Решение № 4892 от 25.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4892 гр. София, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско дело № 20251100508169 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба с вх.№ 009361/27.02.2025 г. на ЧСИ Н.М. от длъжника по изпълнението Ц. М. срещу разпореждане № 003024/27.01.2025 г. за отказ за прекратяване на изпълнителното дело № 20128410402079.

В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като по делото не са извършвани изпълнителни действия повече от 2 години, като се излагат доводи за настъпила погасителна давност.

Взискателят Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД оспорва жалбата, като сочи, че не е бездействал за период по –дълъг от две години.

Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна тъй като по делото от образуването му през 2012г. са извървани изпълнителни действия, а взискателят е подавал множество молби за извършване на такива.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.433 ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, като чрез тълкуване, наложено от съдебната практика, се 1 приема че и самото извършване на изпълнителни действия въз основа на искането, е пречка за прекратяване на изпълнителното дело и следва да се отчете при изчисляване на двугодишния срок.

Изпълнителното дело е образувано по искане на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД на 14.02.2012 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 43508/2011 г. на СРС, като с искането за образуване взискателят е възложил на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника и избора на изпълнителен способ.

Съгласно указанията по т.10 от ТР 2/2015 г. не всички действия, извършени от съдебният изпълнител са относими към прекъсване на давността, респективно срока по чл.433, ал.1, т.8 ТЗ, а само тези, които са част от конкретен изпълнителен способ и в този смисъл изпращането на покана за доброволно изпълнение и призовки за принудително изпълнение до длъжника не представляват изпълнителни действия, освен в хипотезата, в които призовките са част от съдържанието на определен изпълнителен способ /аргумент от чл.449, ал.2 и чл.450, ал.2 ГПК по отношение насочването на изпълнението върху движими вещи/.

С разпореждане от 14.02.2012 г. изпълнението е насочено към движими вещи на длъжника, като е насрочен опис, за което е изпратено съобщение на длъжника, като действието не е извършено на насрочената дата поради неполучаване на съобщението. С разпореждане от 14.03.2012г. изпълнението е насочено към банковите сметки на длъжника, за което са изпратени запорни съобщения до банки, които действия не са довели до постъпления поради обстоятелството, че липсват авоари по сметките.На 27.05.2014 г. е насрочено отново опис на движими вещи, за което е изпратено съобщение до длъжника, което е върнато като невръчено.

Въз основа на договор за цесия от 15.05.2025 г. първоначалният взискател е заместен от цесионера Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, като с разпореждане от 09.11.2015 г. на съдебния изпълнител отново е насрочен опис, който не е извършен поради неполучаване на съобщението за насрочването му от длъжника.

Взискателят е поискал извършени на изпълнителни действия – насочване на изпълнението върху вземания на длъжника по банкови сметки и опис на движими вещи с молби от 09.11.2015 г., 01.08.2017г., 04.07.2018г., 14.08.2019г., 21.06.2021 г., 05.04.2022 г. и 31.10.2022 г, с които искания се прекъсва течението на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

При тези факти съдът намира, че двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не е изтекъл в нито един момент след образуване на изпълнителното дело и до постановяване на обжалвания отказ, тъй като течението му е прекъсвано многократно с искания на взискателя за предприемане на принудителни действия и предприемането на изпълнителни действия по насочване на изпълнението към вземания на длъжника и движими вещи, като резултатността на предприетите действия е без правно значение, тъй като не 2 може да се приравни на бездействие на взискателя, каквато единствено може да обоснове прекратяване на изпълнителното производство. В случая взискателят е активен, като а липсата на резултати се дължи на невъзможността да бъде открито и осребрено секвестируемо имущество на длъжника, което обаче не е основание за прекратяване на изпълнението.

Доводите за изтичане на погасителна давност спрямо вземанията са неотносими към основанията за прекратяване на принудително изпълнение, които подлежат на преценка от съдебния изпълнител, а следователно и в производството по обжалване на действията им, като същите следва да се релевират чрез отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, решението по който е основание за прекратяване съгласно чл.433, ал.1, т.7 ГПК.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли, с оглед което съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№ 009361/27.02.2025 г. на ЧСИ Н.М. от длъжника по изпълнението Ц. М. срещу разпореждане № 003024/27.01.2025 г. за отказ за прекратяване на изпълнителното дело № 20128410402079.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3