Решение № 442 от 09.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. П., 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.

А. В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. К.а като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500618 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 672/27.05.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220102616 по описа за 2023 г. на Районен съд – П. е прието за установено по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на ответниците Е. Н. Г., ЕГН **********, и Й. И.

Г., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. Б., ***, че ищцата С. Л.

Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ***а, е собственица на реална част с площ от 44 кв.м, представляваща част от собствения й поземлен имот с идентификатор ***, която част погрешно е заснета на кадастралната карта, одобрена със заповед РД18-34/20.05.2011 г. на изп. директор на АГКК като част от имот с идентификатор *************, собственост на ответниците. Тази площ е със съседи имоти ************* и ************ и е заключена между точките 1, 2, 3, 4 и 5 и защрихована в черно на комбинираната скица на вещото лице Х.К. на лист 94 от делото, която да се счита за неразделна част от решението.

Осъдени са Е. Н. Г. и Й. И. Г. да заплатят на С. Л. Д. разноски по делото в размер на 1900 лв.

Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба само от Е. Н. Г., с изложени оплаквания за незаканосъобразност и необоснованост. Сочи се, че първоинстанционният съд 1 не се бил съобразил с изложените в писмения отговор мотиви и с изложените такива в съдебното заседание, както и със събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е достигнал до напълно погрешен извод. Твърди се, че праводателите на жалбоподателя са придобили спорната реална част на общо основание въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, текла след влизането в сила на ЗУТ на 31.03.2001 г., тъй като за разлика от ЗТСУ, чл. 200 от ЗУТ давал възможност за придобиване по давност на реални части от ПИ, които можели да се присъединят към съседен имот. Сочи се, че РС-П. не се бил съобразил с изложените в писмения отговор факти, че ответникът бил добросъвестен купувач на имот, който по регулационния план на гр. Б. представлявал УПИ с площ 800 кв.м и с тази площ бил нанесен в КККР от 2011 г. Безспорно било по делото, че Г.и са придобили правото на собственост върху процесните идеални части от имота на основание давностно владение, осъществявано от техните праводатели, а те самите били добросъвестни купувачи на имота с площ от 800 кв.м, в който се включвала и спорната част. Имот с тава площ бил нанесен в кадастралната карта от 2011 г.

Излагат се твърдения, че отчуждителното действие на плана за придадените по регулация части при действието на ЗТСУ настъпвало по силата на самия план и не било обусловено от обезщетяваните на собствениците на частите, придадени по регулация към други парцели. Придаването е станало с плана от 1979 г., когато самият план е имал отчуждително действие и придадените по регулация части от парцели към други такива преминавали в собственост на титуляря на правото на собственост на парцела, към който са придадени от момента на придаването. Приобретателят на тази идеална част се считал за собственик независимо дали е заплатил придаваемото място или го е завзел и придобиването се считало за безусловно от момента на прилагане на регулациите. Сочи се, че собственикът на имота, към който частта се придава, придобивал придадената част със завземането й, независимо дали законно, чрез плащане на обезщетение, или не. Лицето, от което е отнета придаваемата част, в този случай не можело да се легитимира като собственик, както и да проведе иска си успешно. Собствеността преминавала по силата на самата регулация, а тя придобивала значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, а това ставало или със заплащане на придадените части, или със завладяването им и с владение върху тях в продължение на 10 години и придобиване по давност, или чрез издаване на констативен нотариален акт (чл. 134, ал. 2 о ЗТСУ (отм.). В конкретния случай регулацията се считала за приложена чрез придобиване по давност на продавачите на семейство Г.и и чрез издаването на констативен нотариален акт от 2016 г.

Владението продължило достатъчно дълго и не било отблъснато от ищцата, като се сочи, че двамата продавачи били признати за собственици по давност и наследство на 257/800 идеални части от имота, които отговаряли на общо 257 2 кв.м., придадени към имота по регулация, в които влизали и процесните 40 кв.м. Твърди се, че дори регулацията да не е била приложена, неприлагането й нямало отражение върху собствеността и съответно §8 от ЗУТ намирал приложение само ако към датата на влизане в сила на ЗУТ последният действащ регулационен план не е бил приложен и била неприложима в конкретния случай. Сочи се, че неправилно Pайонен съд-П. е възприел, че показанията на свидетелите на ответната страна били непоследователни и противоречиви. Безспорно двете свидетелки чрез своите показания доказвали, че дядо А. е владял и обработвал процесиите 40 кв.м. Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Й. Г., която счита жалбата за основателна, съобразно изложените в нея мотиви, а решението за неправилно. Искането е жалбата да бъде уважена. Постъпил е писмен отговор от С. Д. чрез адв. Б. с искане решението на Районния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно с изложени мотиви, обосноваващи правилността на решението на Районния съд. Няма доказателствени искания, формулирани в отговора на въззивната жалба.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Е. Н. Г. и Й. И. Г., ищцата С. Л. Д. е твърдяла, че е собственик на урегулиран парцел ІV-229 в кв.22 по регулационния план на с.М. Б., квартал на гр.Б., с площ 600 кв.м., ведно с построените в същия парцел стара паянтова къща и лятна кухня при съседи: улица, М.Х., Г.Д.П. и Г.К.Н., като придобила имота чрез дарение от майка си, която на свой ред го е получила като реален дял след делба на наследство от нейния баща и дядо на ищцата. Твърди се, че по силата на плана за дворищна регулация от 1979 г. части от нейния имот са придадени към съседни имоти и обратно, части от съседни имоти са придадени към нейния. Тази регулация била само частично приложена, като липсвали данни за уредени регулационни сметки с УПИ XV-306 (имота на ответниците), за което представя удостоверение. С изтичането на срока по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове се прекратявало автоматично. През 2019 г. обаче ответникът Е. Г. по време на брака си с Й. Г. закупил имот 306 от досегашните му собственици и започнал да разрушава преградния зид по границата на двата имота. По подадения от ищцата сигнал било отказано образуване на досъдебно птоизводство, тъй като се касаело за гражданскоправен спор. Ищцата се снабдила със скица на 3 собствения си имот и разбрала, че придаваемата част по неприложената регулация, с площ около 40 кв. м, била заснета като част от имот 306.

Искането е да бъде постановено решение, с което да бъде прието по отношение на ответниците, че ищцата С. Л. Д. е собственик на терен с площ около 40 кв.м. при съседи: ПИ 0359.503.306 и ПИ 0359.503.304, но поради грешно заснемане на границата неправилно е включен като част от съседния имот – ПИ с идентификатор *** съгласно КККР на гр.Б., одобрена със Заповед № РД18-34/20.05.2011 г. на изп. Директор на АГКК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Е.

Г. по време на брака си с Й. Г. чрез техния процесуален пълномощник, с който са оспорили предявения иск по основание. Твърдели са, че са добросъвестни купувачи на имот с идентификатор *************, който по регулационния план на гр. Б. представлявал УПИ с площ 800 кв.м и с тази площ бил нанесен в КККР от 2011 г. Отчуждителното действие на плана за придадените по регулация части настъпвало по силата на самия план и не било обусловено от обезщетяваните на собствениците на частите, придадени по регулация към други парцели. От влизането в сила на плана - 28.03.1979 г. - се считало, че придадената част е станала собственост на праводателите на ответниците (наследодателя на техните продавачи). Собственикът на имота, към който частта се придавала, придобивал придадената част със завземането й, независимо дали е законно, чрез плащане на обезщетение, или не. Лицето, от което била отнета придаваемата част, в този случай не можело да се легитимира като собственик и не можело да проведе иска си успешно.

Собствеността преминавала по силата на самата регулация, а тя придобивала значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, като това ставало или със заплащане на придадените части, или със завладяването им и с владение върху тях в продължение на 10 години и придобиване по давност, или чрез издаване на констативен нотариален акт (чл. 134, ал. 2 о ЗТСУ (отм.). В конкретния случай регулацията се считала за приложена чрез придобиване по давност чрез владение от дядото на продавачите и неговите наследници и чрез издаване на констативен нотариален акт от 2016 г. Владението било продължило достатъчен срок и не било отблъснато от ищцата. Двамата продавачи били признати за собственици по давност и наследство на 257/800 идеални части от имота, които отговаряли на общо 257 кв.м, придадени към имота по регулация, в които влизали и процесните 40 кв.м. Дори регулацията да не е била приложена, неприлагането й нямало отражение върху собствеността. Параграф 8, ал. 1 от ЗУТ намирал приложение само ако към датата на влизане в сила на ЗУТ последният действащ регулационен план не е бил приложен и била неприложима в конкретния случай. Ответниците са твърдели още, че ищцата е декларирала 4 своя имот като 507 кв.м, т.е. тя владеела толкова. Не била обжалвала заповедта на изп. директор на ИГКК, с която имотът й бил заснет като имот с площ 507 кв.м. За владения на място имот от ответниците било извършено по тяхно възлагане трасиране, означаване и координиране, и се оказало, че владяната на място площ от 800 кв.м съвпадала с нанесеното в кадастъра.

Ответниците са твърдели, че от петитума на исковата молба не ставало ясно дали е предявен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК или иск по чл. 54, ал. 2 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Твърдели са, че ако е предявен иск по чл. 124 от ГПК, той бил недопустим, защото преди това следвало да се проведе специалният иск по чл. 54, а. 2 от ЗКИР, а ако бил предявен искът по ЗКИР, той бил неоснователен.

По този въпрос районният съд е взел становище в обжалваното решение, като е дал правна квалификация на спора като такъв по чл.54, ал2 от ЗКИР.

Приел е, че в своята практика ВКС приема, че дали предявеният положителен установителен иск ще бъде квалифициран по чл.54, ал.2 ЗКИР или по чл.124, ал.1 ГПК, зависи единствено от твърденията, с които е обоснован правният интерес. Ако същите са свързани с липсата или наличието на неточно отразяване на границите на правото на собственост в кадастралната карта, искът е по чл.54, ал.2 ЗКИР, а ако правния интерес се извежда от други твърдения - по чл.124, ал.1 ГПК. (Цитирал е решение № 70 от 20.06.2016 г. по к.гр.д. № 6305/2015 г. на II ГО на ВКС). Посочил е, че в т. 4 от ТР 8/2014 г. от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС е прието, че провеждането на иска по ЗКИР не е предпоставка за допустимост на "иск за собственост".

Посочил е още, че и преди изменението от м. юли 2016 г., заличаващо думите "към момента на одобряване на кадастралната карта" в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР в дефиницията на непълнота или грешка, практиката е приемала, че "определението, дадено в § 1, т.16 ДР ЗКИР, следва да се тълкува не изолирано, а във връзка с чл.2, ал.5 и чл.51 ЗКИР, в смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респ.