Определение № 306 от 25.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. София, 21.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно наказателно дело № 20241000600360 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат И. Н., защитник на л. св. П. С. С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора, гр. ***, срещу Определение № 124 от 01.03.2024 г., по чнд № 142/2024 г., по описа на Окръжен съд - Враца, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода по нохд № 4134/2023 г., по описа на Софийски градски съд, с остатък 3 месеца и 21 дни.

В жалбата си пред въззивната инстанция защитата на л. св. С. излага възражения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Сочи се, че неправилно първостепенният съд е приел в атакуваното определение, че не са налице достатъчно данни, удостоверяващи, че осъденото лице е дало достатъчно доказателства за своето поправяне.

Неправилно съдебният състав се позовавал и на представеното становище от администрацията на Затвора гр. ***, необсъждайки същото в пълнота, тъй като в него било посочено, че се наблюдавала положителна промяна в лишения от свобода, което не било взето предвид от решаващия съд. Прави се искане да се отмени Определението на Окръжен съд - гр. Враца и да бъде постановено ново,с което да се 1 уважите молбата за условно предсрочно освобождаване/УПО/ на осъдения С. от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода по нохд № 4134/2023 г. на Софийски градски съд.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, взе предвид атакувания съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустима с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и съответност.

При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено по следните съображения:

С определение от 01.03.2024 год., Окръжен съд – Враца, по чнд № 142/2024 год., е оставил без уважение молбата на л. св. П. С. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е установил относимите за произнасянето си факти и по двете изискуеми предпоставки, като е извършил цялостна и всеобхватна преценка за наличието на предпоставките, визирани в чл. 70 от НК, поради което изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от въззивния съд.

Съобразявайки представените по делото доказателства, съдът правилно и законосъобразно е констатирал, че е налице първата предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, тъй като към 01.03.2024 г. С. ефективно е изтърпял 1 година 1 месец и 5 дни, от работа 1 месец и 4 дни или общо е изтърпял 1 година, 2 месеца и 9 дни. Неизтърпяната част от наказанието е 3 месеца и 21 дни, тоест осъденият е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание.

От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху осъдения, въззивната инстанция констатира следното:

На първо място следва да се съобрази, че УПО при наличните предпоставки е право на всеки осъден, но в никакъв случай законодателят не е имал предвид, че следва да се приема като автоматична възможност за приложението му, ако са налице само някои положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице. За да се приеме, че съществуват предпоставките за такова УПО, следва по делото да са събрани толкова категорични доказателства, че същите да не дават възможност да се приеме, че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни действия. Тоест, лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за 2 ресоциализацията му в обществото като личност, зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии. Така че поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.

Макар и към датата на постановяване на атакувания съдебен акт срокът на изтърпяваното наказание лишаване от свобода да е бил преполовен (чл. 70, ал.1, т.1 НК), доказателствата за поправяне на лишения от свобода не са така убедителни, за да обосноват наличието на необратим корекционен процес. Действително в случая при осъдения С., както правилно е посочил в мотивите си и първият съд, се наблюдават положителни тенденции, които следва да бъдат адмирирани. Преценявайки доказателствата за поправяне на осъдения по смисъла на чл. 439а НПК, основният съд е установил, че по делото са събрани доказателства, че по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода осъденият С. се справя добре със задълженията си на работното място, посещава лектория "Християнски ценности", взема участие в организираните беседи в групата, избран е за отговорник на секция "вътрешен ред", спазва режима в затворното зведение и до момента няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Същевременно, съблюдавайки оценката по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план, както и останалите източници на информация, съдът е счел, че така посочената положителна тенденция при осъденото лице не е довела до поправяне в такава степен, че да не е необходимо изтърпяване на остатъка от наказанието.

Напълно уместно първостепенният съд е извел базовите фактори, възпрепятстващи понастоящем предсрочното освобождаване на жалбоподателя, а именно - непроменени средни стойности на риска от рецидив, запазени средни стойности на риска от вреди за обществото, непреодолените дефицитни зони, непреминаването през прогресивната система и неизпълнение в пълен обем на заложени в плана на присъдата цели и задачи. Разгледани съвкупно, тези обстоятелства не позволяват безпротиворечива оценка, че поправянето е настъпило по начин, позволяващ приложението на чл. 70 НК. Разбира се, доброто поведение на осъдения следва да получи необходимата положителна оценка, тъй като в принципен план то е плод на множество усилия от негова страна да докаже поправянето си в контекста на чл. 36 НК и разкрива положителна тенденция, която обаче не би могла по дефиниция да обоснове извод, че той е дал убедителни доказателства за своето поправяне. В случая няма как да бъдат игнорирани 3 отчетените от първата инстанция предпоставки, налагащи извод, че на този етап от изтърпяване на присъдата л.св. С. все още не е дал категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и че поправянето е настъпило по начин, позволяващ приложението на чл. 70 НК. Не могат да бъдат пренебрегнати и преодолени и посочените данни в доклада за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, че целите и задачите, заложени в плана на присъдата не са изпълнени към момента, че рискът от рецидив не е намален и остава все още в средните стойности, че рискът от вреди също е с непроменени стойности, че прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена докрай и че дефицитните стойности се запазват при разделите: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Не може да бъде игнорирано и наличието на формиран модел на извършване престъпления през различни периоди от време с последващи от това наказания лишаване от свобода, което според становището в Доклада е показателно за слабите възможности жалбоподателят да ограничава собственото си поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото.

Обосновано се налага изводът, че представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения от свобода С..

Настоящият състав намира, че констатациите на администрацията на затворното заведение, формирани в хода на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на осъденото лице, следва да бъдат кредитирани, тъй като са били придобити от наблюдението на лишения от свобода преди инициирането на процедурата за УПО от него. Всички доклади, оценки и становища, приобщени към затворното дело на осъдения, са били издадени от компетентен орган в кръга на правомощията му като административен орган по изпълнение на наказанията.

Неоснователно е възражението в жалбата на осъдения, че в обжалвания съдебен акт съдът не е коментирал обстоятелството, че от представеното становище от администрацията на Затвора гр.***, което не било обсъдено в пълнота, не ставало ясно в следващите 3 месеца и 21 дни какви конкретно цели са били поставени от гледна точка изпълнение плана на присъдата; какво е било постигнато до момента, за да се твърди, че са налице дефицитни точки и реално какво допълнително като работа с осъденото лице е следвало да бъде реализирано, за да се достигне до извод, че същият все още не се е поправил. Изрично на страница 4 и 5 от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът е посочил, че е препоръчително работата да продължи в разделите с констатирани дефицити и че е удачно осъдения да завърши корекционните програми, залегнали в плана на присъдата, с което ще придобие добри умения за самоконтрол и правилно решаване на 4 проблемите. Съдът е счел, че доброто поведение в контролирана среда и отчетената тенденция за положителна промяна през сравнително кратък период все още не са достатъчно основание да се смята, че осъденото лице е разчупило криминалния модел на поведение и неговата ресоциализация ще бъде успешна, като е посочил, че в бъдеще ще продължи да се оказва възпитателно въздействие, което би довело не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни убеждения.

Неоснователно е и възражението, че още при постъпване в пенитенциарното заведение в гр. *** С. е бил изтърпял реално повече от половината от наложеното му наказание, зачитайки времето на задържане в Следствения арест в гр. София и СЦЗ, като за да бъде заменен режимът в по-лек и съответно прекатегоризиран в открит тип, било необходимо преминаването на значителен период от време, което на практика според защитата правело обективно невъзможно прилагането на тези благоприятни промени. В тази връзка настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че видно от данните в Доклада за оценка на риска от рецидив и вреди с осъдения С. е било проведено индивидуално консултиране, при което е разговаряно относно заложените цели и задачи в плана на присъдата, като му е било разяснено, че е необходимо да се включи в корекционните програми, заложени в плана. На 22.01.2024 г. в дневника за индивидуална работа лишения от свобода С. е положил подпис, че е запознат с график № 341/ 09.01.2024 г. за провеждане на корекционни програми през 2024 г. с информация за реда за включване, а именно, чрез подаване на молба до началника на затвора. На 06.02.2024 г. е било проведено ново индивидуално консултиране с лишения от свобода С., като са обсъдени конкретни цели и задачи, а именно в зоната „Умения за мислене“ и отново му е напомнено, че е необходимо да участва в корекционните програми „Справяне с житейските проблеми чрез промяна в мисленето“ и „Умения за мислене“. И за трите срещи лишения от свобода С. е положил подпис в дневника за индивидуална форма за съгласие и достоверност. До момента на изготвяне на доклада лишеният от свобода С. не е декларирал в писмен вид желанието си да участва в корекционни програми съгласно плана на присъдата му и графика за провеждането на самите програми, което, видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, е било съобразено и взето предвид от решаващия съд. Оставащият период на изтърпяване на наказанието не изключва възможността работата с осъденото лице да продължи с оглед завършване на корекционните програми, залегнали в плана на присъдата именно за въпросния период, през който осъдения да придобие необходимите умения за самоконтрол и правилно решаване на проблемите.