Решение № 21238 от 22.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1832/2023
- Вид
- Решение № 21238
- Подписан
- 22.12.2023
- Състав
- Калина Венциславова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147, ал. 1, т. 7 · Закон за устройство на територията
- чл. 42, ал. 3, предл. последно · Закон за устройство на територията
- чл. 48, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 48, ал. 9 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 21238 гр. С., 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калина В. Станчева при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110101832 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Б. С. и Б. И. С., с която срещу Д. А. Д. и Ц. Д.
Д. е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които създават пречки за упражняване от ищците на право на собственост върху поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в гр. С., кв. „Г.Б.“, ул. „Ф.“ № 6 (за ищцата В. Б. С., - право на собственост върху тавански /трети етаж/ от жилищна сграда, разположена на горепосочения адрес, а за ищцата Б. И. С. – право на собственост върху първи етаж от жилищна сграда, разположена на процесния адрес), като премахнат за своя сметка незаконно построен в поземления имот на ищците гараж и оградата му.
Ищците твърдят, че са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. С., кв.
„Г.Б.“, ул. „Ф.“ № 6, като първата от тях – В. С. е собственик по нотариален акт на следния недвижим имот: тавански /трети/ етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. „Ф.“ № 6, застроена на 105 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещение, при граници на етажа: отдолу – М. И. С., отстрани – стълбище и двор, заедно с 1/3 ид. Част от общите части на сградата, която жилищна сграда е построена в дворно място, цялото от 834 кв.м., съставляващо УПИ ...., квартал 44 по плана на гр. С., кв „Г.Б.“, при съседи Б.А.в, А.Б.а, Д. и Ц. Д.и и улица, а по СКИЦА на имота от АГКК – Поземлен имот с идентификатор ..., адрес на поземления имот: гр. С., район „О. к.“, ул. „Ф.“ № 6, с площ от 840 кв.м., урбанизирана територия, ниско застрояване /до 10 метра/ и при съседи - .. .. ..., ...., ..3 и .. От другата страна ищцата Б. С. се твърди да е собственик по нотариален акт на първи етаж на триетажната жилищна сграда, описана по-горе. В исковата молба се сочи, че ответниците са собственици на съседния на ищците имот, а именно дворно място, съставляващо УПИ .. .а, квартал 44, по плана на гр. С., местността кв. „Г.Б.“, съгласно СКИЦА на поземлен имот от АГКК – поземлен имот с идентификатор ..... Навеждат, че ответниците съвсем незаконно са изградили в част от собствения на ищците имот, откъм неговата южна страна, гараж и са поставили там ограда, която е с около 35 см.
Бетонна основа и върху нея има около 2,20 м. висока метална ограда. Обясняват, че 1 последното се е реализирало без тяхно съгласие, а гаражът и оградата са изградени в разрез със законовите изисквания. По този начин ответниците пречат на ищците да осъществяват в пълен обем правото си на собственост върху собствения им имот и понеже доброволно страните не успели да разрешат възникналия помежду им спор, отправят настоящата си претенция пред съд. Молят искът им да бъде уважен, като претендират и присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д. А. Д. и Ц. Д. Д., чрез адв. Т. и адв. Х., и двете от САК, депозират отговор на исковата молба. В същия излагат съображения, че исковата претенция е изцяло неоснователна. Оспорват твърдението, че към датата на завеждане на иска съществува гараж, който да навлиза в имота на ищците, представляващ Поземлен имот с идентификатор .... На следващо място оспорват и твърдението, че процесната ограда, разделяща двата поземлени имота, е изградена „в разрез със законовите изисквания“. Обясняват, че поземлен имот – дворно място, стар парцел XII. от квартал 44 по плана на гр. С., кв. „Г.Б.“, е бил предмет на съдебна делба по гр.д. №/1989 г. по описа на СРС, при осъществяването на която дяловете на съделителите са определени съобразно съществуващата ограда и страните са постигнали спогодба, одобрена от съда, като са заявили, че нямат никакви претенции една към друга и уреждат окончателно отношенията, произтичащи от съсобствеността върху делбения имот. В резултат на извършената делба ищците са станали изключителни собственици на дворно място с площ от 834 кв.м., представляващо парцел ..., квартал 44м по плана на гр. С., местност „Г.Б.“, съставляващо по КККР ПИ с идентификатор ... с площ по кадастрална карта 840 кв.м., а ответниците са получили в дял и в изключителна собственост дворно място, цялото с площ от 846 кв.м., представляващо парцел ..., квартал 44, по плана на гр. С., местност „Г.Б.“, като описания поземлен имот е с идентификатор .... с площ от 858 кв.м. С последното ответниците аргументират съждението си, че процесната ограда е изгладена в пълно съответствие с всички приложими строителни правила и норми, в това число същата никъде не надвишава разрешената височина от 1,40 метра. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция. Претендират сторените в производството разноски.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е формиран спор относно обстоятелството, че ищците са съсобственици на недвижим имот с идентификатор ..., като ищцата В. С. е собственик по силата на нотариален акт за замяна на недвижим имот № 88, том III, рег. № .. дело № от 2004 г. на следния недвижим имот, а именно тавански /трети/ етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. „Ф.“ № 6, застроена на 105 кв.м. По силата на горепосочения нотариален акт за замяна на недвижим имот № 88, том III, рег. № .. дело № от 2004 г. ищцата Б. И. С. (в акта с имена Б. И. И) се легитимира като собственик на първи етаж от гореиндивидуализирания недвижим имот.
Безспорно е между страните още, а това обстоятелство се установява и от приобщения към доказателствената съвкупност по делото Протокол за съдебна делба по гр.д. №/1989 г. по описа на СРС, 4-ти районен съд, 7-ми състав, вписан в книгите за вписване Акт №, т, рег. № .. че ответниците Д. А. Д. и Ц. Д. Д. са съсобственици на поземлен имот е с идентификатор .... с площ от 858 кв.м., находящ се в гр. С., местност „Г.Б.“, бивш парцел ..., квартал 44, по плана на гр. С., местност „Г.Б.“.
За изграждането на имота на ответниците в унисон с изискуемите законови изисквания по делото е представено електрофотографско (ксерографско) копие на Разрешение за строеж № 24/06.04.1972 г. на К РНС.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М Д. Т.П. и В.Й.Ц От показанията на св. Т.П., сестра на ответницата Д., се установява, че 2 последната познава много добре имота, находящ се в гр. С., ул. „Ф.“ № 4, не само защото там живее сестра й, а и понеже от дете е запозната с местността, като свидетелят живее точно зад този имот. Разказва, че гаража е самата сграда, в сутерена и не е на улицата. Обяснява, че преди време имало беседка, която била премахната.
Освен настоящия друг гараж не е имало. Сочи, че имало направен навес, който обаче впоследствие също бил премахнат. Оградата, разделящата имота на ответниците, от този на ищците, е изградена някъде през 1970 година и представлява телена ограда с колци. Разказва, че няма постройка, която скоро време да е премахната от имота на ответниците, като относно навеса, същият бил премахнат преди време, защото сестра й не го харесвала.
От разказа на свидетеля Цизова, приятелка на ответницата Д., се констатира, че същата е наясно, че между страните в процеса съществуват спорни взаимоотношения.
Обяснява, че семейството на приятелката й има голям двор и понеже сама тя се занимава със земеделие, я викат, за да им помага. Съобщава в разказа си пред съда, че от много години посещава имота на ответниците, като единствената разлика в облика му през времето е съществуването на навес, който бил премахнат. Свидетелят не знае нито кой е построил навеса, нито пък кой го е премахнал, но сега вече него го няма.
В хода на съдебното производство е изслушано и заключение по съдебнотехническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Д. А., със специалност: геодезия, фотограметрия и картография, правоспособно лице по кадастър, лицензиран оценител на недвижими имоти. Към експертното становище е приложен и снимков материал, онагледяващ изводите на експерта. Вещото лице заключава, че при огледа на място е установен гараж с пеоменено предназначение в работилница, разположена в приземния етаж на жилищната сграда на ответниците, като гаражът е законно построен. Уточнява, че гаражът е в приземния етаж на жилищната сграда и е на отстояние 2,75 метра от оградата с имота на ищците. В заключението е констатирано, че оградата, разделящата двата процесни имота, е изградена от Д. А. Д. от метални колове, разположени на разстояние от два метра и телена мрежа с височина 1,40 м., като в предната част на имота оградата е върху бетонен цокъл с височина 0,60 м. и широчина 0,25 м. В отговор на последния поставен въпрос експертът сочи, че оградата е с дължима 62,50 м. и отстои от жилищната сграда на ищците от страната на улицата на 3,05 м. и 2,50 м. от вътрешната страна, а спрямо жилищната сграда на ответниците е на 2,75 м. и 3 метра. Не се установява навлизане в имота на ищците и площите на имотите по кадастрална карта съответстват на площите по разделителния протокол.
Експертът е защитил устно своето заключение пред съда и страните по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК. Заключението е обосновано, издържано и логически подредено, а и в унисон с други доказателства по делото, поради което съдът го кредитира в цялост.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение.
Този иск дава вещноправна защита срещу посегателства, които пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот. Правото на собственост върху имота има значение за основателността на негаторния иск, но въпросът за правото на собственост остава извън предмета на делото, доколкото по същия съдът дължи произнасяне само в мотивите на решението си. Ето защо и решението по такъв иск не формира сила на пресъдено нещо по отношение на правото на собственост на страните.
Ищците твърдят, че не могат да упражнява в пълен обем правото си на собственост, доколкото ответниците са навлезли в техния имот и с действията си им 3 пречат да ползват цялото дворно място като го обработват, засаждат култури, строят и пр., като абсолютното им право е накърнено в резултат на неправомерни строителноремонтни действия, извършени от ответниците.
Установява се от целокупния доказателствен материал по делото, в това число и най-вече от заключението на експерта, че гаражът на ответниците е построен в съответствие с законовите предписания. Така изведения извод се подкрепя и от приложеното по делото разрешение за строеж № 24 от 06.04.1972 г. на Кя РНС, издадено в полза на ответника Д. А. Д..
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство - ДВ, бр. 48 от 26 май 1995 г. (отм.) парцелите могат да се ограждат по регулационните линии към съседите с подходяща ограда, ако няма други изисквания за оформяване на вътрешнокварталните пространства. Според легалното правило, установено в нормата на чл. 48, ал. 3 от ЗУТ оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота. Когато оградата е плътна с височина над 0,6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Допустимо е оградата да се разположи и изцяло в имота на възложителя. От експертното заключение обаче се констатира, че височината на оградата не е над 0,6 м., а именно толкова и то в предната си част, където е поставена върху бетонен цокъл, което е и индиция, че това е нейната най-висока точка.