Решение № 75 от 28.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Ю. Ст. Л. като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Наказателно дело за възобновяване № 20221000600996 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Б. Ц. Ц., подадено чрез процесуалния му представителадв. В. К. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 18821/2019 г. на СРС и отмяна на постановената по него присъда от 07.06.2021г., частично изменена с Решение от 19.07.2022г. по ВНОХД № 4381/21г. по описа на СГС.

В искането са релевирани доводи за наличие на допуснати нарушения по делото и основания за възобновяването му по смисъла на чл.420, ал.2 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.

Сочи се, че от събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал не се установява по несъмнен начин авторството на престъплението, доколкото присъдата почивала само на косвени доказателства. Отправен е упрек към двете инстанции по фактите, че са допуснали нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, като в тази връзка се поддържа, че първият съд е приел фактическа обстановка, базирана на необективен анализ и при наличие на противоречиви доказателства, респективно в мотивите на съда не бил даден отговор на нито едно от възраженията на защитата. Изтъква се, че и решението на въззивната инстанция не отговаря на стандартите заложени в чл. 339, ал.2 от НПК, тъй като е твърде схематично, като и в него не е даден отговор на поддържаните във въззивната жалба възражения касаещи анализа на обясненията на подсъдимото лице и свидетелските показания на Д., Н., Н.а и В..

1

Не на последно място, защитата намира наложеното на подзащитния му наказание за явно несправедливо, доколкото не била съобразена продължителността на воденото наказателно производство, данните за личността на подсъдимия и индивидуалните характеристики на извършеното престъпно посегателство.

С оглед горното се настоява за възобновяване на наказателното производство, като се поддържа искане за отмяна на постановената първоинстанционна присъда с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденият Б. Ц., редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител- адв. К.. От същият е постъпила молба, в която заявява, че поради липса на контакт с подзащитния му не може да изпълнява задълженията си и да го представлява в настоящото производство, поради което се отказва от защитата му по независещи от него причини.

Представителят на апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането, като счита, че липсват каквито и да е основания, за да се приеме, че е осъществена някоя от предпоставките по чл. 348, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Поддържа, че фактическата обстановка, въз основа на която СРС и СГС са изградили правните си изводи съответства на събраните доказателства. Изводът за авторството на деянието е изграден не само на базата на показанията на пострадалата Ж.-П., а и на показанията на свидетеля Е., както и на резултатите от извършените от двамата разпознавания, при които категорично са посочили подсъдимия Ц. като извършител на деянието. Намира за неоснователни твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липсата на мотиви, както и нарушаване на процесуалните права на Ц.. В действителност по делото са били събрани противоречиви доказателства относно това подсъдимият Ц. ли е извършителят на престъплението, за което е бил предаден на съд, като в тази връзка СРС изключително подробно и обстойно е анализирал така събраните доказателства и мотивирано е направил извод кои кредитира, кои не и защо. На свой ред, второинстанционният съд подробно, внимателно и задълбочено е обсъдил противоречията в доказателствения материал, доводите на защитата по тях, като е изложил и допълнителни аргументи в подкрепа на извода, че именно подсъдимият Ц. е автор на деянието. Неоснователно е възражението, че не са били обсъдени и проверени обясненията на Ц. относно това къде се е намирал по време на извършване на престъплението. СРС подробно е анализирал показанията на свид. Д., Н., В. и Н.а на стр. 13, 14, 15 и 16 от мотивите към присъдата, като ги е съпоставил с останалия събран по делото доказателствен материал и е направил мотивиран извод защо не ги кредитира. Не споделя и възражението за явна несправедливост на наложеното наказание, с оглед което настоява молбата за възобновяване да бъде оставена без уважение.

Апелативен съд- София, след като прецени доводите на страните, материалите по делата и в пределите на правомощията си в настоящото производство, намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, като направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и срещу акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при 2 посочено основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Разгледано по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда от 07.06.2021 година, постановена по НОХД № 18821/2019 година, РС- София, НО, 110-ти състав е признал за виновен и осъдил Б. Ц. Ц. на „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при първоначален „строг“ режим за извършено престъпление по чл. 197, т.1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът е постановил подсъдимият Ц. да изтърпи отделно и отложеното на основание чл. 66, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален „строг“ режим, наложено му със споразумение по НОХД № 3222/2016г. по описа на СГС.

С решение от 19.07.2022 година, постановено по ВНОХД № 4381/2021 година на СГС, НО, 12-ти въззивен състав, първоинстанционната присъда е изменена в частта относно определения режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода“ от „строг“ на „общ“. В останалата част присъда е била потвърдена.

Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдилищата по фактите са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъплението от осъдения Ц., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, подробно изброени в мотивите, приложените писмени доказателства/в това число протоколите от извършените разпознавания/ и експертно заключение, чрез които е установено точно поведението му.

При извършената проверка не са констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверeна изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви.

Внимателният преглед на съдебните актове сочи, че решаващите съдилища не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила при проверка и оценка на доказателствените източници в съответствие с правилата на формалната логика.

Вътрешното убеждение на контролираните инстанции по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е формирано след проверката на наличната доказателствена съвкупност от валидни доказателствени източници, която преценка е извършена изцяло в пълно съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК.

Всички събрани гласни и писмени доказателства са били подложени на задълбочен и внимателен анализ, както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд, и са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му придадено съдържание, каквото няма.

Фактическата обстановка, установена от решаващите съдилища, не се отличава с някаква усложненост, като обстоятелствата около отнемането на процесните вещи от владението на 3 свидетелката П. са изведени след обстойно обсъждане и преценка на събраните по делото годни доказателства, инкорпорирани чрез свидетелските показания на Б. П., М. Е., А. П., Д.

Н. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.5 от НПК показания, депозирани в хода на ДП/, Л. В./ вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.5 от НПК показания, депозирани в хода на ДП/, А. Н.а, Г. М., В. П., З. Д., заключението по изготвената СОЕ, както и писмения доказателствен материал, приобщен по съответния ред.

Основните възражения в подаденото искане, развити като нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, касаят именно кредитирането на гласните доказателства, тяхната достоверност и правилност, респективно възможността съдебните инстанции да формират законосъобразен извод относно правната страна на деянието, за което се търси наказателната отговорност на Ц.. Инстанциите по фактите не могат да бъдат упрекнати в безкритичност при оценката по същество на свидетелските показания на Б. П., М. Е., Д. Н., Л. В., Г. М., А. Н.а и З. Д.. Напротив, след преценка на относимите към предмета на доказване факти, първостепенният съд аргументирано е посочил по отношение на кои факти ги кредитира като достоверни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви на останалите доказателства по делото. С нужното внимание е било подходено към показанията на свидетелите Д. Н. и Л. В. предвид наличните данни за близките отношения с осъдения, като предвид отчетените противоречия в показанията на тази група свидетели с останалите гласни доказателствени източници, инстанциите по същество резонно не са възприели фактите възпроизведени посредством разпитите на тези свидетели относно твърденията къде се е намирал Ц. към инкриминирания момент като правдиви, добросъвестни и логични.

Обект на обстоен и критичен анализ са били и показанията на свидетеля М., предвид оплакванията на защитата за порочност на извършените в хода на ДП разпознавания, като районният съд аргументирано е посочил защо и относно кои обстоятелства не кредитира заявеното от този свидетел.

На свой ред, въззивният съд не може да бъде упрекнат в липсата на аналитична дейност, касателно доказателствената съвкупност. Той е инкорпорирал изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първия съд, достигайки до извод за направена вярна оценка на доказателствата и доказателствените източници. Тези изводи на градския съд не сочат на допуснато процесуално нарушение, тъй като принципно той не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Това не е необходимо, когато мотивите към присъдата са аналитични и убедителни, и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда/Решение № 181 по н.д. № 486/12г., ВКС, І н.о./. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като настоящата извънредна инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното 4 убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценени при спазване на изискванията на НПК, поради което не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на предходните инстанции да установят по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване.