Решение № 388 от 04.03.2020, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 2020 г., гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 2537 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на

„Алдо Ритейл“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “С.С.“ № *, представлявано от В.М.Е., чрез адв. И.С. против РА № Р-03000318004000-091-001/23.05.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 167/09.08.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна, в частта, с която в тежест на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период 2017 г., в размер на 26 000 лв. -главница и 3 070.59 лв.-лихва.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт в обжалваната част, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, поради което се отправя искане за отмяната на оспорвания акт с присъждане на сторените разноски по делото.

Оспорват се изводите на приходните органи относно представения лицензионен договор за търговска марка за предоставяне на лиценз. Поддържа се, че органът по приходите е приложил формално разпоредбите на ЗКПО и ЗСч, касаещи документалната обоснованост на разходите и в нарушение на законовите норми не е признал за данъчни цели разходите по лицензионния договор, разширявайки териториалния обхват на ЗСч.

Сочи се, че търговска марка "ALDO", съществува и е регистрирана считано от 11.03.2004г., със срок на действие до 12.08.2022г. "Алдо Супермаркетс"ЕООД и "Алдо Холдинг"ЕООД са съпритежатели на национална комбинирана марка "ALDO" с peг. № 47361. Съпритежателят "Алдо

Холдинг"ЕООД също така е заявител на национална марка "ALDO”- комбинирана с вх. №135392/19.01.2015г., като

"Транскомерс" S.A. е вписан от Патентно ведомство на Р.България, като заявител/притежател/ползвател на търговска марка "ALDO" на база на Договор за прехвърляне на заявката за търговска марка „ALDO“ от 12.07.2017г. Едноличен собственик на капитала на "Алдо Ритейл"ЕООД е "Болкан Ритейл Холдинг" ЕООД, който е 100% собственост на "Алдо Холдинг" ЕАД, а той от своя страна е с едноличен собственик "Транскомерс" S.A. Във връзка с гореизложеното сочи, че "Алдо Ритейл" ЕООД се притежава от "Транскомерс" S.А. и съответно имат един и същ собственик, предвид което прехвърлянето на правата за ползване на търговската марка е логично и е с цел защита на интересите на собственика свързани с използването на интелектуалната собственост от трети лица.

Счита, че непризнаването на разхода за търговска марка в "Алдо Ритейл"ЕООД би нарушило логиката на ЗКПО и основни счетоводни принципи залегнали в Закона за счетоводството. Отчитането на разходи при получателя на правата "Алдо Ритейл" ЕООД, е свързано съответно и с отчитане на приходи при лицензодателя - "Транскомерс" S.А. Базирайки се на изложеното сочи, че възникването и отчитането на разхода за търговска марка е пряко свързан и е довел до възникването и отчитането на приходи в дружеството. Твърди, че в конкретния случай не се касае за извършване на обичайна "услуга", а за предоставяне на права "Алдо Ритейл"ЕООД да използва Търговската марка „ALDO“. За установяване на "реалното изпълнение на услугата" е следвало да се обследват всички обстоятелства касаещи реалното използване на Търговската марка, което не е сторено от органите по приходите. Счита, че са налице неоспорими и категорични доказателства в подкрепа на твърдението, че "Алдо Ритейл" ЕООД използва търговска марка ALDO в дейността си и в тази връзка твърденията на органа по приходите, че не е налице реално извършване на услуга са несъстоятелни.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и допълва оспорването на РА и в частта на определените лихви за ДДС за данъчен период м.10.2017 г. в размер на 4183,14 лв. мълчаливо потвърден от директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, тъй като в жалбата до директора на „ОДОП“ – Варна са изложени възражения и срещу определеното задължение по ЗДДС, за което няма изрично произнасяне, поради което счита, че е налице мълчаливо потвърждаване на акта за октомври месец, за лихви, в размер на 4183.14 лв.

По съществото на спора релевира доводи, че по отношение на документалната обоснованост, следва да се приеме, че такава е налице, спазвайки Закона за счетоводството и чл. 10 от ЗКПО. Неправилни са твърденията на приходните органи, че разходът може да бъде признат само и единствено, въз основа на фактура. Счита, че представеният по делото лицензионен договор и известие за плащане представляват документално основание за стопанската операция, която е осчетоводена в дружеството. Договорът съдържа всички реквизити, които са поставени в чл. 6 от Закона за счетоводството, а именно предмет, страни и цена на услугата. Освен това “Транскомерс“ S.A., който е контрагент на тези разходи е чуждестранно юридическо лице и не е предприятие по смисъла на закона, не е извършвало стопанска дейност на територията на страната, което да го квалифицира като предприятие по смисъла на закона.

Процесният лицензионен договор за неизключителен лиценз на търговската марка е действителен и представлява основание за изпълнение на поетите по него взаимни задължения. Задължението за заплащане на лицензионна такса възниква още с подписването на договора и то е независимо от алтернативния вариант предвиден за заплащане.

Правата по търговската марка са валидно прехвърлени със сключването на лицензионния договор, а не включването му в патентното ведомство не е основание да се счита че не се отразява на правата и задълженията на страните. Вписването в патентното ведомство по чл.

25, ал. 5 от Закона за марките и географските означения /отм./ и чл. 590 от Търговския закон има единствено декларативно действие и не обуславя възникването на даденото обстоятелство.

В този смисъл, счита, че това действие, което законодателят е предвидил, има отношение към трети лица само, в случаите когато лицензополучателят следва да се противопостави по съдебен ред, ако някой друг използва марката и тя не е вписана. Ако договорът не е вписан, това не води до нищожност на договора, а до неговата относителна недействителност, тоест между страните договорът е действащ и се дължи възнаграждение.

Предвид характерът на дейността на жалбоподателя, а именно дистрибуция на стоки в магазини от групата „Алдо“, същият е използвал по най-различни начини търговската марка, включително и чрез извършването на реклама. Отчитал е приходи от възнаграждение за извършването на тези дистрибуторски услуги, както и е отчитал приходи от рекламна дейност, при изготвянето на брошури, в която са участвали трети лица. Видно е, че тези брошури, съдържат търговската марка „Алдо“ и са разпространявани в групата „Алдо“. Брошурите са предоставяни с фактури и на клиентите от група „Алдо“.

Представя и писмени бележки.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По съществото на спора не изпраща представител. С писмено становище по делото поддържа, че жалбата е неоснователна, поради което отправя искане за отхвърлянето й като неоснователна, с присъждане на сторените по делото разноски в размер на 1402.12 лева юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №

Р-03000318004000-020-001/11.07.2018 г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-0300031804000-020-002/11.01.2019 г. Производството е спряно със Заповед № Р-0300031804000-023-001/03.09.2018г. и възобновено със Заповед № Р-03000З1804000-143-001/26.11.2018г. в обхват корпоративен данък по ЗКПО, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от 01.01.2017г. до 31.05.2018г. В срока по чл. 117 ал.1 от ДОПК ревизиращият екип е изготвил Ревизионен доклад № Р-03000318004000-092-001/26.03.2019г., връчен по електронен път на дружеството на 27.03.2019г., в който са били обективирани фактическите констатации, установени в хода на производството, и направените от органите по приходите правни изводи по приложението на материалния закон. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК не е постъпило възражение срещу констатациите на РД.

Ревизионното производство е приключило с издаден РА № Р-03000318004000-091-001/23.05.2019 г. по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който са били потвърдени извършените процесуални действия, мотивите и правните основания, въз основа на които е определена данъчната основа за облагане, с корпоративен данък за 2017 г. и в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. РА е оспорен по реда на чл. 152 от ДОПК, като с решение № 167/09.08.2019 г. директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП го е потвърдил в частта, с която са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2017 г. в размер на 26 000 лв. -главница и 3 070.59 лв.-лихва.

В хода на ревизионното производство е било установено, че основен предмет на дейност на жалбоподателя е търговия на едро. Писмените обяснения, представени от ревизираното дружество, сочели на търговски взаимоотношения с основните контрагенти-свързани лица, които се базирали на еднотипни рамкови договори за доставка на стоки и договори за услуги и материали, с едногодишен срок на действие. След извършен анализ на представената счетоводна документация, органът по приходите установил, че през м.04/2017 г. е отчетен разход за външна услуга в размер на 260000 лв. осчетоводен по дебита на сч.сметка 602 „Разходи за външни услуги” и кредита на сметка 499 „Други кредитори". Този разход бил отразен по дебита на сметка 611 „Общопроизводствени разходи" и в намаление на текущия финансов резултат на дружеството. Констатирано било, че процесната сума е фиксирана лицензионна такса за ползване на търговска марка, по силата на лицензионен договор от 03.04.2017г. между „Транскомерс” S.А., в качеството му на лицензодател и „Алдо Ритейл”ЕООД, в качеството му на лицензополучател.

В хода на ревизията било констатирано, че съгласно лицензионен договор от 03.04.2017г.

„Лицензодателят" е изключителен собственик на търговска марка „ALDO” и има право и власт да предостави на „Лицензополучателя” правото, привилегията и лиценза да използва търговската марка върху или във връзка със стоките и/или услугите, обхванати от регистрациите. Срокът на договора е една година.

Съгласно т.1, б.А от Договора „Лицензодателят” предоставя на „Лицензополучателя" неизключителен лиценз да използва търговската марка върху или във връзка с Продуктите в Република България, както и върху опаковъчни, промоционални и рекламни материали, свързани с това. Лицензодателят предоставя на лицензополучателя неизключителното право и лиценз да използва, да продава, дистрибутира и рекламира Продуктите на територията, като се договаря, че този лиценз ще се отнася само за търговската марка и Продуктите и не се простира върху каквато и да е друга марка, продукт или услуга. В договора е посочено, че лицензополучателят няма право да предоставя сублицензи на трети страни без предварителното писмено съгласие на Лицензодателя, което може да се откаже по всяка причина. В т.3 от договора е посочено, че като възнаграждение за лиценза „Лицензополучателя” дава съгласие да плаща на „Лицензодателя" фиксирана лицензна такса в размер на 260000 лв., като възнаграждението се дължи независимо от това дали „Лицензополучателя" упражнява търговска дейност за срока на действие на договора. Съгласно т.9 от Договора „Лицензополучателя” признава стойността на репутацията, свързана с търговската марка и потвърждава, че търговската марка и всички права по нея, включително репутацията принадлежат на „Лицензодателя”.