Решение № 355 от 25.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20235001000375 по описа за 2023 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 вр. с чл. 294 ГПК.

Обжалвано е решение № 260006от 27.01.2023г., постановено по т.д. № 328 по описа за 2018г. на ОС С.З., с което ЗАД „Д.Б.Ж. З.“ АД е осъдено да заплати на В. Т. К. ЕГН .... сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 16.12.2017г., ведно със законната лихва от 27.06.2018г. до окончателното й заплащане, а иска до пълния предявен размер от 40 000 лв. е отхвърлен.

Решението в отхвърлителната част е обжалвано от ищеца В. Т. К. ЕГН ...., представляван от адв. М. М. с твърдения за неправилност и необоснованост при определяне справедливия размер на обезщетението и формално приложение на чл. 52 ЗЗД. Искането отправено до въззивният съд е решението в частта, с която предявения иск е отхвърлен за разликата над присъдените 20 000 лв. до претендираните 40 000 лв. да бъде отменено и да бъде поставено друго, с което иска бъде уважен в пълен размер като в полза на ищеца се присъдят още 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2018г.. Претендира разноски.

Решението в частта, с която ЗАД „Д.Б.Ж. З.“ АД е осъдено да заплати на 1

В. Т. К. ЕГН .... сумата над 15 000 лв. до присъдените 20 000 лв. е обжалвано от ЗАД „Д.Б.Ж. З.“ АД с твърдения за неправилност на изводите на съда досежно определения справедлив размер на обезщетението и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неразгледано възражение за съизвършителство на вредоносния резултат.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който В. Т.

К. ЕГН ...., представляван от адв. М. оспорва жалбата на дружеството застраховател и настоява съдебното решение да бъде потвърдено.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно съединени искове на В. Т. К. , ЕГН ********** с адрес: с. Д., ул. “С.” №8 против ЗАД „Д.Б.Ж. З.“ АД ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.

С., ЖК Д., бул. „Г.М. Д." № 1 с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 17.56 лв.. Твърденията, на които се основават предявените искове се свеждат до следното: на 16.12.2017 г. около 9.05 ч. на път ІІ-57, км. 2, при предприета неправилна маневра „изпреварване“ от страна на водача на л.а. „Ф.П.“, рег. № ...., същият е навлязъл в платното за насрещно движение, където е реализирал ПТП с насрещно движещия се в собствената си лента товарен автомобил „Ф.Т.“ рег. № ...., в резултат на което е пострадал ищеца – пътник в лек автомобил „Ф.П.“. В. К. твърди, че за станалото е съставен констативен протокол за ПТП № 1228р-14946 от 18.12.2017г. и е образувано ДП № ЗМ-329/2017 г. по описа на ОД на МВР С.З., както и че причина за настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Ф.П.“, рег. № .....

Ищецът твърди, че в резултат на процесното ПТП е получил следните травматични увреждания: мозъчно състресение, травма в областта на главата, в областта на гърдите, в областта на корема, на кръста и крайниците и счупване на долния край на лъчевата кост. Заявява, че при постъпване в УМБАЛ „Проф. Ст. К.“ АД е имал изключително силни болки в главата, гърдите, корема, крайниците и таза, а за кратко е загубил и съзнание, както и че след проведена медикаментозна терапия и поставяне на гипсова шина за обездвижване на фрактурата е изписан след три дневен престой от 16.12.2017г. до 19.12.2017г.. Сочи, че лечението му е продължило в домашни условия, при спазване на определен режим и терапия и провеждане на контролни прегледи от ортопед. Твърди, че при сваляне на гипсовата имобилизация на 25.01.2018г. е установен оток и ограничен обем на движенията в областта на гривнената стара и затруднен захват на ръката, а при проведени последващи прегледи не е установено подобрение, поради 2 което му са назначени физиотерапевтични процедури. Въпреки проведеното лечение, при извършен преглед на 26.04.2018г. ищеца сочи, че отокът отново е бил наличен, а движенията му са ограничени и болезнени, като е установена невъзможна екстензия на втори, трети и четвърти пръст, а пети е останал в контрактура. Ищецът твърди, че получените увреждания са затруднили трайно движенията на горен десен крайник за период по – дълъг от тридесет дни и са предизвикали неудобства и трудности в ежедневието, като фрактурата е наложила чужда помощ при задоволяване на елементарни битови потребности, а определения период на временна нетрудоспособност от 16.12.2017г. до 05.03.2018г. е препятствал възможността му да работи.

Сочи, че станалото се е отразило и на психиката му, като преживяния стрес е отключил негативни емоции, главоболие, проблеми със съня и постоянни кошмари, предизвикал е чувство на непълноценност и зависимост от околните, довел е до тревожно – депресивно разстройство, социална изолация и страх от шофиране.

Въз основа на изложеното и като твърди, че вредите са му причинени в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил „Ф.П.“ рег. № ...., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, който е би уведомен с покана на 27.06.2018г. за изплащане на застрахователно обезщетение, но въпреки това не е определил, нито заплатил такова, настоява съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД "Д.Б.Ж. З.“ АД да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, в размер на сумата от 40 000 лв., както и обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на 17.40 лв., представляващи платена потребителска такса, съгласно фактура № 3000022649 от 19.12.2017г., ведно със законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът – ЗАД "Д.Б.Ж. З.“ АД ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С. 1172, бул. „Г.М. Д." № 1 в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Конкретно оспорва твърдението, че станалото ПТП е причинено единствено по вина на застрахования при него водач, както и описания механизъм на ПТП-то. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан и оспорва твърдяните да са настъпили увреди за ищеца, както и размера на претендираното обезщетение, който счита за значително завишен и несъответен на принципа на справедливост.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищеца подържа твърденията в исковата молба относно обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното ПТП, както и твърденията за претърпени травматични увреждания и във връзка с тях настъпилите 3 имуществени и неимуществени вреди. Оспорва възраженията на ответника както неоснователни.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който ответника подържа направените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „А.“ АД не е взело становище по жалбата.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ със застрахователна претенция, депозирана на 27.06.2018г. /л.24-26/, по която с писмо изх. № 2789 от 17.07.2018г. е уведомил заявителя, че е необходимо представянето на конкретни документи, като липсват данни да е определил и изплатил застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да определи и изплати обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

Не е спорно, а това се установява и от данните съдържащи се в задължителната за настоящия съд, съгласно чл. 300 ГПК Присъда № 260004 от 24.09.2020г., постановена НОХД № 268 от 2020г. по описа на ОС С.З., че Н.Г.В. ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 16.12.2017г. около 9.00ч. в района на км.2+000 на второкласен републикански път ІІ-57 С.З.-Р.Н. в област С.З. при управление в посока изток – запад на МПС – л.а. «Ф.П.» с рег. № .... с прикачено към него товарно ремарке с рег. № ... е нарушил правилата за движение – чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, чл. 42, ал.1 ЗДвП, чл. 42, ал.2 ЗДвП, чл. 43 от ЗДвП, като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице и средни телесни повреди на три лица, едно от които В.

Т. К., изразяваща се в счупване на долния край на лъчевата кост на дясната предмишница, причинила трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок по – дълъг от 30 дни.

4

Не се спори, че гражданската отговорност на водача на МПС с рег. рег.

№ .... е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество, което след като е било сезирано със застрахователна претенция от пострадалия не е определило, нито заплатило застрахователно обезщетение.

Спорните между страните във въззивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивните жалби, които се свеждат до неправилна преценка на първостепенния съд, обосновала справедливия размер на дължимото се на ищеца обезщетение и своевременно наведено, но неразгледано възражение за съизвършителство на вредоносния резултат.

За отговор на тези спорни въпроси от значение са събраните гласни доказателства и приетите първоначална и повторна автотехническа експертиза и съдебномедицинската експертиза.

В качеството на свидетел в проинстанционното производство е разпитан Т. К., чиито показания съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира, като подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят твърди, че след станалото ПТП ищеца бил приет в болница, където е пролежал 3 дни и след това е изписан за домашно лечение, при провеждане на което се нуждаел от чужда помощ, тъй като гипсираната му ръка пречела да се облича сам. Твърди, че и понастоящем ищеца изпитва болка в ръката, както и че проблем му създава това, че единия му пръст е постоянно свит. Твърди, че около месец синът му бил с гипс, както и че през този период се оплаквал от болки в главата и гърдите, като сочи, че възстановителния период приключил за около половин година, но ищеца продължава да изпитва страх при шофиране.

От данните съдържащи се в съдебно медицинската експертиза, която като приета от съда и неоспорена от страните, настоящия състав кредитира се установява, че получените от ищеца увреждания: контузия на главата, гръдния кош, корема, поясната област, крайници, мозъчно сътресение и счупване на долния край на дясната лъчева кост са настъпили в резултат на процесното ПТП. По отношение на счупването на дисталния край на лъчевата кост експертите сочат, че е поставена гипсова шина и е препоръчано ръката да се държи в елевация, като определят травмата като силно болезнена в острия момент с бързо нарастващ оток и блокирани движения.