давностни срокове не текат в периода 13.03.2020г. - 21.05.2020г.

Последното валидно извършено изпълнително действие по изпълнително дело №........ на ЧСИ ......... било от дата 19.06.2017г.

След тази дата, в течение на повече от две години, не били извършвани никакви валидни изпълнителни действия, поради което на 19.06.2019г. на основание чл. 433 ал.

1, т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явявало прекратено по силата на закона.

Съгласно трайно установената съдебна практика с изтичане на двегодишен срок, през който взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни действия, изпълнителното производство се прекратявало по силата на закона. Необходимо било да са налице едновременно и двете предпоставки: изтичане на двегодишен срок и бездействие в този срок от страна на взискателя. В случая, изпълнителното дело се явявало прекратено по силата на закона на 19.06.2019г., тъй като към този момент се били осъществили визираните предпоставки. За да настъпи прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК не било необходимо съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на производството. То настъпвало по силата на закона.

С прекратяване на изпълнителното производство се преустановявали окончателно изпълнителните действия и се обезсилвали вече извършените такива. С прекратяване на изпълнителното производство се погасявало правото да се искат и извършват изпълнителни действия, както и се прекратявало задължението същите да се извършват и понасят. Правна последица от прекратяване на изпълнителното производство, било то и в случаите, в които прекратяването настъпвало по силата на закона, е че последващи изпълнителни действия, извършени след прекратяване на изпълнителното производство, се явявали недопустими и не произвеждали правно действие по отношение на страните по вече прекратеното изпълнително производство.

Вярно било, че с прекратяване на самото изпълнително производство вземането не се погасявало само по себе си, но при прекратяване на изпълнителното производство, било то и по силата на закона, с обратна сила, считано от датата на 3 последното валидно предприето изпълнително действие започвала да тече давността, с която се погасява самото вземане.

В случая последното валидно предприето изпълнително действие било извършено на 19.06.2017г. От този момент започнала да тече давността, с която се погасява самото вземане.

Относно момента, от който започвала да тече давността - дали това е моментът на последното изпълнително действие, или датата на прекратяване на изпълнителното производство, била налице задължителна съдебна практика, съгласно която давността течала от последното валидно предприето изпълнително действие. В този смисъл /ТР № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС - когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330 ал. 1, б. „д” ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие/.

Давността, с която се погасявало вземането, в случая била петгодишна, тъй като се касаело за вземане по договор за кредит. Предвид всичко гореизложено, от датата на последното изпълнително действие, а именно: от 19.06.2017г., което обстоятелство се установявало от отбелязването върху гърба на изпълнителния лист, не били извършвани други изпълнителни действия, поради което, в конкретния случай, на 26.08.2022г. вземането по изпълнителния лист се явявало погасено по давност и след тази дата, остатъкът от вземането, установено въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ........г., по описа на PC - Стара Загора, не могло да бъде предмет на принудително изпълнение.

Към настоящия момент изпълнителното дело било прекратено на основание чл.

433 ал. 1, т. 8 от ГПК с постановление на ЧСИ. Във всеки един момент обаче било възможно да бъде образувано ново изпълнително дело, както и да бъдат наложени обезпечителни мерки, а и изпълнителни действия срещу ищеца, независимо от обстоятелството, че вземането се явявало погасено по давност и не подлежало на принудително изпълнение.

С Определение № .......г. по ч.т.д.№ ........г., I т.о. на ВКС, изрично се приемало, че предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което бил издаден изпълнителен лист, е всякога допустимо. Правната сфера на ищеца се явявала накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /настоящ или бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализирал вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът имал интерес да установи. Достатъчен бил безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.

4

Вън от това, на 15.02.2023г. ищецът отправил писмено искане до ответното дружество процесното вземане да бъде отписано като погасено по давност от информационните масиви на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и да бъде заличено от Централния кредитен регистър. Искането бива изпратено до „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с писмо с обратна разписка чрез „Български пощи“ ЕАД, като съгласно известието за доставяне, писмото било получено на 17.02.2023г. Отговорът на кредитора гласял, че не били налице основания за отписване като погасено по давност на процесното вземане и същото нямало да бъде заличено от Централния кредитен регистър на БНБ. Също така било налице и „приканване“ към сключване на споразумение за доброволно погасяване на вземането.

Изложената правна и фактическа обстановка обуславяла правния интерес на ищеца от предявяване на настоящата искова претенция.

Тъй като срещу ищеца било водено изпълнително дело № ........ на ЧСИ ........., което макар и прекратено, давало възможност на ответното дружество - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по всяко време да образува ново изпълнително производство, въз основа на процесния изпълнителен лист, то за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Правният интерес на ищеца се обуславял и от поведението на ответното дружество, което претендирало вземането, видно от писмената кореспонденция между страните.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните задължения, представляващи остатък от установените с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ........г. по описа на PC - Стара Загора, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 13.10.2010г., а именно: 3723,23 - остатък от главница, дължима по Договор за кредит от 14.12.2007г., ведно със законната лихва за забава, считано от 12.10.2010г., до окончателно погасяване на задължението, поради погасяване на вземането по давност и респективно възможността за принудително изпълнение.