Решение № 448 от 27.12.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Костинброд, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. А.ова при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Аксиния Б. А.ова Гражданско дело № 20231850101017 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК / и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба вх. № 5765 / 29.11.2024 година на „Т.С.” ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр.

С., представлявано от А. А. – изпълнителен директор и И. Е. – Председател на УС чрез юрисконсулт Ф. И. против В. И. Т., ЕГН ********** с настоящ адрес : гр. К., с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата в общ размер : 209.89 / двеста и девет лева и осемдесет и девет стотинки / лева, от които : 163.70 / сто шестдесет и три лева и седемдесет стотинки / лева – главница, за периода от месец 05.2019 до месец 10.2019 г., 46.19 / четиридесет и шест лева и деветнадесет стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 15.09.2020 г. до 29.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

Ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 1 ал. 1 от ГПК, след като по ч.гр.д. № 663 / 2023 г. по описа на РС – гр.

Костинброд длъжникът не е открит на адреса и е залепено уведомление по чл.

47 ал.1 от ГПК, след което е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал.

1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Ищецът твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1 т. 43 от ДР на ЗЕ за имот, находящ се в гр. С., абонатен № 189973. Същият е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия за периода от месец 05.2019 г. до месец 10.2019 г., но същата не е заплатена. Ищецът твърди, че между него и ответника е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.

Сочи се още в исковата молба, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр.

София.

Съгласно чл. 140 ал. 1 т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, в съответствие с разпоредбите на наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За процесния имот на ответника са издадени изравнителни сметки, които са приложени като доказателство към делото, от които се установява, че сумите за ТЕ са начислени по действителен разход на уредите на дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най – старото.

На основание чл. 139 от закона за енергетиката / ЗЕ / разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. В настоящия случай сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на ответника е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия 2 с „Т.С.“ ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ .

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата в общ размер : 209.89 / двеста и девет лева и осемдесет и девет стотинки / лева, о т които : 163.70 / сто шестдесет и три лева и седемдесет стотинки / лева – главница, за периода от месец 05.2019 до месец 10.2019 г., 46.19 / четиридесет и шест лева и деветнадесет стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 15.09.2020 г. до 29.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба особеният предстватил на ответника – адв. К. – САК е подала писмен отговор, с който оспорва така предявените искове и прави възражение, че претендираното вземане е погасено по давност, съгласно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, но е депозирал молба вх. № 6725 / 25.11.2024 г., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие и моли съдът да постанови решение, с което да уважи така предявените искове, като основателни и доказани.

Ответникът редовно призован не се явява, предтавлява се от назначения му особен представител – адв. К. – САК, която оспорва исковете и моли съдът да вземе впредвид, че задълженията на ответника са погасени с кратка погасителна давност, 3 – годишна, тъй като заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено след изтичане на тази давност.

Районен съд – гр. Костинброд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Видно от представените по делото доказателства е, че ищецът е предявил претенцията си към ответника за имот, находящ се в гр. С., ...... абонатен № 189973, за периода от месец 05.2019 г. до месец 10.2019 г.

Ищецът е предявил искове в общ размер : 209.89 / двеста и девет лева 3 и осемдесет и девет стотинки / лева, от които : 163.70 / сто шестдесет и три лева и седемдесет стотинки / лева – главница, за периода от месец 05.2019 до месец 10.2019 г., 46.19 / четиридесет и шест лева и деветнадесет стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 15.09.2020 г. до 29.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

Не се спори между страните по делото, че ответникът е абонат на „Т.С.” ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от А. А. – изпълнителен директор, абонатен № 189973, срещу който в заповедното производство са претендирани и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 275 / 09.08.2023 г., постановена по ч. гр. д. № 663 / 2023 г. по описа на РС – Костинброд за сумите от : 163.70 / сто шестдесет и три лева и седемдесет стотинки / лева – главница, за периода от месец 05.2019 до месец 10.2019 г., 46.19 / четиридесет и шест лева и деветнадесет стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 15.09.2020 г. до 29.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.06.2023 г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски в размер на 25.00 лева – ДТ и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Предвид обстоятелството, че длъжникът В. И. Т., ЕГН ********** не е намерен на адреса, всички трудови договори са прекратени и е залепено уведомление по чл. 47 ал.1 от ГПК, съдът е указал на основание чл. 415 ал.1 т.

2 от ГПК на заявителя да предяви иск в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ.

От заключенията на приетите СТЕ и ССЕ се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми по издадените фактури съответстват на действително дължимите, отчитайки и изравнителните сметки. Посочен е различен размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 29.05.2023 г. същата е в размер на 45.85 лева, а не както се претендира в ИМ – 46.19 лева.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от 4

ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.

С отговора депозиран по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника – адв. К. – СА прави възражение за изеткла кратка погасителна давност.

В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни / не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по - голям или по - малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С., одобрени с решение № ОУ001/ 07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до приемането на последващите общи условия през месец март 2019 г.) са дължими в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл.

114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец март 2019 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец, например за месец април 2019 г. - от 01.05.2019 г., за месец май 2019 г. - от 01.06.2019 г. и т.н. Издаването на 5 изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по - горе разпоредби от общите условия вземанията на топло фикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в”ЗЗД.