Решение № 371 от 25.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20248002101258 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Шянгюл А. Х., К. Р. А. и А. Р. А. срещу решение № 219 от 22.12.2023 г. по в. гр. дело № 445/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 999 от 14.08.2023 г. по гр. дeло № 101/2022 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Транс логистик 1“ ЕООД, [населено място], искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на всеки един от ищците, на сумата 25 000 лв., съставляваща част от сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от смъртта на техния наследодател Р. А. Х., починал на 08.08.2019 г., в резултат от злополука, приета за трудова с разпореждане № 5104-03-48 от 02.10.2020 г. на длъжностно лице в Националния Осигурителен Институт (НОИ), Териториално поделение – [населено място], ведно със законните лихви, считано от 08.08.2019 г. до окончателното изплащане. Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ищците - НОИ и Р. Й.

И., действаща като ЕТ "Д-р Р. И.-амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ-Медика 55", [населено място].

Касаторите - ищци твърдят, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост – основания за 1 касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържат, че надлежният ред за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и незавършването на регламентираното в тези норми административно производство с влязъл в сила административен акт, респективно постановяването на такъв, не могат да се санират или заместват от съда в исковото производство по иск по чл. 200, ал. 1 КТ. Сочат, че наличието на разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО е задължителна предпоставка за уважаването на иск по чл. 200, ал. 1 КТ, като евентуално висящо административно производство, образувано по реда на чл. 60, ал. 4 КСО се явява преюдициално за исковия процес, а подобна хипотеза е основание за спиране на последния на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Навеждат също, че въззивният съд се е произнесъл по недопустимо възражение за косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, неправилно приемайки, че решението на ТЕЛК, въз основа на което е постановено разпореждането за трудовата злополука, е невалиден административен акт. Считат, че при извеждането на този извод е извършено произволно и неправилно тълкуване на относимите към трудовата злополука разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ).

Поддържат, че е недопустим косвен съдебен контрол на влязло в сила разпореждане на НОИ за определяне на злополуката като трудова, в хипотезата, в която такъв акт се противопоставя на страна по делото, която е била участник в административното производство по издаването и обжалването му (работодателя). Ищците навеждат оплакване, че макар въззивният съд да е провел съдебен контрол на двата оспорени индивидуални административни акта, в решението си е пропуснал да ги прогласи за нищожни. Молят атакуваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно с присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба - „Транс логистик 1“ ЕООД подава писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Претендира сторените съдебно - деловодни разноски за касационната инстанция.

Третото лице - помагач на страната на ищците - НОИ подава писмен отговор в срок, в който застъпва становище за основателност на касационната жалба по изложените от ищците съображения. Допълнително излага съображения и за материална законосъобразност на разпореждането за признаване на процесното заболяване за трудова злополука, поддържайки, че нормата на чл. 73, ал. 2 НМЕ противоречи на нормата на чл. 55 КСО, стеснявайки недопустимо приложното поле на последната, която е материалноправна норма от по-висок ранг, поради което първата не следва да се прилага.

Третото лице – помагач на страната на ищците - Р. Й. И., действаща като ЕТ "Д-р Р. И.амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ-Медика 55" не подава отговор на касационната жалба.

С определение № 2 от 02.01. 2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по правния въпрос за съдържанието на съдебния контрол по смисъла на чл. 17, ал. 2 ГПК на валидността 2 и законосъобразността на индивидуални административни актове в исков процес по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. По този правен въпрос е формирана константна практика на ВКС, обективирана в решение № 134/28.01.2019 г. по гр.д. № 3090/2017 г. на ВКС, II г.о., решение № 226/29.03.2010 г. по гр. д. № 4119/2008 г. на ВКС, III г.о., решение № 500/09.03.2023 г. по гр. д. № 1537/2022 г. на ВКС, III г.о., решение № 50255/17.01.2023 г. по гр. д. № 649/2022 г. на ВКС, III г.о., решение № 50023/09.03.2023 г. по гр. д. № 1537/2022 г. на ВКС, III г.о. и др., според която при упражняването на инцидентен съдебен контрол по смисъла на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да съобрази наведено възражение за нищожност на индивидуалния административен акт, като ако приеме, че той е нищожен, следва да не зачете претендираните въз основа на него правни последици. Тази преценка гражданският съд е компетентен да извърши независимо дали актът подлежи или не подлежи на съдебен контрол. Единственото изключение от това правило е разпоредбата на чл. 302 ГПК, засягаща хипотезата, при която е формирана сила на пресъдено нещо по решение на административния съд относно въпроса за неговата валидност. Когато страната, на която актът се противопоставя, е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, инцидентното произнасяне на гражданския съд по материалната му законосъобразност (унищожаемост) е недопустимо.

По съществото на касационната жалба:

Предявени са искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 08. 08. 2019 г., от която е настъпила смъртта на наследодателя на страните - Р. А. Х..

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че ищците са наследници по закон, съответно съпруга и низходящи, на Р. А. Х., починал на 08.08.2019 г., както и че същият е бил в трудово правоотношение с ответника „Транс логистик 1“ ЕООД, като е заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. Счел е, че НОИ, ТП-Варна, е съставил протокол № 5101-03-183-11 от 12.05.2020 г. за резултатите от извършено разследване на злополука, станала на 08.08.2019 г. с Р. А. Х. на ГКПП "Дунав мост-Русе"-трасе "вход" за влизане в България, около 22. 40 ч. с последица от злополуката - смърт. Според мотивите му и цитираното в тях постановление на Окръжна прокуратура-Русе от 12.08.2019 г. по ДП № 89/2019 г., на 08.08.2019 г. на ГКПП "Дунав мост-Русе"-трасе "вход" за влизане в България се явил товарен автомобил камион "Скания", рег. [рег.номер на МПС] , с прикачено ремарке, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Р.

А. Х.; след приключване на съвместния румъно-български граничен контрол, водачът се отправил към кабината на товарния автомобил, за да продължи пътуването си, но преди да отвори вратата се свлякъл и паднал на земята; в 22. 50 ч. на мястото пристигнал медицински екип на ЦСПМ, който откарал Р. А. Х. в Спешно отделение на УМБАЛ "Канев" АД, [населено място], но въпреки предприетите реанимационни дейности, той починал.

Решаващият съд е посочил, че в съставения лист за преглед на пациент е поставена диагноза "внезапна сърдечна смърт", а комисията, съставила горепосочения протокол, е намерила, че съобразно своята компетентност не може да вземе становище относно връзката между настъпилата смърт и извършваната от починалия работа и е предоставила събраните данни 3 за вземане на решение от ТЕЛК. С експертно решение № 2229/25.06.2020 г., ТЕЛК към УМБАЛ "Света Марина" АД, [населено място], на основание чл. 73, ал. 1, т. 1 НМЕ, е приела причинна връзка - трудова злополука с нетравматично увреждане, завършила с внезапна сърдечна смърт поради остро настъпила сърдечна тампонада от руптура на аневризма на лява камера при ИБС, при безсимптомно протекъл остър, установен при аутопсията вече като подостър, задносептален миокарден инфаркт, вследствие тромбоза на дясна коронарна артерия. ТЕЛК е посочила като рисков фактор - захарен диабет и условията на труд: стрес, произтичащ от пътно-транспортната обстановка на шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, пътувал до Холандия и Белгия на връщане в България, шум от работата на двигателя по време на движение и транспортни вибрации, без нарушения от работодателя по организацията на работа и от страна на пострадалия, при спазвани нормални условия на труд и почивки. Въз основа на горепосоченото експертно решение с разпореждане № 510403-48/02.10.2020 г. на НОИ, ТП-Варна, на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука с вх. № 5101-03-183/30.08.2019 г. от наследник на пострадалия Р.

А. Х., е приета за трудова злополука съгласно чл. 55, ал. 1 КСО.

Въззивният съд, е намерил за необходимо и е кредитирал заключението на медицинската експертиза, прието от първоинстанционния съд, според което съгласно аутопсионния протокол Р. А. Х. е починал от руптура на долна стена на лява камера поради миокарден инфаркт, като благоприятстващи фактори за това са били дългогодишен захарен диабет и преживян вече инфаркт в същата зона. При аутопсията са установени умерена атеросклероза на коронарните съдове, имплантиран стент с атероматозна полиферация в стента. Съдебният експерт е посочил за главна причина за настъпване на сърдечно-съдовия инцидент дългогодишния захарен диабет, а стресът от работното място е счел, че не може да се причисли като утежняващ развитието на съдовия инцидент. Разсъждавал е, че вероятно процесът на боледуване е започнал няколко дни преди датата на заминаване от България, възможно е протичане на долен миокарден инфаркт без болка, само с вагални реакции гадене, повръщане и болки в епигастриума, от каквито се е оплаквал починалия според фиша му от преглед на 24.07.2019 г., както и от ниско кръвно налягане, които симптоми в съвкупност са замаскирали клиниката на остър миокарден инфаркт и от общо практикуващият лекар, осъществил прегледа, е поставена диагноза „остър гастродуоденит, вомитус, хипотония“, с приложени натриеви соли и антиеметик.

Варненски апелативен съд е приел от правна страна, че съгласно чл. 55, ал. 1 КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, като редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно определен в чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Посочил е, че производството завършва с индивидуален административен акт - разпореждане за приемане или не на трудова злополука по чл. 60, ал. 1 КСО. Последният е документ с двойствено 4 значение - от една страна е индивидуален административен акт, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт и елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ.