Решение № 633 от 03.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Русе, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520105363 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, вр. с чл.

415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД от Бигбанк АС, Естония, с код от естонския търговски регистър 10183757, чрез клона й в РБ – „Бигбанк АС – клон България“ с ЕИК 206302580 против Х. И. М..

Ищецът твърди, между Бигбанк АС, Естония с код от естонския търговски регистър 10183757, чрез клона в Република България – „Бигбанк АС – клон България" КЧТ, в качеството си на кредитор, и Х. И. М. в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № CLBGC-22000523/23.02.2022 г. по електронен път. Съгласно договора банката поела задължение да предостави в заем на ответницата сума в размер на 9000,00 лева при годишен лихвен процент в размер на 11,90 %, изчисляван въз основа на действителния брой дни в даден месец и година от 360 дни и срок на кредита 120 месеца, като кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора и такса за ангажимент в размер на 3.5 % от общия размер на кредита, минимум 150 лв., т.е. 315,00 лв. на основание раздел „такса за ангажимент" от договора – за сключване на договор с фиксиран лихвен процент, а не с променлив такъв. Сумата на кредита по договора (8685,00 лв. след удържане от общия размер на одобрения кредит на Такса ангажимент в размер на 315,00 лв.) била преведена на Х. И. М. на 23.02.2022 г., чрез превод по банковата й сметка с няколко транзакции. Ответницата не е изпълнила задължението си да погаси общия размер на кредита, общия размер на лихвата за целия срок на договора и всички приложими такси, в съответствие с погасителния план на договора. Не платила нито една вноска, поради което договорът бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 6.1 във връзка 1 с чл. 6.1.1 от Общите условия на договора, чрез изпращане на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на адреса на кредитополучателя и на електронния му имейл адрес, посочен в договора. Договорът за кредит бил обявен за предсрочно изискуем на 19.02.2025 г., в съответствие с чл. 9.4.1 от общите условия по Договора.

Предвид неизпълнение на задълженията, в качеството си на кредитор, ищецът подал заявление по реда на чл. 417 ГПК и се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ЧГД № 2610/2025 г. по описа на РРС срещу длъжника за сумите, дължими по договора за потребителски кредит и във връзка с разпореждане на съда по същото ч.гр.дело, че в законоустановения срок е подадено възражение от длъжника Х.

И. М. срещу заповедта, ищецът предявил настоящия установителен иск.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено за установено съществуване на вземанията на ищеца против ответника по издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2610/2025 г. по описа на РРС за следните суми: главница в размер на 8490,17 лв. по Договор за потребителски кредит № CLBGC22000523/23.02.2022 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 30.04.2025 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 1686,75 лв., мораторна лихва за забава в размер на 97,73 лв., начислена за периода от 28.03.2025 г. до 28.04.2025 г.; такса за уведомяване в размер на 75,00 лева.

Претендира и направените разноски в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на претенциите. Не спори, че Договор за потребителски кредит № CLBGC22000523/23.02.2025 г. бил сключен изцяло по електронен път на 23.02.2022 г., в съответствие с разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние през интернет страницата на „БИГБАНК АС – клон България“ КЧТ по установения за това ред. Твърди обаче, че процесният договор е недействителен на осн. чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9, т.9а и т.10 вр. чл.22 ЗПК. Договорът съдържал неравноправни клаузи, свързани с определяне на лихвения процент, липсвала конкретизация относно начина на формиране на ГПР. Посочените обстоятелства водели до недействителност на договора за потребителски кредит. Кредиторът не извършил правилна преценка относно кредитоспособността на ответницата, като критериите за извършване на оценката също били неясни и моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните не се спори, че на 23.02.2022 г. между Бигбанк АС, Естония с код от естонския търговски регистър 10183757 чрез клона и в Република България - „Бигбанк АС - клон България" КЧТ, в качеството си на кредитор, и Х. И. М., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № CL-BGC-22000523/23.02.2022 г. по електронен 2 път, по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 9000 лева, със срок на погасяване до 05.03.2032 г. – 120 месеца с падежна дата 5-то число от месеца, при ГПР 14,83%, лихвен процент 11,90%, такса ангажимент 315 лева, такса за уведомяване 5 лева на месец.

Не се пори също, че са преведени общо 5 превода с различни суми и основания, на стойност 8685 лв., с което и главницата по договора за кредит, следва да се счита за усвоена. От тази сума е удържана сумата от 315 лв., представляваща "такса за ангажимент". Не е спорно и че до 28.04.2025 г., както е посочено в извлечението от счетоводни книги на ищеца, ответницата е погасила обща сума във връзка със задълженията си по договора за кредит в размер на 2379.93 лв., след което е направила още три плащания – на 29.04.2025 г. – 100 лв., на 28.05.2025 г. – 150 лв. и на 26.06.2025 г. – 100 лв., с което общият размер на плащанията по кредита е станал 2729.93 лв.

На 19.02.2025 г. по ел. поща ищецът е изпратил до кредитополучателя уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по Договор за потребителски кредит № CL-BGC-22000523 от 23.02.2022 г. Доколкото в чл. 9.

4 от Общите условия към договора за потребителски кредит е уговорено, че всички уведомления и цялата кореспонденция по настоящия договор се считат за известни на кредитополучателя, ако са изпратени на следните адреси: настоящия му адрес и/или адреса на електронната поща, а съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост е изпратено именно на посочената в договора ел.поща, то съдът намира, че кредиторът е обявил на длъжника надлежно предсрочната изискуемост на процесния кредит.

По депозирано от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 2610/2025 г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена Заповед № 1289/02.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за дължими суми по процесния договор, а именно:

8490.17 лв. - главница, ведно със законна лихва за период от 30.04.2025 г. до изплащане на вземането, 1686.75 лв. – договорна лихва, 97.73 лв. - лихви за забава за периода 28.03.2025 г. до 28.04.2025 г., 75.00 лв. – такса за уведомяване, както и за сумата 206.99 лв. -заплатена държавна такса.

Длъжникът депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК ищецът предявил настоящия иск.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледани по същество установителните искове са частично основателни.

Представените по делото писмени доказателства установяват възникването на твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, както и получаването от 3 ответника на отпуснатата сума по договора в размер на 8685 лв.

Ответникът е направил изрично възражение за нищожност на процесния договор на основание противоречие с императивните разпоредби на ЗПК. В случая е налице основание за обявяване нищожността на договора за потребителски кредит. Законодателят с нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12 (pt), в два екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящия случай представенят по делото Договор за кредит е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Не всички елементи на договора са представени с размер шрифт не по-малък от 12, което е видимо и с просто око, и на практика с шрифт 12 или по-голям размер са само заглавните текстове, вкл. заглавията на отделните раздели от договора, а самите текстове на разделите са със значително по-малък шрифт.

При това положение неспазването на изискването за минимален размер на шрифта на договора по силата на чл. 22 ЗПК прави същия недействителен (в този смисъл Решение № 35 от 22.03.2018 г. по в.т.д. № 3/2018 г. по описа на ОС - Русе).

С оглед нормата на чл. 23 ЗПК, който намира приложение към спора, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В случая както беше установено от страна на кредитополучателя е погасена по кредита обща сума в размер на 2729.93 лв. С тази сума следва да погаси само задължението за главница по кредита, която реално е получена от ответницата – 8685 лв. При приложението на чл. 23 от ЗПК оставащата чиста стойност на кредита е 5955,07 лв. (8685 лв. – 2729.93 лв.) и показва непогасената главница по процесния договор.

При това положение претенцията за главница следва да бъде уважена за сумата от 5955,07 лева (3044.78 евро), ведно със законна лихва върху нея от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане, а претенциите за разликата до пълния предявен размер от 8940 лева - главница, като и за сумите от 1686.75 лв. – договорна лихва, 97.73 лв. - лихви за забава за периода 28.03.2025 г. до 28.04.2025 г., 75.00 лв. – такса за уведомяване, като неоснователни следва да се отхвърлят.

Според т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, в решението по установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В случая, в заповедното производство са присъдени разноски в размер на 206.99 лева. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца се следват разноски в заповедното производство в размер на 114.14 лв. (58.36 евро). В исковото производство 4 ищецът е направил разноски в размер на 300.09 лева – държавна такса.

Частичното уважаване на претенцията редуцира вземането на ищеца за разноски до сумата 165.48 лева (84.61 евро) за настоящото производство.

Пълномощникът на ответника е поискал определяне и присъждане възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Представил е договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, процесуалният представител е оказал безплатна правна услуга на материално затруднено лице. Налице са предпоставките за присъждане възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие и основание за ангажиране отговорността на насрещната страна относно разноските за процесуално представителство на ответника. Съобразявайки липсата на правна и фактическа сложност на делото и наличието на изобилна съдебна практика по спора, съдът намира, че справедливо възмездяване труда на адвоката е възнаграждение в размер на 25 евро за заповедното производство и 150 евро за исковото.